„Обичам курвите, но не и курвенските им номера”. Стар, изтъркан лаф, но ултра верен днес. От самото начало на кризата в Украйна, внимателно наблюдавам поведението на сплотените български „политици” и незнаещите на кой свят се намират отражатели – бг журналята. Не им е лесно. От една страна се налага да спазват общия тон на поведение, наложен от САЩ в НАТО и ЕС. Бричове, камшици, кожените дрехи и фуражки са задължителни. От Москва обаче са раздали будьоновки, нагани и цистерни с водка. Всеки що-годе нормален човек би се затруднил от шизофренната ситуация. За нашите шафрантии и курвалани няма проблем. Рибите в морето не плуват с такава лекота, с каквато българските „политици” служат на няколко господари едновременно.
Ролите са разпределени. Пастирката, назначена да се прави на Президент на България (Роската Плевнелиев), кърши снага около пилона, облечен като американска мажоретка. „Патриотът” Волен друса казачок от сутрин до вечер. БойкоСер – същество с неустановен пол – плодчето, пръкнало се вследствие нерегламентираните ласки между обещавача на справедливост Борисов и специалиста по шинелите в Съветската армия Станишев, стои разкрачено в стилно обтекаема поза. Херове, сърове и мосюта са обслужени едновременно с кремълските комисари. Родните пачавретини дори не си правят труда да си вдигнат гащите. Не се знае кога и на кой господар ще му се прииска. В същото време в Украйна убиват хора. Снайперисти застреляха над 100 човека в Киев. В Одеса изгориха живи 46 човека. В Славянск, Краматорск, Луганск, Харков, Донецк, Мариупол, Горловка, Константиновка… жертвите днес са десетки, стотици. Утре ще са хиляди. Война. Само че, Украйна не е нито Афганистан, нито Ирак или Сирия. Тук няма да се отървем само с миротворчески бръщолевения. Никакви санкции не могат да върнат обратно изпуснатия дух от бутилката. Край няма. Може да настъпи затишие, само когато реките от кръв се съсирят. Кръвта не е на алчните олигарси, не е на корумпираните в червата политици и магистрати. Тази кръв е на пушечното месо – обикновените граждани, без значение кой от каква националност е.
ДОПГ (държавна организирана престъпна група) не е само български патент. В България засега ни разделят и насъскват главно на партиен принцип. В Украйна хвърлиха на масата етническата карта. Украинци срещу руснаци. Подсилиха омразата и с идеологически окраски – фашисти срещу антифашисти. Кой обаче има полза от леенето на кръв, от убийствата, от унищожението? Нали старото римско правило ни съветва да потърсим получателя на бонусите, за да открием причинителя на случващото се. Войната разрушава, но след това всичко трябва да се изгради отново. И на двата етапа печелят ДОПГ. Военно-промишлените комплекси, международните корпорации, олигарсите. Правителствата трескаво преразпределят милиарди от данъкоплатците в частните си сметки. Организираният хаос се узаконява от услужливите престъпници в тоги – прокурори и съдии също намазват дебели пластове съсирена кръв върху препечените си филийки. Контрол няма. Вниманието е отвлечено. Фокусът на справедливостта е изместен. Вече никой не разсъждава над „мирния” геноцид. Приватизациите-кражби, заменки, корупция, безработица, бедност. Това вече са вчерашни болки. Днес убиваш, за да не бъдеш убит. А от твоята смърт и от смъртта на твоите довчера мирни съседи, днес – врагове, печели пак същата Шайка – ДОПГ. На този фон неизбежно трябва да преразгледам старата приказка за курвите. Тези курви – ДОПГ, няма как да ги обичам. За номерата им да не говорим.
Ивайло Зартов,
4 май 2014 г.
