Във връзка с проблема с изучаването на майчиния език за българите в Запорожие, Украйна, изразен в коментар на един етнически българин оттам, Иван Ангелов (вж. тук – коментара под съответната публикация), г-жа Людмила Минкова, преподавала български език в гр. Запорожие, е написала до г-жа Снежина Мечева, говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина, писмо, в което се казва:
.
„От 2006 до 2010 бях командирована като лектор от МОМН на РБ в Запорожкия национален университет (ЗНУ). Познавам лично Иван Ангелов – той наистина е голям родолюбец и не мога да не взема отношение по поставения от него проблем.
По време на командировката ми в Запорожие освен да водя часове в университета, които тогава бяха факултативни, в длъжностната ми характеристика, посочена в командировъчната ми заповед, влизаше и работа с българската диаспора. Организирах и провеждах различни мероприятия, посветени на различни исторически събития, празници и традиции. Основахме и неделно училище „Светлина“. В училището водех часове в две групи – с всяка една 2 пъти седмично по 2 часа. Едната група беше съставена от възрастни, а другата – от деца, които подготвях по БЕЛ и история на България за кандидат-студентски изпити по 103 ПМС. Всички те влязоха в различни вузове в България. Някои вече завършиха и се установиха в България, други все още учат. Бях готова да водя и часове с деца от етническата общност, но тогава не се събра група. Занятията провеждахме в сградата на университета, без да плащаме наем и без да получавам възнаграждение за тези часове.
През последната година на престоя ми в Запорожие (2010) по мое предложение бе подета инициатива да се открие нова специалност в университета с български език. Откриването й отне много време, но от учебната 2013-2014 специалността вече е факт – „Превод на славянски езици (руски, полски, български)“. Може би това има предвид г-н Ангелов, когато визира, че украинци и руснаци имат възможността да изучават български език
През учебната 2010-2011 мястото за лектор в ЗНУ беше закрито от МОМН и така се прекрати работата с етническите българи, както и дейността на Неделното училище. По настояване на ръководството на ЗНУ и с огромните усилия и съдействието на българската общност в Запорожие през учебната 2011-2012 мястото за лектор беше възстановено и в момента в ЗНУ като лектор е командирован Иван Симеонов. Така че мисля, ако наистина има деца, желаещи да учат български език, те имат тази възможност в лицето на г-н Симеонов, който би могъл освен часовете в университета, да обучава и деца в Неделното училище, което би трябвало да е действащо. Не зная какви са задълженията на г-н Симеонов, заложени в командировъчната му заповед от МОМН на РБ, но смятам, че поне на този етап тази форма на обучение е единствената възможност.
В Запорожие наистина има много етнически българи и добре би било да се намерят и други възможности за работа с деца. Може би един човек от България не е достатъчен. Това е моето мнение. За времето на работата си в Запорожие наистина се привързах към българите там и от все сърце им желая винаги българи да си остават и да продължават да се гордеят с българската кръв в жилите си, както винаги са го правили.“
Публикуваме споделената в това писмо информация (със съгласието на г-жа Снежина Мечева, която ни го предостави), надявайки се да бъдем полезни за изясняване на въпроса имат ли българските деца в Запорожие възможност да учат своя майчин език или нямат.
От това писмо става ясно, че българското Министерство на образованието и науката е командировало Иван Симеонов като преподавател в Запорожкия национален университет, но не става ясно дали в основаното преди време в гр. Запорожие Неделно училище „Светлина“ има кой да преподава български език. Във всеки случай в своя тревожен апел българинът от Запорожие Иван Ангелов казва, че в гр. Запорожие се е получила парадоксална ситуация, при която за сметка на българското Министерство на образованието се обучават по български език украински и руски студенти, а на децата на българската общност в Запорожие няма кой да преподава същия този, майчин за тях език.
Надяваме се на някаква реакция по въпроса от страна на българското Министерство на образованието и науката, на Външно министерство и на българските дипломатически представителства в Украйна. Които да направят, каквото е необходимо, да съдействат за реално и по-устойчиво решение на проблема с липсата на преподаватели по български език за децата на етническите българи в Запорожие.
В Запорожка област с център град Запорожие има десетки хиляди българи, живеещи в 28 села, както и в градовете Бердянск, Приморск, Запорожие и Мелитопол.
Това са потомци на бесарабски българи, преселили в Приазовието към средата на XIX век.
Според информация от официално преброяване на населението, извършено през 2001 г., 27 000 души в Запорожка област са се декларирали като българи, но неофициално се твърди, че те са доста повече.
По няколко хиляди българи живеят в градовете Запорожие, Мелиопол и Бердянск, а има големи села в областта – като Зеленовка, Ботево и други, в които живеят също хиляди българи, както и по-малки села, които са предимно български.
Еврочикаго
Коментар във Фейсбук във връзка с тази публикация на Росица Николова, учителка в Запорожка област: Толкова много проблеми, а единственото, което имаме, е командировъчното и съвестта си на български учители
„Позволявам си с правото на човек,който работи в Запорожка област вече 6 години, да кажа, че има много проблеми с работата сред българската диаспора, които трябва да бъдат обсъдени, при което трябва да бъдем чути ние, преподавателите тук, и да се осъществи една положителна и позитивна намеса (или – помощ я наречете) на българската държава, защото всичко тук се държи на волята, на ентусиазма на командированите преподаватели от България и на патриотизма на местните българи. За съжаление прародината осъществява връзката с тукашните наши сънародници само чрез парадни посещения, а да не казвам, че и такива няма често, защото тук е далеко от Одеса и неатрактивно като дестинация. А през март тази година Украинско-българският лицей в Приморск получи златен медал за международната си дейност на една от най-високорейтинговите изложби в Киев – „Съвременни учебни заведения – 2014″. И всичко е резултат и от работата на преподавателите от България през всичките 18 години, откакто той съществува. Толкова много проблеми има обаче, толкова много проблеми, а единственото, което имаме в ръцете си, е командировъчното и съвестта ни на български учители. Така че – няма да е зле в България да се замислят над някои неща.“