Радостно е, когато срещнеш на улицата търговец на книги, който освен комерсиалното си отношение към литературата, има и сантимент към нея. В последните години това е същинска рядкост. Забелязал съм, че точно такива хора продават на достъпни, да не кажа на ниски цени, книгите, които притежават.
Има го и моментът на принуждението, но има и нещо друго, което този изчезващ вид търговци несъмнено притежават – а именно свян от спекулата с духовната храна, особено ако клиентът наистина оценява стойността на някои от книгите, изложени на импровизирания щанд. И тук радостта се примесва с тъга, а тъгата с радост.
Вчера окото ми попадна случайно на изданието на речника на Найден Геров от 1895 г. И през ум не ми мина, че бих могъл да го притежавам, но ето, че продавачът ми поиска за него една достъпна за джоба ми сума. Зарадвах се, но се и натъжих, особено като си представих онези арогантни търгаши на книжния пазар, които биха ми поискали цяло състояние за архаичното издание – истинско събитие за нашата книжнина.
Покупката на една книга на улицата, особено когато е неочаквана, има друг статут от тази в магазина, защото обикновено се продава уникат. Собственикът се разделя с нещо, което може би никога няма да притежава повече, и държи то да попадне в сигурните ръце на някой ценител. Точно това сподели с мен бившият притежател на ценната колекция. Според него някакъв предишен минувач проявил интерес към шестте тома на Найден Геров, единствено за да се сдобие с антикварен аксесоар за своя парвенюшки стелаж в гостната. Това била една от причините сделката да не се състои.
Споделям тази незначителна наглед история, не защото искам да се картотекирам тенденциозно в категорията на т.нар. четящи – едно нашумяло напоследък определение, което леко ме смущава. Говоря не от позицията на филолог, а като редови читател, който е на мнение, че езикът, наречен български, е добре да продължи съществуването си, въпреки инвазията на глобалния диалект. Зачетох речника в метрото (не съм книжен маниак, все пак да кажа) и ето, че не можах да скрия удивлението си от причудливите думи на една изчезваща реч, думи, които сякаш се борят за оцеляване… Така, както се бори за оцеляване и човекът, който ми продаде (подари според мен) този безценен труд.
Велин Белев
–––––––––––––––––––––––––-
* Авторът е доктор по средновековна философия, преподавател по арабски език и суфизъм в Нов български университет.
