Волжска и Дунавска Българии през XIII век

Изображението, което може да видите по-долу, е американска карта, на която могат да се видят границите на две български  държави в началото на XIII век (1204-1205 г.), когато още не се е знаело, че през 1241 г. татарите ще разсипят едната, Волжска България, а по-късно и другата, т.нар. Дунавска, не без тяхна помощ, ще бъде отслабена, а по-късно ще изчезне за дълго от политическата карта на света.

Едната България ще стане част от Османската империя в края на XIV век, а другата, след периода на татарска доминация, ще влезе по-късно в границите на Руската империя. След като се образува разбира се Русия и Руската империя, и след като през XVI век Иван Грозни завладее Казан – последната столица на волжските българи.

За съжаление впрочем днес, т.е. през XXI век, в Р. Македония има достатъчно хора, които са убедени, че българите са татари, понеже така ги е научила официалната пропаганда. И наследниците на волжските българи също са наричани татари, поради друга официална пропаганда, тази на Руската империя и на Съветския съюз.

За това какви точно връзки и контакти е имало между българската държава, основана около р. Дунав, и за тази, основана около р. Волга, не се знае много днес. Но макар че едната България приема през IX век християнството, а другата малко по-късно приема исляма за своя официална религия; и макар че в едната се налага език, причисляван към т.нар. славянска езикова група, а в другата език, причисляван към тюркската езикова група – връзки, контакти и родство безспорно е имало. Има много прилики в начина, по който са се строили сгради в двете държави, в занаятите, които са били упражнявани, във войнското изкуство – също. Както разбира се и в предхристянските и предислямските религиозни вярвания и представи.

В началото на XIII век двете Българии заедно (цялата Волжска България не се вижда на картата) са имали територия, която е била най-голямата в цяла Европа.