Илиан Василев, Idvassilev.blogspot.com
.
Не съм изненадан от резултатите от вота на недоверие. Дори не смятам, че си струва да се коментират.
Миналата година прогнозирах, че въпреки, че ценя хората в това правителство и вероятно много от тях имат достатъчен капацитет да свършат добра работа, те нямат оперативния простор и политическата подкрепа, за да проведат реформи. Година по-късно нищо не се е променило и нищо значимо не е свършено като реформаторско действие.
Шансовете година по-късно при още по-ниско и на практика отсъстващо обществено доверие това или избрано от този Парламент правителство да може да стори нещо значимо клонят към нулата.
Това, което ме тревожи е, че изглежда никой не забелязва, че се намираме в някакъв брежневски тип застой и управленско самодоволство, в който освен политическа целесъобразност няма място за нищо, никакво логично и за разумно съждение. Задава се огромно цунами, което може да помете години на саможертви и усилия на българския народ и на редица правителства, за да се укрепят държавата след краха от 1997 година. Държим се като на пътници на „Титаник“ – поръчваме шампанско и хайвер, и говорим за нуждата от „допълнителни“ анализи.
Затова направо:
1. Това правителство и Парламент няма да паднат сами нито сега, нито по-късно през тази година – корпоративният контрол върху тях е прекалено силен, за да позволи разпадането на Парламента без нов договор, който да му гарантира интересите на задкулисието. Политиката вече не е нищо друго, освен бизнес проект. Проблемът на този корпоративен интерес е, че той паразитира върху държавния бюджет и способността да контролира финансови потоци от държавните дружества или чрез държавата. А те вече не са в състояние да генерират устойчиви постъпления. Нали не се заблуждаваме, че някой иска да укрепи държавните дружества в енергетика за алтруистичната цел да спечелят потребителите, а не за да продължават да ги източват?
2. Без стартирал „Южен поток“, същият този корпоративен интерес не може да компенсира загубата на приходи и постъпления, и от вътрешни източници да премине към външни такива – вагоните с пари, които се чакат от изток. Тези близо 2 милиарда евро корупционна възглавница в проекта „Южен поток“ са основния детерминант в политическия процес у нас – те определиха свалянето на правителството на Бойко Борисов. Те определят и необходимостта от задържането на всяка цена на власт на това правителство. Очаквайте навлизането на руски корпоративни спонсори в българския футбол, за да гарантират нови лостове за обществено въздействие. Не случайно т. нар. „собственици“ на клубове са сред най-активните лобисти на „Южен поток“ и на интересите на Газпром.
3. Европейската Комисия, колкото и да се опитва да контролира процеса, не може да наложи подмяна на правителство в нито една страна членка, особено ако няма достатъчно устойчиви и силни вътрешни процеси. Формално тя не може да спре „Южен поток“, освен ако не приложи радикални мерки като разшири сферата на санкциите до степен, която да направи невъзможна реализацията на проекта „Южен поток“… Тактиката на това правителство и на Газпром е да поставят Комисията пред свършен факт, да печелят време, да създават впечатление, че всичко е съгласувано и в реда на нещата. За Тимченко и за избраните български изпълнители на проекта няма никакво значение каква е неговата икономика или дали има възвращаемост на средствата, щом Кремъл плаща. Главното е да си получат парите, съответно да ги преразпределят към стоящите зад тях политически и бизнес олигарси в България и Русия.
4. Вървим с бодра стъпка към неконтролиран срив – единствената причина това да не е видно с просто око е, че няма единен консолидиран финансов баланс на активите на държавата, в това число и в енергийните дружества. Само те могат да хванат декапитализацията и срива в стойността на публичните активи, и особено на активите в енергетиката. Сривът в енергетика ще дръпне надолу и свързаните активи в икономиката, в банките и финансите.
5. Това е тиха ерозия на валутния борд отвътре, която също трудно се регистрира, ако гледаме чисто финансовите баланси на борда. Но ерозията му върви по линия на тоталната декапитализация в икономиката, отлива на чуждестранни инвестиции, затруднения в изпълнение на приходната част в бюджета, устойчиви нива на безработицата, свиването на износа и неизбежния срив в търговския и особено в платежния баланс, и най-вече гледайте състоянието на банките. Вижте бягството на човешки капитал и квалификация през граница, тоталното оголване откъм кадри на критични сектори като здравеопазването, образованието, индустрията. Обърнете внимание на влошената прогноза за продажби и приходи, която срива оценката на активите в енергетиката и икономиката като цяло.
Защото валутния борд не отразява само макроравнището на финансовата политика, но е и огледално отражение на състоянието на икономиката. Няма как да има устойчив валутен борд върху деградираща икономическа структура – поне не в средносрочен план. България не е Гърция, за да ни се притекат на помощ. Не е достатъчно само валутните резерви да покриват паричното обръщение, особено ако то не расте с динамични темпове – защото е важно и на какво равнище се реализира това съответствие.. БНБ може и да не отпуска кредити на правителството, но то само си емитира дълг колкото и както иска, за да покрие всякакви свои дефицити и предишни дългове. Нещо като Понзи схема, вземаме нови дългове, за да покрием стари, плюс малко отгоре за да покрие текущи нужди, следващия път малко повече и така необратимо нагоре. Напомням на ентусиазираните, че може публичният ни външен дълг да не е висок, но съвкупно с частния външен дълг България се намира в червената зона и предверието на „ада“. Стойността на публичните активи, особено в енергетиката се срива – само в БЕХ сривът в капитализацията е най-малкото няколко милиарда лева и единствената причина това да не се забелязва е, че дружествата не са публично листване и информацията за състоянието му е затворена между принципала и корпорациите. Масажират се счетоводни баланси и най-вече се отлага или манипулира бизнес оценката на активи, въз основа на реалните перспективи за бъдещи приходи на съответните дружества. А тя е – свити и несигурни приходи при нарастваща междуфирмена задлъжнялост и изчезване на ликвидността от системата. При неизбежната либерализация нашите енергийни дружества просто ще потънат и ги чака приватизация за лев. В добрия случай.
Има два варианта за изход от кризата – първият, който на този етап е по-вероятен – е сценарият „удар в стената“ – срив в енергетиката и здравеопазването, който ще повлече и другите сфери. С тази политика в енергетиката няма никакъв шанс да се избегнат тежки и скъпи арбитражи, които с голяма доза вероятност ще натоварят бюджета при бъдещи правителства със стотици милиони евра плащания. Политическите сили не могат да се разберат за управляем изход от кризата, системата се разпада и започваме отново от нулата. Както през 1997 година.
Другият е контролиран и солидарен изход, т.е. управляем процес, в който се терапират крайните и екстремни прояви на кризата. Но политиците трябва да проявят минимален инстинкт за самосъхранение, защото при първия вариант „колапс“ мнозина от тях ще останат за дълго или окончателно на резервната скамейка на историята. Следователно трябват нови избори и нова по-широка обществена легитимност, дори нетрадиционни коалиции, и най-вече управленци с капацитет и обществено доверие. Тъй като това правителство и този Парламент сами няма да си отидат – единственият вариант за случване на този сценарий е сваляне на правителството чрез уличен натиск и парламентарни избори през есента. Така че изборът си остава пак наш – оставаме у дома, или излизаме на улицата.
