Въобръжаемо освободени

Доживяхме, дами и господа, доживяхме!

Мъж с визия на жена или жена с визия на мъж… ох, съвсем се обърках. Но, през прозрачната и рокличка, като че ли се мержелеше мъжки атрибут. На немски – wurst (наденичка). Какъв оксиморон на напълно несъчетаеми противоположности. Но в Европа и това е възможно.

От няколко дни, след спечелване приза в конкурса за естрадна песен „Евровизия”, емблема на културна Европа е травеститът Том Нойвирт, с артистичен псевдоним Кончита Вурст. Скандалът е грандиозен не поради външната му екстравагантност, а поради дълбоката му същност. Визията на певеца се превърна в емблема и това може би е пирова победа на драстично налаганото толериране на „различните”. Защото е културен шок за привържениците на нормалността, внасящ допълнително разделение между „нормални” и „различни”. Независимо от умилението и поздравленията на политиците към лауреат-лауреатката.

В началото на миналия век индивид като този, вероятно като пациент, можеше да бъде изследван с голям интерес от сътрудниците на Зигмунд Фройд или на Карл Юнг, или лично от тях самите. Като нагледна илюстрация на налагането на „анима” (психика на жена, заложена в мъж) в индивидуалното съзнание. Защото противоположната тенденция е анимус (психика на мъж, заложена в жена). Според Юнг това са образи на душата и той ги нарича НЕ-АЗ. Не-Азът на един мъж съответства на женственото. Но то е извън физическата му същност и принадлежи на неговата лична психика и душа. Съвсем естествено това преминава и в съответните персонификации, с които се отъждествява. Всъщност това са психични образи от специализирани раздели на психологията. И тези образи са в състояние да застрашат общественото съзнание с ОБСЕБВАНЕ.

Обсебването от „анима” и „анимус” променя личността така, че изпъкват онези черти, които са психологическа характеристика на противоположния пол. Когато у мъжа доминира „анима” и принципът на ЕРОС, в него се появяват обърканост и неконтролирана емоционалност. Често подобни мъже биват повлияни и контролирани от недостойни и некоректни партньори, и създават хаотични и безсмислени контакти.

Но, както предупреждават психолози и психиатри, налице е опасността и от обществено обсебване. Защото немалко мъже, атакувани агресивно от медиите и Холивуд, с готовност приемат „анима”, когато тя се появява като пример за подражание чрез произведения на изкуството, естрадни или филмови звезди и пр. Редица психолози и най-вече Hillman, изследват и обясняват психологията на „анима”. Той твърди, че „тя е, която персонифицира несъзнаването на цялата наша западна култура и може би е образът, чрез който сме въображаемо освободени”. Да, точно казано! Въображаемо освободени…

Всичко ставащо не е никак случайно. Очевадно е, че призът за „Кончита” не е само заради песента и гласа. Според музиколози, текстът, музиката и изпълнението не блестят с оригиналност или изключителен талант. А и разбира се играта със SMS-те е елементарна и възможна. Зад кулисите на конкурса е видна вече, провежданата от организаторите години наред политика на „коректност” спрямо различните. Която вече е преминала в последователно толериране към изпълнители от определена националност или носители на „правилна” сексуална и политическа ориентация.

На прага на приемането в Европейския съюз, нашенските му емисари и особено емисарки, в лицето на „хубавото Наде” например, ни проглушиха ушите за цивилизационния избор, който сме направили. След 7-годишно членство настъпи отрезвяване. Евроскептицизмът надига все повече глава и под тежестта на икономическите, културни, нравствени и наистина цивилизационни проблеми, както и на различията сред държавите в общността, ЕС е пред риск да се разпадне. Освен вътрешните центробежни сили, е налице и огромен натиск за подчиняването му на външни интереси.

Но все още има шансове това да не се случи, ако надделее принципът на съюз на общностите, всяка със своите интереси, национално и културно различие и разнообразие. И, както е казал Христос, „По плодовете им ще ги познаете”. Нещичко зависи и от нас. Въпреки всички машинации на управляващите, да се възползваме и от малкото права, които са ни останали, за да изменим статуквото.

Светослав Атаджанов