Благодарим ти, Пеевски, че ни събра

Истинската промяна, която донесе протестът, е в мрежата от хора, вярващи в смисъла на съпротивата

 .

 Зорница Стоилова, в. „Капитал“

Започваме тази история отзад напред. Оттам, където сме сега. Оставката е на разстояние от едно протягане, но не съвсем. Ту се приближава, ту отдалечава като шамандура, подхвърляна от вълните. Ще се случи в петък, не, следващата сряда. Пак не. Друг ден. Една година мина под диктовката на предпоследното. И както не помръднахме към развръзката, така изминахме ужасно дълъг път.

Епизод 364. Оставката е почти факт

Стоим на масата над една загубена година, в пепелника купчина цигари. Двама герои от „Протестна мрежа“, Николай Стайков и Антоанета Цонева, от фронтовата линия на гражданската съпротива, след като тя слезе от площадите и замени плакатите, свирките и лозунгите с директен натиск върху институциите. Стайков е лицето на протеста от репортажите на чуждестранните медии, които искаха да разберат защо са недоволни българите (списъкът впрочем е внушително дълъг) и един от двигателите на NoOresharski, антиправителствената платформа за гражданска журналистика, от която тръгнаха запомнящи се скандали със силните на деня. Цонева е може би най-неуморният опонент на властта пред микрофоните на българските медии. Чрез Института за развитие на публична среда тя държи под око финансите на партиите, а с „Протестна мрежа“ успяха да осъдят „Атака“ за нарушаване на изборното законодателство. Те, разбира се, са само двама от многото, които с усилията и позициите си превърнаха протеста в постоянна гражданска опозиция, която непрекъснато сменя формите и механизмите, под които притеснява властта.

Оставката (или почти оставката) ги заварва някъде между увереността, че има жива клетка на обществото, готова да се самоорганизира и да действа, за да воюва за върховенството на закона и да откопчи институциите от захвата на политико-икономическото задкулисие и ужаса от това колко здрав е този захват, колко голям е ресурсът на властта да заглушава гласа на гражданите, да фалшифицира мотивите и посланията му. „Знам какво ще се опита да направи пропагандата сега“, отсича Антоанета Цонева с категоричността на човек, който добре знае как работи черната PR машина на властта, защото я е преживявала лично. „Ще се опита да лиши хората от увереността им, че те имат заслуга за тази развръзка“, смята тя. „Искам да го повторя – протестът взе тази оставка, защото той е този, който разклати така лодката, че всички паднаха от нея. Знам, че под вода се опитват да ги вадят водолази, че си дават знаци, но те паднаха от лодката, а тази лодка я клатеше протестът на хората. Върхушките, които са завладели тази държава, не искат да позволят някой да повярва, че гражданската воля има значение.“

Затова протестът още не е в минало време. Той ще свърши не когато Пламен Орешарски предаде щафетата на властта, а когато паднат загражденията, които опасват парламента. За протестиращите те са чудовищен символ на нелегитимното управление. „Имаш всичко – имаш парите, имаш властта, но нямаш правото да управляваш и го знаеш“, рисува образа му Антоанета Цонева. „Имаше и по-добър сценарий, поема си въздух Николай Стайков, който не би отнел година от времето на цялата държава и на обществото, но сигурно има дълбока причина, която ще осмисли всичко това.“

Епизод 196. Мрежата  

#ДАНСwithme на българската диаспора заслужава отделен епизод от филма. Но не просто защото накара хиляди „тръгнали си“ да си купят билети, да прекарат Коледа на площад „Независимост“ и да се срещнат в мощен емигрантски вик: „Тук сме, бе“ и „Не, не е спряло да ни пука“. А защото е илюстрация на невидимата мрежа от биографии и ценности, която протестът оплете около каузата си. Стотици малки групи от хора, които се свързват и си взаимодействат, защото вярват един на друг и в смисъла на това, което правят. Това е капиталът на протеста. Това е нещото, което го направи различен в социален смисъл. Това е промяната, която той донесе. Не е оставката на кабинета, не е в това колко време продължи и колко хора увлече.

„Това е нова мрежа от отношения, които преди не са съществували, и основа, върху която в бъдеще ще се случват неща“, казва Антоанета Цонева. Тя е в съобщенията, които „Протестна мрежа“ получава от цялата страна от места, където е трудно да излезеш сам срещу феодалната система и за които е важно, че някъде някой води битка с мафията. Тя е в кореспондентската мрежа във Facebook, през която беше хванат и проверен скандалът с „Атака“ в ресторанта в Брюксел. Тя е в юристите, които водят дела срещу партиите закононарушители от името на „Протестна мрежа“ про боно. Тя е в онези, които събират информация за злоупотреби на местни и национални власти, и в следващите по веригата, които пишат сигналите и ги пращат до институциите. Тя е в доброволците, които наблюдаваха законността на изборите в 11 държави в целия ЕС. Тя е в лепенките „АнтиLafka“ и „#оставка“ по прозорците на къщите, колите, колелата, бебешките колички, хвърчилата, чантите, тениските на тичащите на маратона в Панчарево и водолазите, които изплуваха с транспарант пред Евскиноград.

„Ти си в протеста навсякъде и непрекъснато с позицията си, с работата си, с влиянието си и по начини, по които могат да създадат такива усуквания за властта, че тя практически да се разпада пред очите ни всеки ден. Машината, която беше включена срещу нас, не може да има такъв периметър на влияние“, отсича Антоанета Цонева.

Епизод 154. Подмяната (най-мръсната PR кампания) 

През цялата година нито веднъж представител на управляващите две партии не застана публично лице в лице с протестиращ, за да чуе аргументи и да опита да се защити в директен спор. Повтаряме – нито веднъж. От първите дни, когато Орешарски отклони поканата за дебат в „Референдум“ и предложи среща с протестиращи зад комфорта на вратите в Министерския съвет до после, когато пробва същата тактика с „Ранобудните студенти“. Все едно той и подкрепящите го БСП и ДПС знаеха, че „очи в очи“ цялата фасада ще рухне под тежестта на въпросите, които останаха без отговор, и ще осветли тъмните им договорки.

Вместо това управляващите организираха и дирижираха гигантска по размерите и нанесените вреди дискредитираща кампания срещу протеста, в която вложиха внушителен финансов и медиен ресурс. Създадоха матрица на обществено противопоставяне, в която най-голямата подмяна беше представянето му като конфликт между групи от хора: задоволени граждани срещу бедни граждани, жълтите павета срещу провинцията; соросоидите срещу патриотите; платените срещу гладните. Експлоатираха бедността и злоупотребяваха с доверието на своите избиратели, като ги употребяваха като „жив щит срещу протестиращите, за да може камерите да снимат как се къпят в народната любов“.

„В това беше фалшифицирането на публичния разговор. България е бедна, защото е в захвата на олигархията, защото няма върховенство на закона. А не защото има едни сити, които не харесват други. Нашият протест също е срещу бедността“, казва Антоанета Цонева. „Моделът протестиращи – контрапротестиращи премина в някакъв абсурд, в който много от журналистите се оставиха да бъдат вкарани“, добавя Николай Стайков. „Протестът беше стрес тест, който много медии не издържаха.“

Тези от тях, които съществуват, за да крепят властта, направиха всичко, за да заглушат гласа на гражданите, и провеждаха очернящи акции за отстрелване на най-активните. Николай Стайков, който сам е попадал в такава, се усмихва: „Когато нямаш какво да криеш, не е толкова страшно. За щастие сме свободни хора, които могат да изразят позициите си без притеснение.“ Тъкмо това, смята той, е техният най-голям враг, защото са свикнали да работят със зависими хора, които да назначават и управляват.

И Цонева, и Стайков са спокойни, че са „на чисто“. На правилната страна на историята, както казват. И считат за положителен процес, че протестът се оказа лакмус за партии, медии, НПО, отделни хора и позиции, защото принуди всички да се определят къде застават на демаркационната линия между мафия и държава. Макар, както отбелязва Стайков, по средата все още да стои едно апатично мнозинство, което той се надява да се стопи. „Войната на тези срещу контратези, авторитети срещу контравторитети, будители срещу контрабудители успя да забърка една каша. Идеята й беше да е толкова сложна за възприемане, че хората просто да се откажат. Но мисля, че будните се ориентираха много добре. Ако не фактологично, то интуитивно“, усмихва се той. А Антоанета Цонева добавя: „Никой няма да излезе същият след тази оставка. Нито протестиращите, нито контрапротестиращите. Дестилацията вдигна градуса толкова високо, че едни репутации изгоряха напълно и безвъзвратно.“

Епизод 303. Осветяването на полковниците

Въпреки очакванията „Протестна мрежа“ да се трансформира в партия, от която да тръгне лелеяната политическа алтернатива, тя видя полезността си другаде. В сигналите. В предоговарянето на правилата и границите на нормалността с институциите. И във връщането на принципите на законността в работата им. Най-известният им сигнал, по който тези дни прокуратурата демонстрира, че активно работи, е срещу задкулисното трио Делян Пеевски, Цветан Василев, Николай Бареков. (това, върху което, уви, протестиращите не могат да влияят, е, че в момента той се употребява като инструмент във войната между Пеевски и Василев)

Първата им победа е когато под техен натиск парламентът прие нови етични правила на депутатите. Резултатът идва след възмущението им от депутата от „Атака“ и зам.-председател на партията Десислав Чуколов, който показа среден пръст на протестиращи и журналисти. Срещу „Атака“ имат и две спечелени дела във ВАС заради това, че формацията на Сидеров нарушаваше закона за предизборна агитация. Миналата седмица „Протестна мрежа“ излезе с три искания към следващия парламент: първо, да има парламентарно разследване „Кой“, което да разследва всички скрити политически, медийни и икономически връзки зад назначението на Делян Пеевски за директор на ДАНС. Второ, да се открият всички договори по „Южен поток“ и, трето, да се затегнат силно механизмите за разкриване на конфликт на интереси и на деклариране на имущество и други активи. Антоанета Цонева обобщава: „Протестна мрежа има позиция по всичко, което се случва в публичния живот, и тя винаги се основава на едни и същи демократични принципи.“ Толкоз по онова овехтяло обвинение, че протестът нямал конкретни искания.

Идеята на всички тези акции е да свали маските, а протестът осветли фигурите, които досега винаги са били в комфорта на тъмното. „Протестът маха слой след слой. Но фасадата още не е паднала. Стигнали сме до полковниците. Има генерали, има генералисимуси, но ние ще продължаваме да питаме КОЙ“, заявява Цонева. Тя смята, че тъкмо фактът, че толкова дълго време хората са викали силно имената на задкулисните фигури, е дебалансирал системата и е довел до корпоративните войни, които наблюдаваме в момента.

„Когато чуя, че някое решение за България е взето в сараите, се взривявам“, възмущава се като в първия ден тя. „Ако не бъде разрушен моделът на тайно договаряне и преразпределение „Кой“, ще влезем в остра спирала от предсрочни избори, докато не излязат хора, които имат воля да преосноват държавата, да преосноват институциите.“ Дава си сметка, че с оставката няма да се реши въпросът със захвата, в който се намира държавата и тя ще продължава да бъде разглеждана от „тези кафепиячи като плячка“. Но вярва, че вече има начертана линия, която всяка следваща власт ще внимава да не настъпи. За да не й се случи 14 юни.

Епизод 1. 14 юни

В началото беше Делян Пеевски. Човекът, който стана шеф на ДАНС за един ден. Денят, в който ударихме въображаемото дъно. Днес Пеевски е плакат. Символ. „Лакмус как институциите капитулират, вместо да действат според закона, когато става въпрос за някого, който е недосегаем“, според сполучливото определение на Антоанета Цонева. Срещу това протестът има да каже само едно: „Така повече не може.“ И също: „Благодарим ти, Пеевски, че ни събра.„