Двубои САЩ – България в Чикаго

Очаквайте двубоите по волейбол между мъжките отбори на САЩ и България на 20 и 21 юни 2014 г. в Сиърс център (в Хофман Естейтс край Чикаго). 

Ето какво написа по този повод нашият читател Ивчо Николов:

„Предстоят две срещи между САЩ и България по волейбол. Нещата се повтарят и игрите са отново в Чикаго (точно след 6 години, на същите дати и на същото място).

Аз си спомням, когато за първи път отидох в залата  и бях много ентусиазиран, че бихме американците. Публиката може би направи разликата, за да ги победим – имаше дива подкрепа от наша страна!

А после излезе някаква статия в Chicago Tribune, обидна за нас, българите, типично по американски без да се споменава защо, за циганските каруци в центъра на София и т.н. Завърза се дискусия по форумите, искахме обяснение, недоволствахме…

Но истината си е простичка и статията сякаш беше на същото ниво и със същата сила, за да противодейства на нашето поведение –  та ние освирквахме американците в собствената им държава, донякъде наша държава. Недопустимо! Можехме да си подкрепяме България и без да сме грозни и обидни.

Аз също освирквах, но сега съм различен и искам да ви дам повод за размисъл, не защото нас, Българите, може да ни стресне каквато и да е статия.

Можем да покажем, че се променяме и сме по-горди Българи от преди, способни на толерантност и уважение.“

Еврочикаго припомня, че съперници на България в Световната лига са САЩ, Сърбия и Русия. Двубоите на разменено домакинство ще се играят между 23 май и 6 юли. Лъвовете започват домакинските си мачове в Двореца на културата и спорта във Варна срещу САЩ, а впоследствие домакинстват в Арена Армеец в София.

Селекционерът на националния отбор по волейбол на България Камило Плачи вече обяви своите избраници:

Разпределители:
Георги Братоев, Георги Сеганов, Добромир Димитров и Чоно Пенчев

Диагонали:
Цветан Соколов, Данаил Милушев и Венелин Кадънков

Посрещачи:
Тодор Алексиев, Тодор Скримов, Валентин Братоев, Николай Пенчев, Симеон Александров, Златан Йорданов и Бранимир Грозданов

Центрове:
Виктор Йосифов, Николай Николов, Иван Латунов, Красимир Георгиев, Венцислав Трифонов и Венцислав Рагин

Либеро:
Теодор Салпаров и Мартин Божилов

Теодор Тодоров и Светослав Гоцев имат травми, които изискват малко по-дълго време за възстановяване. Тяхното състояние ще се следи от медицинския щаб на отбора и се очаква двамата центрове да бъдат на линия за световното първенство.

Още инфо за предстоящите двубои:

Address:
Sears Centre Arena
5333 Prairie Stone Pkwy,
Hoffman Estates, IL 60192
Phone: (847) 649-2222

Билети за срещите се продават в „Малинчо“, а също и по интернет на адреси:

http://www.searscentre.com/events/560/
http://www.searscentre.com/events/561/

USA-Bulgaria volleyball – Watch the U.S. National Team in action this summer playing in FIVB World League action.
Friday, June 20 and Saturday, June 21, 7:00 PM, Doors Open at 6:00 PM
The FIVB World League is an elite annual men’s volleyball competition in which the best teams in the world compete in pool play over seven weeks trying to qualify for the Final Round and a first-place prize of $1 million.
This year the U.S. Men will compete in World League Pool B along with Russia, Bulgaria and Serbia. The top two teams in the pool will advance to the Final Round on July 16-20 in Florence, Italy.

Parking Cost: $10
Ticket Prices:
VIP COURTSIDE RESERVED- $43
COURTSIDE RESERVED- $28
GENERAL ADMISSION – $20
*Ticket Prices increase $2.00 day of event

.

Да си спомним историята

Ето и разширеният състав на България изправил се срещу САЩ преди 6 години (заедно с годината на раждане, ръста на състезателите и клубната им принадлежност):

ТРЕНЬОР
Мартин Стоев

РАЗПРЕДЕЛИТЕЛИ:

Андрей Жеков – 80 – 190 – Патра – Гърция
Иван Станев – 85 – 190 – Лукойл – Нефтохимик
Николай Найденов – 74 – 200 – Левски – Сиконки
Иван Зарев – 86 – 199 – ЦСКА

ЦЕНТРАЛНИ БЛОКИРОВАЧИ

Евгени Иванов – 74 – 210 – Ястржембски – Вигел – Полша
Николай Николов – 86 – 206 – Лукойл – Нефтохимик
Христо Цветанов – 78 – 198 – Будванска – Ривиера – Черна гора
Красимир Гайдарски – 83 – 204 – Олимпиакос – Гърция
Тодор Богданов – 86 – 207 – Левски – Сиконко

ДИАГОНАЛИ

Боян Йорданов – 83 – 197 – Олимпиакос – Гърция
Владимир Николов – 77 – 200 – Итас – Диатек – Италия
Данаил Милушев – 84 – 200 – Тур – Франция
Цветан Соколов – 89 – 207 – Марек – Юнион Ивкони

ПОСРЕЩАЧИ

Пламен Константинов – 73 – 202 – Ираклис – Гърция
Матей Казийски – 84 – 202 – Итас – Диатек – Италия
Методи Ананиев – 86 – 202 – Левски – Сиконко
Константин Стойков – 77 – 199 – Новокуйбишевск – Русия
Владисл.Александров – 83 – 205 – Черно море – БАСК
Мартин Пенев – 84 – 195 – Лукойл – Нефтохимик
Тодор Алексиев – 83 – 200 – Левски – Сиконко

ЛИБЕРО

Теодор Салпарев – 82 – 185 – ЦСКА
Владислав Иванов – 87 – 188 – Левски – Сиконко

А ето и статия от това време на нашия приятел и колега Мони Гаспаров, която тогава взриви интернет и бе препубликувана в много издания, и под която бяха изписани стотици най-различни коментари.

А СЪДИЯТА – ПЕДЕРАСТ!

Що е то българска „толерантност” и „благодарност”? По време на волейболен мач между националите на България и САЩ да освиркваш и псуваш химна на страната, в която си дошъл доброволно да търсиш работа, щастие и късмет.

Ако емоциите са синоним за хърватите, както отбеляза в. „Ютарни лист“ в статията си по повод драматичното отпадане на футболния отбор на страната от Турция по време на Европейското по футбол в Австрия, то комплексарството би трябвало да е синоним на нас, българите.

И това най-ясно пролича при гостуването на българския национален волейболен отбор в Чикаго, където около 6000 български имигранти се опитаха трайно да развалят това, което волейболистите ни на подиума героически се опитваха да изградят, а именно – българския облик. Обликът на една малка, изстрадала много, но същевременно добра страна, която освен че е дала едни от най-корумпираните политици в Европа, е дала също и едни от най-великите и достойни за уважение хора в света.

За жалост обаче, това нито се видя, нито се разбра в Сиърс Сентър. Но се видя и разбра нещо друго – видя се и се разбра колко е голяма и дълбока разликата между „Proud to be American“ и „Proud to be Bulgarian“! („Горд да бъда американец!“ и „Горд да бъда българин!“- б. а.)

Видя се от американците, които пристигнаха със семействата си, видя се от учениците от близките в района училища, които присъстваха на двубоя, видя се и от младите спортисти от местните американски спортни отбори, които дойдоха, да гледат, да се учат, но и да се насладят на един спектакъл, изнесен от два от най-добрите отбора в света на волейбола – българският и американският. За жалост, хората видяха нещо, което надмина очакванията им, но в обратната посока.

И то не дойде от блестящото шоу под опънатата волейболна мрежа, а от истеричните балкански крясъци и магарии по трибуните, където бяха българските имигранти, които в старанието си да се направят на баш българи, се направиха на баш бай ганьовци – побратими на безсмъртния Алеков герой, който освен из Европата, но и тук, из Чикаго се е подвизавал.

Близо двата часа и половина, докато течеше срещата в съботната вечер между двата отбора, китка от вечните и неповторими хитове от златния фонд на българските футболни фенове бе изпълнена по достойнство от българските имигранти, дошли в Сиърс Сентър край Чикаго. Като се започна от „Победа и пак победа, ние пеем само за победа“, премина се през „Българи – юнаци“, „Кой сега е номер 1“ и т.н., та се стигна до вечния и безсмъртен български евъргрийн „А съдията, а съдията, а съдията – педераст!“.

Дотук всичко бе ОК, ако не стана едно нещо, което накара на готините хора да им стане кофти, а на кофтите – гот. Като при определението, което Теди Москов дава за разликата между блуса и чалгата. Това нещо започна, когато засвириха американския химн и когато близо 6000 БГ имигранти мощно го освиркаха, овикаха и опсуваха (но на български, бабаитлъкът не им стигна, да го кажат на английски!). Това нещо продължи през цялата вечер и се изразяваше в маниакално викане, крещене, подлудяващо надуване на полицейски свирки и неспирно блъскане на тъпани и тарамбуки.

Не смешно, а много трагично, беше всичко това – това, което показахме на американците, защото от „дълбината на балканските ни души“ изплуваха мътилката и катранът, таени дълбоко в нас. Има една дума – нарича се „патриотизъм“. Има и друга – „патриотарство“. В какво се различават ли? В избиването на комплекса за малоценност на тема родолюбие, който нашите го показаха в залата по трибуните.

Защото тези, които най-много си драха гърлата и се правеха на българи-патриоти, са напуснали България доброволно, не насила и ако искат да помагат на държавата си, могат да се приберат и да работят там, а не да се правят на герои от „Опълченците на Шипка“ из Чикаго – това просто не беше нужно. Защото в театралниченето си да се направят на „великите българи“, сториха така, че всички в залата да ни намразят и да ни гледат с презрение.
И какво провокира тази истерия срещу янките, така и не се разбра. Американският говорител в залата, за да покаже гостоприемството на хората към нас, българите, дори подканваше в най-тежките минути, не американския, а нашия, българския отбор с кънтящото от тон-колоните „Бюлгари юнаци!“ и „Аййдиии наш’тиии!“ . (Това последното се получи, не защото човекът беше учил български в районите около Пловдивско, ами защото му бяха написали „Айде наште“ на латиница, та шпикерът си четеше нашето „е“ като на английски, което си е „и“.)

За жалост, едно стана ясно в съботната вечер по трибуните на Сиърс Сентър, освен че държавата ни се чалгализира, вече ни се е чалгализирала и имиграцията. А не бяхме такива, мама му стара, поне тук в Чикаго.

Иска ми се да кажа нещо на всички БГ фенове, които бяха в залата край Чикаго. Ако България един ден, дай Боже, стане световна сила и дойдат имигранти от Буркина Фасо например да живеят и да работят там, и отборът на Буркина Фасо, играе с нашите волейбол в турнир в България, как ли ще отреагират българите тогава, ако в българската зала имигрантите, дошли да си вадят хляба и да търсят щастието си в България от далечна и непозната Буркина Фасо, започнат да освиркват българския химн и всеки път, когато българите пипнат топката, бясно да удрят тъпани и надуват полицейски свирки, за да пречат на тима на страната, в която са дошли, да си играе играта? А освен това – и да плашат кротките българските семейства и хлапета, дошли да видят и да се порадват на двата майсторски отбори. Как ще отреагирате тогава, скъпи мои братя българи? Майка им жална на неблагодарните имигранти от Буркина Фасо, дръзнали да хулят България, нали?

Има и още нещо, което показва колко ниско паднахме и като имигранти, и като българи, което няма как да го подмина.

Чикаго е единственият град, извън пределите на България, в който 3-ти март се празнува официално и българското знаме се издига пред кметството на града. Гражданите на Чикаго правят това от благодарност и уважение към нас, българите и към страната, от която идваме. В Сиърс Сентър Арена, по време на мача между националите на САЩ и България по волейбол, ние показахме какво значи българската „толерантност“ и „благодарност“.

(Симеон Гаспаров, Чикаго, 22 юни 2008 г.)