От автора: Статията съдържа съвременното определение на понятието юридически науки и анализи на юридически недомислия, които пораждат социални проблеми и щети, покривани от данъкоплатците.
Юридически (правни) науки е общо наименование на трите технологични науки Законодателство, Правосъдие, Социоконтрол. Думата закон е двусмислена. Научните закони – природни, обществени и гностични, са истинни констативни твърдения. Юридическите закони са системи от императивни твърдения, дефиниращи обществените дейности, условията и регламентите за тяхното извършване. В бъдещата нормална държава юридическите закони са разпределени в 36 кодекса – по един за всеки отрасъл. Конституциите на нормалните държави са върховните им закони, подчинени на устава на ООН.
При сравняване на юридическите с другите технологични науки, се наблюдава голямо изоставане в развитието им и много недомислени понятия, твърдения, съждения и оценки.
Предлагам на читателя анализи на пет крупни недомислия:
Частна собственост на терен. Материалните и информационните ресурси са резултати от трудови дейности или са природни дадености – небесни тела, въздух, вода, терен, подземие, диви гори и животни. Собственостите (права на притежаване, разпореждане, ползване) са четири вида: частна, общинска, държавна и международна. Природните дадености не мотат да бъдат частна собственост, защото не са резултати от трудови дейности. Археологическите находки могат да бъдат частна собственост при доказани наследства. Частната собственост на терени поражда множество социални проблеми. В началото терените се завоюват или се присвояват по давност. Присвоени, те се наследяват, както трудовите собствености. При отчуждаване на терени, държавата или общините изкупуват от частници своя собственост и пр.
Безпроблемно ползване на терените става чрез плащане на данък (наем), а на подземните блага – чрез концесии. Събираният данък терен балансира бюджетите на малките общини. Данъкът сгради е недомислие.
Мажоритарен елемент. При достатъчна информираност на избирателите, мажоритарните избори автоматично отсяват некомпетентните и непочтените кандидати за премиери, президенти, председатели, кметове. Такова отсяване е постижимо и при пропорционални избори, избори за депутати и общински съветници, но не чрез недомислието мажоритарен елемент – маркиране на кандидат в листата, пораждащо много невалидни бюлетини, а чрез мажоритарност. Мажоритарността изисква едномандатни изборни райони, персонални бюлетини и процедура за назначения на мандатите, при която не се губят спечелени гласове. Мажоритарността решава автоматично и проблема за оптималното участие на жените във властта.
Гласуване. Недомислие е практикуването на процедурата гласуване при назначаване или номиниране, при отсъждане на виновност от съдебни заседатели, защото допуска манипулиране. Оценяването, бално или вероятностно, дава неоспорими класации или присъди.
Справедливост на присъдите. Престъпността е генетично вградена в човека. Неконтролирана своевременно, детската престъпност спонтанно прераства в трайно престъпно поведение на личността, именувано рецидивизъм. Рецидивизмът е социо-психическо заболяване на личността,
Християнството, чрез Десетте Божи заповеди, покаяние и страх от ад, повече от две хилядолетия опитва да изкорени рецидивизма при децата и възрастните. Съвременните “юристи” опитват да решават проблема чрез закони, в които понятията справедливост и присъда са недомислени. Присъдата има състав възмездяване и наказване.
Рецидивизмът е лечим чрез наказанието отнемане на свобода, със срок, колкото е необходим за излекуване на рецидивиста, а не с недомислието – срок, пропорционален на тежестта на престъплението.
Присъжданите възмездявания са справедливи и лекуващи рецидивизма, само когато включват пълно заплащане от рецидивиста и на разходите за следения, залавяния, следствия, обвинения, правосъдия и наказания. Заплащането на тези скъпи дейности разорява рецидивистите, гарантирано при укриващите се или бягащите от затворите, спонтанно нормализира поведението на умните рецидивисти, облекчава данъкоплатците. Създаването на фонд „Рецидивизъм“, дава възможност за осъществяване на адекватно заплащане труда на кримиразузнавачите, полицаите, следователите, мотивиращо ги за излавяне на рецидивистите.
Самоопределение на етносите. Недомислие в международното право е объркването на понятията “етнос”, “нация” и ”народ”. Етносите, населяващи територията на държава, съставят нейния народ, а доминиращият етнос определя нейната нация.
Уставът на ООН дава право на самоопределение на етносите, а не на народите, и отделянето им от държава, на основание резултати от референдум. Недаването право на самоопределение от някои конституции е отричане върховенството на международното право, а непризнаването на референдум е присвояване функция на международния съд. Отделянето на Крим от Украйна, на основание референдум, проведен от руския етнос, провокиран от глупавият преврат, направен от украинската опозиция, не е анексия на Крим от Русия, а законно самоопределение.
Малко са избирателите, осъзнаващи недомислията на властващите!
.
Венелин Чалъков
