Луксозни воаяжи за сметка на диктаторски режими, услужливост към автократите и цензура на неудобни журналисти – преди избора на нов Генерален секретар на Съвета на Европа авторитетното немско списание „Шпигел“ вади на показ задкулисието на тази европейска институция, легитимираща драстични нарушения на човешките права и европейските ценности.
Като пример за цензура е цитирана презентацията на Биволъ и Balkanleaks на Световния Форум на демокрацията ‘2013.
Асен Йорданов: „Не съм очаквал да бъда цензуриран от организация, която уж се бори срещу цензурата.“
И още един цитат от статията на „Шпигел“:
„Ако на Запад никой не се интересува от Съвета на Европа, то в страни като Азербайджан интересът нараства. В началото на годината след посещение в централата на НАТО в Брюксел президентът Илхам Алиев застана пред няколко журналисти. Дали все още твърди, че в Азербайджан няма политически затворници, попита един репортер. „Да, естествено“, отговори Алиев. „Това е потвърдено от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.“
Автократът е прав. Мнозинството от депутатите в Страсбург отхвърлиха доклад на германския социалдемократ Кристоф Щресер за положението на политическите затворници в Азербайджан.
Как така организация, основана за защита на човешките права, застава на страната на един автократичен режим? Европейската инициатива за стабилност (ЕSI), мозъчен тръст в Берлин, е изковала за случая хубавото и подходящо понятие „хайверена дипломация“. С хайвер, екскурзии и луксозни хотели забогателите от нефт и газ авторитарни режими приспиват чуждестранните политици.
Биволъ, който изпрати протест срещу тази безпрецедентна цензура пред Съвета на Европа и международни организации за защита на свободата на словото, и проучва възможността да заведе дело в ЕСПЧ в Страсбург, представя пълния превод на Драгомир Иванов на статията на „Шпигел“ от броя от 22.06.2014 г.
ПОМАГАЧИТЕ НА ДИКТАТОРИТЕ
Съветът на Европа трябва да насърчава демокрацията и човешките права. В действителност обаче деспотите го полват за собствените си цели
Този четвъртък в Съвета на Европа предстои особено събитие. Депутатите от Парламентарната асамблея ще избират нов генерален секретар. Върхов момент, както пише на страницата на Съвета на Европа.
Върхов момент? Не и за германците. В германската политика Съветът на Европа не играе никаква роля. Този път федералното правителство пуска кандидат в надпреварата – бившата правосъдна министърка Сабине Лойтхойсер-Шнаренбергер. Ако тя спечели, за първи път от 35 години германец ще поведе организацията.
Но тя не бива да си прави големи илюзии. Във Външното министерство се говори, че заради слабата подкрепа от Берлин Лойтхойсер-Шнаренбергер почти няма шансове да бъде избрана. Мнозина от депутатите в Бундестага дори и не знаят, че ще се проведе избор. С номинацията на бившия си правосъден министър канцлерът Ангел Меркел ясно даде да се разбере какво мисли за Съвета на Европа. Тя никога не би номинала пенсиониран политик от Свободната демократическа партия за пост, който й е важен.
Ако на Запад никой не се интересува от Съвета на Европа, то в страни като Азербайджан интересът нараства. В началото на годината след посещение в централата на НАТО в Брюксел президентът Илхам Алиев застана пред няколко журналисти. Дали все още твърди, че в Азербайджан няма политически затворници, попита един репортер. „Да, естествено“, отговори Алиев. „Това е потвърдено от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.“
Автократът е прав. Мнозинството от депутатите в Страсбург отхвърлиха доклад на германския социалдемократ Кристоф Щресер за положението на политическите затворници в Азербайджан. Щресер днес е пълномощник на германското правителство за правата на човека.
Съветът на Европа бе създаден през 1949 г. от 10 европейски демокрации, за да насърчава човешките права и правовия ред. Днес той включва 47 членки и служи на деспоти като Алиев да оправдават състоянието в страните си. Тогава нуждае ли се Европа от организация, която да призовава страни като Германия да действат по-твърдо срещу расизма, а в същото време парламентаристите й не само да лягат покорно пред авторитарен режим с достатъчно пари, но дори да му помагат в пропагандата?
Асен Йорданов е здрав тип, обучавал е войници на самозащита и притежава пети дан по карате. За журналист в България това може да е от полза. Веднъж четирима мъже с ножове го издебват край дома му, вероятно за да го убият. Той успява да окаже съпротива и да се спаси.
Йорданов управлява интернет сайт в България, който пише за организираната престъпност и корупцията до най-висшите етажи на държавата. Това му носи множество съдебни дела, но и Лайпцигската награда за свободата и бъдещето на медиите. Йорданов очаквал да намери в Съвета на Европа подкрепа за дейността си.
Опитът му с организацията се оказва доста особен. Миналия ноември Съветът на Европа го кани да представи на Световния форум за демокрация заедно със свой колега основаната от него интернет платформа BalkanLeaks. В залата той говори за работата си и за корумпираността на водещи български политици и семействата им. Презентацията му тогава събрала много овации, казва той по време на разговор в София. За негова изненада обаче видеото от изявата му не е качена от Съвета на Европа в страницата на форума. На въпроса защо служителите първо посочват технически проблеми. Йорданов продължава да настоява и Съветът на Европа накрая се ангажира да публикува видеозаписа – но в „модифицирана форма“, както гласи обяснението.
Практически това означава, че конкретните обвинения на Йорданов вече не могат да се чуят. „Предварително бе договорено да не се споменават имена“, обяснява говорителка на Съвета на Европа. Йорданов обаче не знае нищо за подобна уговорка. Поведението на Съвета на Европа той си обяснява другояче: Вероятно натискът от България е бил твърде силен. „В публиката разпознах няколко човека“, казва той. „Веднага след доклада те са се обадили в София. Не съм очаквал да бъда цензуриран от организация, която уж се бори срещу цензурата.“
Може би той би бил по-малко изненадан, ако бе говорил преди това със Щресер. Въпреки многобройните запитвания Щресер така и не получи разрешение да посети Азербайджан. В крайна сметка се срещна в Берлин с правозащитни групи, адвокати и опозиционери, за да събере информация за доклада си. Той е успял да намери доказателства, че в Азербайджан има десетки политически затворници. Но това въобще не впечатлява мнозинството от депутатите в Съвета на Европа, докладът му е отхвърлен със 125 срещу 79 гласа.
Как така организация, основана за защита на човешките права, застава на страната на един автократичен режим? Европейската инициатива за стабилност (ЕSI), мозъчен тръст в Берлин, е изковала за случая хубавото и подходящо понятие „хайверена дипломация“. С хайвер, екскурзии и луксозни хотели забогателите от нефт и газ авторитарни режими приспиват чуждестранните политици.
И германски политици с удоволствие се възползват от щедростта на азербайджанците. Бившият икономически министър от редиците на Християнсоциалния съюз (ХСС) Михаел Глос пътува с други парламентаристи до Баку на разноски на тамошното правителство – включително бизнес класа, луксозен хотел, гала вечеря, че и реч на държавния глава Алиев. По-рано бившият депутат в Бундестага от ХСС Едуард Линтнер отговаряше в Съвета на Европа за докладите за състоянието на човешките права в Азербайджан. Толкова добре си свърши работата, че се издигна до управител на Дружеството за подпомагане на германско-азербайджанските отношения в Берлин. Това е лобистка организация, финансирана от Баку.
Парламентаристите в Съвета на Европа по най-различни причини заемат страната на Азербайджан. Руските депутати и повечето от турските им колеги гласуваха заедно с азербайджанците срещу доклада на Щресер. Към този „мрачен алианс“, както го наричат в Страсбург, често се присъединяват и депутати от Испания и Италия, както и британските тори.
Миналия октомври Алиев бе преизбран за президент на страната. Неокончателните резултати и данните за активността бяха оповестени от азербайджанската ЦИК още в деня преди изборите – уж поради техническо недоглеждане. Наблюдателите от ОССЕ констатираха заплахи срещу опозицията, ограничаване на правото на събиране, неравен достъп до медиите и притеснително много нередности в самия изборен ден.
Делегация от Съвета на Европа обаче излезе с напълно друго заключение: Изборите са свободни, честни и прозрачни, обясни ръководителят на германската група и депутат от Християндемократическия съюз (ХДС) Аксел Фишер. В изборния ден той бил в страната и при посещението на секция не видял нищо нередно, казва той. „Шокиращо е с каква лекота Азерблайджан успя да подкопае Съвета на Европа“, посочва председателят на мозъчния тръст ESI Гералд Кнаус.
Междувременно в германското правителство вече открито се поставя под въпрос бъдещето на организацията. „В Съвета на Европа се наблюдава тенденция да се релативират основните човешки права заради съответната културна идентичност“, казва Щресер. „Ако това устойчиво се наложи, то повече нямаме нужда от Съвета на Европа.“
Презентация на Balkanleaks в нецензурирана версия
