Временните обществени съвети на българите в чужбина, Инициатива „Искаме да гласуваме“, Инициатива „Гласуване без граници“ и българският информационен портал Eurochicago.com изпратиха писмо до председателя и зам. председателя на българското Народно събрание, до председателя на Комисията по правните въпроси и до председателите и зам. председателите на парламентарните групи.
Писмото е свързано с провеждането на национален референдум за изборните правила и с необходима промяна в чл. 9 ал.1 от ЗПУГДВMС.
В него се казва:
„Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВMС) предвижда, че национален референдум се провежда „на територията на Република България“ (чл. 9 ал. 1).
Несъмнено законодателят е използвал неудачна формулировка, чиято цел е била да разграничи характера на националния от местен референдум, а не воля да ограничи обхвата на гласуващите само до една част от българските граждани. Въпреки това, при организирането на първия демократичен референдум, Централната избирателна комисия реши, че извън страната секции могат да се образуват и гласуване може да се произведе само в българските дипломатически и консулски представителства. Така, десетки хиляди български граждани бяха физически лишени от възможност да участват в референдума, в нарушение на духа и буквата на конституционните разпоредби. […]
Абсурдността на ситуацията проличава дори само от факта, че чисто географски ще се създадат в изборния ден две категории гласуващи извън страната. Тези, които живеят в град с българско дипломатическо или консулско представителство и които отивайки да гласуват на изборите за български парламент, ще могат да гласуват в своята изборна секция и за референдум. И тези, които живеят в друг град, а може би просто в друг квартал (такъв е случаят например в Лондон, където имаше 7 изнесени секции извън посолството на изборите за Европейски парламент), и ще бъдат лишени от участие в референдума.“
Следва целият текст на писмото. (То е написано на 15-ти юни и изпратено на 16-ти. Оригиналът му съдържа координати на всички подписали го и саморъчен подпис на вносителя. Писмо с подобно съдържание е изпратено и до президента и вицепрезидента на Р. България, то може да се види тук – бел.ред.)
––––––––––––––––––-
Временни обществени съвети на българите в чужбина
Инициатива „Искаме да гласуваме“
Инициатива „Гласуване без граници“
Интернет медия Eurochicago.com
15 юни 2014 г.
Тулуза, Париж, Лил, Мюнхен, Атина, Лондон, Малага,
Цюрих, Чикаго, Торонто, Монреал, Сидни, София
До
Г-н Михаил Миков
Председател на Народното събрание на Р. България
Г-жа Мая Манолова
Зам.-председател на НС на Р. България
Председател на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения
Г-н Четин Казак
Председател на Комисията по правни въпроси
Председатели на Парламентарни групи
Г-н Бойко Борисов (ГЕРБ)
Г-н Сергей Станишев (КБ)
Г-н Лютви Mестан (ДПС )
Г-н Волен Сидеров (Атака)
Заместник-председатели на Парламентарни групи
Относно : Провеждане на национален референдум за изборните правила и належаща промяна в чл. 9 ал.1 от ЗПУГДВMС
Уважаеми народни представители,
Макар и от дистанция, българските граждани в чужбина внимателно следим развитието на политическата ситуация в страната и очертаващото се предсрочно прекратяване на мандата на 42-рото Народно събрание, както и вероятното съчетаване на предстоящите предсрочни парламентарни избори с провеждането на национален референдум относно промени в изборните правила.
Съгласно Конституцията на Република България (чл. 26, ал. 1), българските граждани се ползват с еднакви права и задължения, където и да се намират те. С този текст, конституционният законодател е заложил една основополагаща за българската демокрация теза – българите живеещи извън страната са неразделна част от нацията.
По официални данни на БНБ, българите в чужбина имат значителен принос в българската икономика, като всяка година само нетните банкови преводи във валута са на стойност между 1 и 2 млрд. евро, гарантирайки стабилността на валутния борд.
Така, както от юридическа, така и от житейска гледна точка, българските граждани живеещи в чужбина, са пълноценна част от българската нация.
Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВMС) предвижда, че национален референдум се провежда „на територията на Република България“ (чл. 9 ал. 1*).
Несъмнено законодателят е използвал неудачна формулировка, чиято цел е била да разграничи характера на националния от местен референдум, а не воля да ограничи обхвата на гласуващите само до една част от българските граждани. Въпреки това, при организирането на първия демократичен референдум, Централната избирателна комисия реши, че извън страната секции могат да се образуват и гласуване може да се произведе само в българските дипломатически и консулски представителства. Така, десетки хиляди български граждани бяха физически лишени от възможност да участват в референдума, в нарушение на духа и буквата на конституционните разпоредби.
Безспорно е, че такова ограничително тълкуване на текста на чл.9 ал.1 от ЗПУГДВMС противоречи на чл. 26 ал. 1 от Конституцията, защото създава две категории български граждани – тези, които могат да гласуват на референдум и такива, на които това е забранено.
Самият текст на чл.9 ал.1 съдържа вътрешно противоречие. След като на референдум се решават „въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание“, правно логично е периметърът на избирателното тяло да е същия като това, избиращо Народното събрание. А това очевидно са всички избиратели в т.ч. и тези, живеещи извън страната.
Впрочем, именно това е разбирането на законодателя, който в други текстове на ЗПУГДВMС се опира на избирателното тяло за Народно събрание.
В чл. 23 ал. 1 се посочва, че предложението, предмет на референдума, е прието, ако в референдума са участвали поне толкова избиратели, колкото на предходни избори за НС. На които, разбира се, са участвали и българските граждани извън страната.
От друга страна, чл. 23 ал.3 определя 20% праг на избирателна активност, който е необходим за да бъде задължено Народното събрание да разгледа въпроса. Разбира се, избирателната активност се изчислява спрямо броя избиратели включени в избирателните списъци. А те обхващат и българските граждани живеещи в чужбина. (Избирателните списъци се оформят по постоянен адрес. Според Закона за гражданската регистрация всички български граждани, където и да живеят, имат постоянен адрес на територията на страната, отбелязан в регистъра на населението, поддържан от ГД ГРАО. Т.е. българските граждани в чужбина са част от избирателните списъци в страната).
Освен това, напълно противоречащо на основните принципи на съвременната демокрация и правовата държава е една част от избирателите да бъдат лишени със закон от правото да се произнесат по изборните правила, по които след това те ще участват в избирателния процес, в каквато хипотеза бихме изпадали, ако предстоящият референдум се проведе при забрана за гласуване извън дипломатическите и консулски представителства. Всички български граждани вкл. българите в чужбина са участници в изборите за институциите на представителната демокрация на Република България – Народно събрание, Президент и Вицепрезидент и с вота си вече над 20 години формират легитимността на тези институции.
Но дори само от морална гледна точка, е немислимо утре да се проведе референдум за изборното законодателство с въпроси, които пряко засягат българските граждани в чужбина, без те да могат да се произнесат ! Безспорно е, че и трите въпроса имат пряко отношение към българите в чужбина – най-напред, по разбираеми причини, интернет вота, но с не по-малка сила и въпроса за задължителното гласуване и този за мажоритарния вот. Ще има ли тогава вот извън страната, колко мажоритарни депутати ще има зад граница? Това са въпроси, по които е недопустимо българите в чужбина да бъдат лишени от правото им да се произнесат
На изборите за Народно събрание през май 2013г. близо 116 000 български граждани живеещи извън страната упражниха конституционното си право на глас. По своя брой, гласувалите български избиратели извън страната са повече отколкото гласувалите в 20 от 31 области в страната, взети поотделно. Голяма част от тези избиратели гласуваха в секции извън посолствата.
Готово ли е националното представителство да допусне тези пълноправни български граждани да бъдат лишени от правата им?
Абсурдността на ситуацията проличава дори само от факта, че чисто географски ще се създадат в изборния ден две категории гласуващи извън страната. Тези, които живеят в град с българско дипломатическо или консулско представителство и които отивайки да гласуват на изборите за български парламент, ще могат да гласуват в своята изборна секция и за референдум. И тези, които живеят в друг град, а може би просто в друг квартал (такъв е случаят например в Лондон, където имаше 7 изнесени секции извън посолството на изборите за Европейски парламент), и ще бъдат лишени от участие в референдума.
Ще допуснете ли ситуация на организационен хаос, при който българските граждани да се стичат с хиляди в секциите в дипломатическите представителства, с надеждата да попаднат сред „призваните“ ?
Уважаеми народни представители,
Предвид изложеното, както и за да се избегне неправилно тълкуване на текста на закона от страна на Централната избирателна комисия, настояваме да бъде спешно променен текста чл.9 ал.1 от ЗПУГДВMС като бъдат заличени думите „на територията на Република България“.
В оставащите дни на 42-рото Народно събрание цялата нация вкл. и ние българите живеещи извън страната, ще следи внимателно стъпките на народните представители. Възстановяването на доверието в институциите и демокрацията, бъдещето на България зависи от вашите действия. Бъдете на висотата на това предизвикателство.
България не свършва на гранично-пропускателния пункт.
България е там, където има българи !
За Временни Обществени съвети на българите в чужбина
www.globalbulgaria.org
Стефан Mанов, Франция (Тулуза)
Любомир Гаврилов, Франция (Тулуза)
Тася Тасова, Австралия (Сидни)
Петранка Стаматова, САЩ (Чикаго)
Димитър Иванов, Швейцария (Цюрих)
Димитрина Ланг, Германия (Mюнхен)
Десислава Христова и Мария Пейчева, Великобритания (Лондон)
Валерия Кертикова, Гърция (Атина)
Анита Тарапанова, Испания (Mалага)
Ненчо Каварков, Канада (Монреал)
Екатерина Людмилова, Франция (Лил)
За Инициатива „Искаме да гласуваме“ www.iskamedaglasuvame.com
Красимир Гаджоков, Канада (Торонто)
За Инициатива „Гласуване без граници“
Атанас Чобанов, Франция (Париж)
За Интернет медия Eurochicago.com
Мариана Христова, България
.
––––––––––––––––––
* Чл. 9 ал. 1 Национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.
