Димо Райков, e-vestnik.bg
.
Една обикновена чистачка, работничка от най-ниското съсловие на гръцкото общество, днес е… евродепутат!?
Внимание – земята как не се е срутила!
И то българка. И то емигрантка.
Костадинка е историк по образование, тръгнала преди години за съседната ни страна заради сина си. Имал тежко заболяване, у нас искали огромна сума, тя се принудила да търси спасение за детето си в Гърция… И ето – днес Костадинка е … евродепутат.
Я ми кажете дали тази жена днес щеше да бъде такава, ако бе останала в България?
Я си представете как емигрантка у нас, работеща като чистачка, щеше да стане евродепутатка от името на България? Кой щеше да й позволи дори само да се кандидатира?
Костадинка казва:
– Да, гръцкото общество има културата, има обичта, има интереса да помага на ближния, то осъзнава колко е важно всички да бъдем добре, то знае, че нещо, което се случва на някого, утре може да се случи на другия, и това не трябва да се случва…
Жестоки, казани с огромна мъка думи… От една българка за една чужда страна, в която е отишла да …робува… И това чуждо общество я е припознало, и не само – то я предлага и избира за евродепутат…
Атакуваната с киселина през 2008 г. българска днес е символ на борбата за по-добър живот на работещите в цяла Гърция.
А у нас…
У нас – справка, картината в Бобов дол… Където майки с дечица чакат от два часа през нощта да си купят парче салам…
Всъщност накъде е тръгнала, накъде върви вече толкова години България?
България на Бойко, на Станишев, на Радан, на Бареков, на Първанов, на… цяла дружина „яки” борци за демокрация…
Всъщност колко струват всичките тези „борци” пред крехката, почти ослепяла от киселината Костадинка…
Да, ако и сега, след този пример на българката в Гърция ние, българите, не си отворим очите, значи наистина сме дефектно семе. Наистина…
А спомняте ли си какво ни говореха преди година-две нашите политици – внимавайте да не станем като Гърция, внимавайте, че тогава ще стане страшно…
Ех, дай Боже, наистина да станем като Гърция…
Поздрави, Костадинке, ти си нашата последна бяла лястовица – надежда, че българското ни име ще пребъде, дори и в друга страна…
П.П. Един от първите отзиви на този мой текст бе съобщението на бг-емигрантка, също в Гърция, също чистачка, която направо започна да ми се кара защо съм бил толкова възторгнат – „Не знаете ли, г-н Райков, каква е тази, тя е комунистка, тя е такава-онакава… Разлюлях се – то бива, бива, ама… Да стигне дотам една българка, една майка, това значи, че завистта и омразата българска вече са неизкореними. За каква надежда тогава да говорим?
И все пак – здраве и кураж, Костадинке! Ти, а и гръцкият народ показахте на нашите “славни патриоти” какво значи да бъдеш солидарен, да обичаш Свободата и Достойнството! Повече дори и от себе си. Ти нарани жестоко статуквото в България! Ти показа на изтрещелия вече и обезумял от опростачването бг-народ, че ако не се вземе в ръце, нищо добро не го чака.
Ти, Костадинке, си наистина последната бг-лястовица на изтерзаната ни надежда…
За мен – а и, надявам се, за все още останалите българи с усещане за чувствителност и въображение – ти си истинският български евродепутат, ти си нашият истински представител в Европарламента!
Прегръщам те! И дано Бог да те пази!
