Двамата солунски братя занесли в „изгряващата Руска империя кирилската азбука и православното християнство”, твърди изданието
Ана Кочева, Frognews.bg
.
В един от последните броеве на авторитетното и четено и в България сп. „Шпигел” се появи статия от поредицата на Уве Клусман „Третият Рим”. Статията интерпретира факти от историята на Византия и засяга темата за мисионерската дейност на светите братя Константин-Кирил Философ и Методий, които от векове са на особена почит в българоезичното пространство навсякъде по света.
В статията си между другото авторът пише следното: „Около 861 г. император Михаил ІІІ изпратил гръцките братя Кирил и Методий като мисионери в областта между Днепър и Волга. Двамата свещеници и учени донесли на изгряващата Руска империя кирилската азбука и православното християнство”. („Um 861 hatte Kaiser Michael III. die griechischen Brüder Konstantin und Michael als Missionare in die Gegend zwischen Dnjepr und Wolga entsandt. Die beiden Priester und Gelehrten brachten dem werdenden Russenreich das kyrillische Alphabet und das orthodoxe Christentum“.)
В това твърдение са допуснати най-малко три фрапантни грешки, които подменят историята.
1. Мисията от 861 г. на братята Кирил и Методий съвсем не е в изгряващата Руска империя (werdenden Russenreich), а в Хазария (Хазарския хаганат). Хазарите съвсем не са славяни, а още по-малко руси. Те са тюркска народност, живеещи тогава по тези земи. Били са езичници и са стояли пред дилемата да изберат една от трите световни религии – мюсюлманството, юдейството и християнството. Затова са отправили молба към Византия да бъдат изпратени проповедници християни, които да влязат в дискусия с представителите на другите две вероизповедания. И действително, двамата братя след отиването си в Хазария правят това. Най-труден е бил диспутът с представителите на юдаизма, който бил пуснал отдавна корени в Хазария. В Крим, който тогава също не е бил руски, братята се срещат освен с хазарите и с маджарската дружина, където провеждат подобни разговори. Мисията на Кирил и Методий сред хазарите не се смята за една от най-сполучливите. Покръстени били едва 200 души, а юдаизмът след това отново взел връх сред населението.
2. Двамата братя в 861 г. не са донесли в Киевска Рус никакво ортодоксално християнство. Покръстването на Русия се извършва в края на Х в. (988 г.), т.е 120 години по-късно, отколкото в България. През 988 г. двамата братя не са били между живите (Кирил умира около 869 г., а Методий около 885 г.). Киевска Рус поддържа по време на късната си християнизация връзки не само с Византия, но и с България, която в западноевропейската историография поради големината на тогавашната българска държава и величието на създадената българска книжнина (сланявска по същност) е наречена империя. Приема се с доста сериозни основания, че огромната библиотека на цар Симеон (893-927) изцяло е била пренесена в Киев, не без участието и на византийските царедворци, завладели Преслав. Така в Киев възниква и руската редакция на старобългарския език и на старобългарската литература. Този факт е признат от най-големите руски медиевисти на ХІХ и ХХ век.
Големият руски учен С. А. Никитин в Предисловието си към книгата И. В. Сахаров, Болгария, М. 1976, с. 5 пише: „Руският народ никога няма да забрави, че писмеността си и славянската литература той е получил от България в онова време, когато руска литература и писменост още не са съществували”.
Световноизвестният руски медиевист Д. С. Лихачов в труда си „Развитие на руската литература Х-ХVІІ вв.”, Ленинград 1937, с. 37 отбелязва: „Чудото се обяснява обаче не само с гениалността на Кирил и Методий, на които се е отдало да създадат азбука, правопис (ортография), но и на основата на българския – великолепен, субтилен литературен език, способен да изрази най-сложните отвлечени идеи. Чудото се обяснява най-вече с това, че българският народ се е оказал способен да възприеме това. А способността за възприемане се е възпитавала у българския народ, защото България отдавна е била територия на велики култури и е била в съседство с тези просветени народи на тогавашна Европа”.
3. По-голямата част от световните учени сочат, че Кирил и Методий са създали глаголицата – първата славянска азбука. В Русия обаче се употребява кирилицата. Това е втора азбука, създадена вече в средновековната българска държава по-късно, и назована така в чест на Константин-Кирил Философ. Именно тази българска азбука е била пренесена в Русия 120 години след това при приемането на християнството там.
Творческата и просветителска дейност на двамата братя от българоезичния Солун Константин-Кирил Философ и Методий – създатели на славянската писменост през ІХ век надхвърля границите на Източна Европа и придобива общоевропейско и световно значение. Светите отци на Ортодоксалната, а след това и на католическата църква като византийски мисионери, влизат в контакти както с представители на народи от Западна Европа (немци, италианци, унгарци), така и от Азия (араби, тюрки), което означава и с представители на различни религии – християнска, мюсюлманска, юдаистична.
Те защитават правото на българската азбука да съществува, редом с останалите три, смятани за свещени, защото са на Христовия кръст. Преводите на светите книги на жив, говорим народен език, което двамата братя правят през ІХ век в българоезичния Солун, в Европа се случва едва векове по-късно.
Ето защо светите братя се почитат и до днес от православната църква. В статията на Уве Клусман „Третият Рим” в сп. „Шпигел” се посочва, че Русия празнува всяка година на 24 май Денят на славянската писменост и култура. Този ден наистина започна да се чества в Русия, но от 1986 г. нататък. България го почита от 1851 г. като един от най-големите си празници, а през 1892 г. поетът Стоян Михайловски пише химн, който всеки българин знае наизуст и пее в прослава на двамата братя, тясно свързани с историята на България.
.
