Не съм възхитен от избора, който се предлага днес на българските избиратели – БСП или ГЕРБ, казва бившият американски посланик в София Джеймс Пардю пред Светослав Терзиев от в. „Сега“
.
Джеймс Пардю бе посланик в България от 2002 до 2005 г. и следеше отблизо както преговорите за приемане на страната в НАТО, така и в ЕС. Преди това той бе преговарящ за мир в Македония, постигнат с Охридското споразумение през 2001 г. Бил е съветник по балканските въпроси на президента Бил Клинтън и на Държавния департамент на САЩ по време на конфликта в Косово от 1999 до 2001 г. От 1996 до 1999 г. е бил ръководител на програмата в Босна за военно и гражданско обучение, като е бил и преговарящ за мир, сключен с Дейтънското споразумение. Дълги години е заемал високи постове във военното разузнаване на САЩ. Награждаван е с високи военни и граждански отличия. Освен военно има и журналистическо образование. Женен е, има трима синове.
– Ваше превъзходителство, преди една година казахте в интервю за в. „Сега“, че ако бяхте българин, щяхте да участвате в уличните протести срещу правителството на Пламен Орешарски. Доволен ли сте, че дните на това правителство са преброени и България се готви за предсрочни избори?
– Да, последните избори за Европейски парламент изглежда възвестиха края на сегашното правителство с мандат на БСП. Не бих прогнозирал колко дълго ще остане на власт, но няма да е много. Това правителство така и не успя да се възстанови след спорното назначение (на Делян Пеевски начело на ДАНС – бел. ред.), което предизвика масовите демонстрации още от началото на мандата му.
– Има вероятност да се върне на власт ГЕРБ, партията на г-н Бойко Борисов, която излезе победител на изборите за Европейски парламент през май. Преди година се отнесохте с безразличие към неговото падане от власт – ще се зарадвате ли, ако се върне?
– Неотдавнашните избори за Европейски парламент може би дадоха израз повече на масовото недоволство от сегашното правителство, отколкото на желанието ГЕРБ да се върне на власт. Питате ме за ГЕРБ, но не съм възхитен от избора, който се предлага днес на българските избиратели – социалисти или ГЕРБ. Българският политически елит не отговаря на интересите на обществото. Подобриха ли се условията в страната с цялата тази политическа драма и ротация на правителства? Икономиката по-добре ли е? Образованието? Здравеопазването? Правосъдието? Ще се решат ли въпросите на енергетиката?
България изглежда хваната в капан на цикъл от неефективни правителства, които показаха неспособност да се справят със сериозните национални проблеми. От една страна, е БСП, постоянното присъствие в българската политика. От друга страна, имаше серия от десноцентристки партии, организирани най-общо около отделни лица. БСП не би могла да си измисли по-добър политически опонент от Иван Костов, който почти еднолично разруши СДС и даде старт на цикъл от персонално доминирани партии. Когато тези лидерски партии губеха доверието на избирателите, БСП оставаше като дежурна алтернатива. В същото време нямаше много промени, които да подобрят живота или възможностите на обикновения българин. Объркани, много българи гласуват с краката си и напускат страната да търсят възможности другаде.
Липсата на стабилна дясноцентристка партия, базирана върху принципи и политически алтернативи, а не върху личности, е реален проблем. Днес Бойко Борисов е ГЕРБ. Какво различно би направил г-н Борисов, ако се върне на власт по-малко от две години след масовите протести, които сложиха край на неговото правителство?
– Бившият премиер Бойко Борисов посети неотдавна САЩ и се срещна с представители на различни политически среди. Може ли това да се тълкува като знак, че САЩ биха желали нови отношения с неговата партия, които по време на премиерския му мандат не бяха много топли?
– Сигурен съм, че г-н Борисов би желал българите да си мислят, че това са някакви специални отношения, но посещението ми прилича малко на политически театър, игран от бившия премиер. През годините той направи много такива посещения, за да излъска образа си у дома. В действителност стотици неамерикански официални лица посещават Вашингтон всеки месец, често по тяхно искане, за срещи и разговори по широк кръг въпроси. Г-н Борисов бе приет в Държавния департамент на равнище помощник държавен секретар, което е подходящо за лидер на опозиционна партия. Не бих коментирал нищо специално от това посещение.
– Кой според вас е главният дефект на българската демократична система, след като тя възпроизвежда едни и същи проблеми при различни правителства?
– Отчайващо много ми се иска да да бъда оптимистичен, но възлови елементи на демокрацията в България са опорочени или тежко манипулирани. Медиите, макар и да са активни, са тежко повлияни. Могат да се купуват политически хвалби или атаки срещу опоненти. Правителственото разпределяне на субсидии за обществените информационни програми служи за вкарване на медиите в правата линия. Страната има всички демократични институции, но те не функционират непременно в обществен интерес. Добре известни са проблемите с върховенството на закона, корупцията, организираната престъпност. Правят се избори, но гласуването е обект на манипулации, заплахи и купуване на гласове. Никога не става ясно кой точно има доминиращо влияние върху политическите решения. Тази проблеми съществуват от години. Те са добре известни и имат много негативно отражение върху образа на страната и върху нейното развитие.
– Дълго време САЩ изразяваха загриженост за състоянието на българската съдебна система, но напоследък пазят мълчание. Означава ли това, че забелязват подобрение и че няма защо да се намесват?
– Сигурен съм, че САЩ, ЕС и други остават загрижени за състоянието на съдебната система и въобще за върховенството на закона в България. Различните народи имат различен подход към тези проблеми. Въпреки разнообразния външен натиск за подобряване на съдебната система досега не е направено много. Съдебната система е обект на влияние, а корупцията и организираната престъпност продължават да са големи проблеми. Може би организираната престъпност е по-малко видима днес, но се съмнявам, че е отслабнала.
САЩ и други могат да съдействат, но в крайна сметка българските ръководители, не чуждите, трябва да се справят с тези проблеми, и то ако са решителни и смели лидери.
– Повишава ли кризата в Украйна интереса на САЩ към по-силно присъствие в България?
– Надигането на агресивния руски национализъм и положението в Украйна предизвикват сериозно безпокойство – особено в страните от бившата съветска империя. САЩ работят заедно с ЕС и други да гарантират, че руските действия няма да останат без последици. Надявам се, че България може да подкрепи западната политика за прилагане на санкции.
– Има ли съперничество между САЩ и Русия за енергийния сектор в България?
– Не забелязвам широк обществен дебат за руското влияние върху българската политическа система, макар че в лични разговори често става дума за него. България е много зависима от „Газпром“ и „ЛУКойл“ за своята енергия, а Русия продължава натиска си за ядрена енергия в Белене и за природен газ чрез проекта „Южен поток“. Енергийната зависимост заедно с инвестициите и други дейности дават възможност за огромно политическо влияние на Русия в България. От дълго време САЩ препоръчват разнообразяване на енергийния сектор в България, за да се избегне прекомерното външно влияние.
Не забелязвам много професионален, обективен обществен дебат за българската енергийна политика. В момента дискусията изглежда се върти повече около политически маневри, външен натиск и специални интереси. Няма достатъчно прозрачност в дискусиите. В даден момент България ще трябва да има ясна национална енергийна стратегия, която да й гарантира независимост, стабилност на доставките и изгода за обществото.
Русия е велика страна и уважавам културните и историческите връзки между България и Русия. Но България трябва да реши дали днешният режим в Русия предлага подходящи модели за България и дали равнището на руско влияние в България отговаря на българските национални интереси.
Други могат да помагат, но отговорите на предизвикателствата, които посочих в това интервю, могат да бъдат определени само от българите. Решенията ще изискват силно и решително лидерство в България. Ако сегашният набор от лидери е неспособен, може би ново поколение от политически лидери, посветени на истинската демокрация, ще се появи през близките години и ще даде нова посока на страната си.
50 души социалисти, активисти на БСП от цялата страна, които се събраха в къщата на Димитър Благоев на столична улица „Лайош Кошут” е прието следното обръщение:
Госпожи и господа,
На 30 юни се проведе редовната среща на членовете на Дискусионния клуб „Георги Кирков“ в столичния дом-музей „Димитър Благоев“. Предвид на множеството, произволни и дори обидни интерпретации, които се появиха в медиите по този повод, се обръщаме към членовете на БСП, водени от желание за разяснение на нашата позиция, а също така и от загриженост за състоянието на партията и тревожност за нейното бъдеще и съществуване.
Ние не сме разколници или превратаджии. В дейността на нашия клуб, който съществува от 1990 година, участват ветерани на партията, партийни дейци с активна позиция и роля в съвременния живот, млади социалисти.
В дискусията участваха и представители на националното ръководство на партията, действащи народни представители от Коалиция за България, кметове, избрани с подкрепата на БСП, областни и общински партийни председатели от столицата и страната. Смятаме, че няма нищо нередно и смущаващо в това. Още повече, че се е случвало и преди това.
На дискусията бе направен задълбочен анализ на причините за състоянието на партията, за поредицата от изборни загуби, за негативния образ на партията, за ситуацията в страната, възникнала след провала на нашия последен управленски мандат.
• БСП се свива като членска маса и актив;
• БСП губи избиратели във всички социални групи, в които доскоро бе водеща сила – сред работещите хора, сред служещите, сред интелигенцията, в селата, сред българското офицерство, и даже сред българските пенсионери;
• БСП има незавидно нисък процент избиратели сред младите, партията застарява, а в нея не се вливат нови сили;
• Нашата идейност също е в криза. В БСП отдавна не се води идеологически дебат, а политическото съдържание е заменено от пиара;
• БСП използва лявата фразеология, но в своите действия не съумя да докаже, че води лява политика. Разминаването на думи и дела отчая стотици хиляди избиратели и отблъсна от урните значима част даже и от твърдото ядро.
• Партията не успя да спечели битката за историческото минало, не успя да защити светлите страници на антифашистката борба и положителното и градивното в периода на бърза индустриализация, културно и социално развитие от 1944-1989 година;
• Партията се оказа слаба и в защитата на своето настояще: спрямо БСП трайно бе наложена тезата, че завършва всяко свое участие във властта с криза и с тежка загуба на доверие;
• Партията загуби моралния си облик. Тя не изпълни свои ключови предизборни обещания като тези за отмяна на плоския данък, за създаване на нови работни места, строежа на АЕЦ „Белене” и „Южен поток”,
• Налице е широко обществено подозрение за обвързаност и зависимост на партийното ръководство и лично на лидера с корпоративни и олигархични интереси;
• Фундаментален за БСП става въпросът от чие име и в чия полза прави политика и управлява, както и въпросът за това дали действията й носят принос за обществото и държавата или за един овластен кръг на нейния елит, все по-отдалечен от проблемите и тревогите на хората;
• Всяко мнение, различно от това на ръководството, е запушвано и даже наказвано. Нарушена е атмосферата на другарство и откровеност и критичност.
• Проявява се субективизъм и изкривени критерии в кадровата политика, в която водещ принцип е личната преданост, а не професионализмът и деловите качества. На високи постове се оказаха не само хора, напускали и предавали БСП в миналото, но и личности с дясна идентичност, с ярки и запомнящи се анти-социалистически изяви;
Изводът, който направихме, е, че партията се е отдалечила от идейната си база, прекъснала е връзката с активните прослойки на нашето общество, няма съюзници, няма опора в средите на хората на наемния труд, на интелигенцията, на младите. Нужна е цялостна промяна – идейна, организационна, кадрова, връщане към корените на социалистическото движение, възраждане на силата и разнообразието на идейните течения и дискусии.
Според нас такава промяна може да започне само по един начин – чрез смяна на националното ръководство и на председателя на партията. Другарят Станишев има отговорна роля и важни задачи, които ще изпълнява в Брюксел. Промяната в партията обаче не може да започне и да се извърши под негово ръководство.
Нека не допускаме партия с над 120-годишна история, с огромен опит и принос в изграждането на модерната българска държава да се превърне в исторически спомен.
Призоваваме Националният партиен съвет да осъзнае отговорността си за бъдещето на партията и да свика незабавно заседание на 48-ия конгрес, който да избере ново партийно ръководство, за да започне промяната. Искаме на предстоящите избори да се явим с чисти лица и нови идеи. Искаме да гледаме хората в очите и да не се срамуваме от действията си.
Моментът е за решителни действия. Утре ще бъде късно.
1 юли 2014 г.
Дискусионен клуб „Георги Кирков“
София, район „Красно село“
Минчо Чунтов, Георги Евгениев, Петър Апостолов, Минчо Казанджиев, Костадин Паскалев, Румен Овчаров, Кирил Добрев, Светлана Шаренкова, Теофан Германов, Жара Пенева, Страхил Ангелов, Красимир Герасимов, Евгени Евгениев, Юрий Асланов, Валентин Иванов, Милан Колев, Петър Мутафчиев, Борис Цветков, Николай Николов, Ива Евгениева, Георги Кадиев, Марио Вълчанов, Стефан Смирнов.
Г-н Пардю може да си позволи да отговори откровено на подобни въпроси. Мисля че и в случая е така. Е, „напляскал“ е Туземната Колониална Администрация – ТКА. Бих могъл да се подпиша под всичи оценки (и да го питам защо не ме цитира като първоизточник), но също така бх допълнил нещо, което той не може да сподели пред туземци – геополитическата игра между двете империи – Британската (включваща и САЩ) и Руската, игра, която определя (в случая) и съдбата на Украйна.