Временните обществени съвети на българите в чужбина, Инициатива “Искаме да гласуваме”, Инициатива “Гласуване без граници” и българският информационен портал Eurochicago.com изпратиха писмо – апел до президента Росен Плевнелиев и до вицепрезидента Маргарита Попова.
Това е второ писмо до официални представители на българската държава, свързано с провеждането на националния референдум за изборните правила и с необходима промяна в чл. 9 ал.1 от ЗПУГДВMС. Първото писмо, което същите организации изпратиха, бе до председателя и зам. председателя на парламента и до председателите на парламентарните групи. (То може да се види тук.)
В писмото до Президентството се казва:
„Уважаеми г-н Президент,
Уважаема г-жо Вицепрезидент,
В предизборната кампания през 2011 г. вие изразихте убеждението си, че българските граждани извън страната трябва да могат пълноценно да участват в националния живот. През последните две години и половина Президентството работи активно за каузата на българите от чужбина в т.ч. и по Националната стратегия.
Затова се обръщаме с молба към вас да поемете инициатива за промяна на чл. 9 ал. 1 от ЗПУГДВMС, като при предстоящите консултации в Президентството и при друга възможност призовете парламентарните сили да направят в оставащите дни на 42-рото Народно събрание необходимите законодателни стъпки, така че българските граждани извън страната да могат да участват пълноценно на предстоящия референдум. Легитимността на резултата от референдума зависи от тази възможност.
[…]
Възстановяването на доверието в институциите и демокрацията, бъдещето на България е днес предизвикателството, което стои пред парламентарните сили, но и пред всички институции.
България не свършва на гранично-пропускателния пункт.
България е там, където има българи!“
Следва целият текст на писмото. (Оригиналът съдържа координати на всички подписали го и саморъчен подпис на вносителя. То е написано на 15 юни и изпратено на 16-ти – бел.ред.)
––––––––––––––––––––––
.
Временни обществени съвети на българите в чужбина
Инициатива „Искаме да гласуваме“
Инициатива „Гласуване без граници“
Интернет медия Eurochicago.com
15 юни 2014г.
Тулуза, Париж, Лил, Мюнхен, Атина, Лондон, Малага,
Цюрих, Чикаго, Торонто, Монреал, Сидни, София
До
Г-н Росен Плевнелиев
Президент на Р. България
Г-жа Маргарита Попова
Вицепрезидент на Р. България
Уважаеми г-н Президент,
Уважаема г-жо Вицепрезидент,
Макар и от дистанция, българските граждани в чужбина внимателно следим развитието на политическата ситуация в страната. Събитията от последните дни и часове внезапно ускориха провеждането на референдума за промени в изборните правила, който Вие предложихте още преди няколко месеца. Очертава се предсрочно прекратяване на мандата на 42-рото Народно събрание. Вероятно е съчетаването на предстоящите предсрочни парламентарни избори с провеждането на националния референдум.
Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВMС) предвижда, че национален референдум се провежда „на територията на Република България“ (чл. 9 ал. 1*).
Несъмнено законодателят е използвал неудачна формулировка, чиято цел е била да разграничи характера на националния от местен референдум, а не воля да ограничи обхвата на гласуващите само до една част от българските граждани. Въпреки това, при организирането на първия демократичен референдум, Централната избирателна комисия реши, че извън страната секции могат да се образуват и гласуване може да се произведе само в българските дипломатически и консулски представителства. Така, десетки хиляди български граждани бяха физически лишени от възможност да участват в референдума, в нарушение на духа и буквата на конституционните разпоредби.
Безспорно е, че такова ограничително тълкуване на текста на чл.9 ал.1 от ЗПУГДВMС противоречи на чл. 26 ал. 1 от Конституцията, според който българските граждани се ползват с еднакви права и задължения, където и да се намират те. Фактически се създават две категории български граждани – тези, които могат да гласуват на референдум и такива, на които това е забранено.
Самият текст на чл.9 ал.1 съдържа вътрешно противоречие. След като на референдум се решават „въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание“, правно логично е периметърът на избирателното тяло да е същия като това, избиращо Народното събрание. А това очевидно са всички избиратели в т.ч. и тези, живеещи извън страната.
Впрочем, именно това е разбирането на законодателя, който в други текстове на ЗПУГДВMС възприема като измерител именно обхвата на избирателното тяло на избори за Народно събрание :
– в чл. 23 ал. 1 се посочва, че предложението, предмет на референдума, е прието, ако в референдума са участвали поне толкова избиратели, колкото на предходни избори за НС. На които, разбира се, са участвали и българските граждани извън страната.
– от друга страна, чл. 23 ал.3 определя 20% праг на избирателна активност, който е необходим за да бъде задължено Народното събрание да разгледа въпроса. Избирателната активност се изчислява като броя гласували се раздели на броя избиратели включени в избирателните списъци. А те обхващат и българските граждани, живеещи в чужбина.**
Освен това, напълно противоречащо на основните принципи на съвременната демокрация и правовата държава е една част от избирателите да бъдат лишени със закон от правото да се произнесат по изборните правила, по които след това те ще участват в избирателния процес, в каквато хипотеза бихме попадали, ако предстоящият референдум се проведе при забрана за гласуване извън дипломатическите и консулски представителства. Всички български граждани вкл. българите в чужбина са участници в изборите за институциите на представителната демокрация на Република България – Народно събрание, Президент и Вицепрезидент и с вота си формират легитимността на тези институции.
Така, на изборите за Народно събрание през май 2013г. близо 116 000 български граждани живеещи извън страната упражниха конституционното си право на глас. По своя брой, гласувалите български избиратели извън страната са повече отколкото гласувалите в 20 от 31 области в страната, взети поотделно. Голяма част от тези избиратели гласуваха в секции извън посолствата.
Но дори само от морална гледна точка, е немислимо утре да се проведе референдум за изборното законодателство с въпроси, които пряко засягат българските граждани в чужбина, без те да могат да се произнесат !
Безспорно е, че и трите въпроса имат пряко отношение към българите в чужбина – най-напред, по разбираеми причини, интернет вота, но с не по-малка сила и въпроса за задължителното гласуване и този за мажоритарния вот. Ще има ли тогава вот извън страната, колко мажоритарни депутати ще има зад граница? Това са въпроси, по които е недопустимо мнозинството от българите в чужбина да бъдат лишени от правото им да се произнесат.
Една такава ситуация е абсурдна дори само поради това, че чисто географски в изборния ден ще се създадат две категории гласуващи извън страната. Тези, които живеят в град с българско дипломатическо или консулско представителство и които отивайки да гласуват на изборите за български парламент, ще могат да гласуват в своята изборна секция и за референдум. И тези, които живеят в друг град, а може би просто в друг квартал (такъв е случаят например в Лондон, където на изборите за Европейски парламент имаше 7 изнесени секции извън посолството), и ще бъдат лишени от участие в референдума.
Уважаеми г-н Президент,
Уважаема г-жо Вицепрезидент,
Възстановяването на доверието в институциите и демокрацията, бъдещето на България е днес предизвикателството, което стои пред парламентарните сили, но и пред всички институции.
България не свършва на гранично-пропускателния пункт.
България е там, където има българи !
За Временни Обществени съвети на българите в чужбина
www.globalbulgaria.org
Стефан Mанов, Франция (Тулуза)
Любомир Гаврилов, Франция (Тулуза)
Тася Тасова, Австралия (Сидни)
Петранка Стаматова, САЩ (Чикаго)
Димитър Иванов, Швейцария (Цюрих)
Димитрина Ланг, Германия (Mюнхен)
Галя Стоянова, Германия (Mюнхен)
Десислава Христова и Мария Пейчева, Великобритания (Лондон)
Валерия Кертикова, Гърция (Атина)
Анита Тарапанова, Испания (Mалага)
Ненчо Каварков, Канада (Монреал)
Екатерина Людмилова, Франция (Лил)
За Инициатива „Искаме да гласуваме“ www.iskamedaglasuvame.com
Красимир Гаджоков, Канада (Торонто)
За Инициатива „Гласуване без граници“
Атанас Чобанов, Франция (Париж)
За Интернет медия Eurochicago.com
Мариана Христова, България
.
––––––––––––––––––
* Чл. 9 ал. 1 Национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.
** Избирателните списъци се оформят по постоянен адрес. Според Закона за гражданската регистрация всички български граждани, където и да живеят, имат постоянен адрес на територията на страната, отбелязан в регистъра на населението, поддържан от ГД ГРАО. Т.е. българските граждани в чужбина са част от избирателните списъци в страната.
Izmisleno e otdavna. В Естония (далеч по-малки от нас) и във Франция (далеч по-големи) това вече е направено.
Измислете начин така че всички българи в чужбина да имат възможност да гласуват по интернет.