Господи,
Не ти, който си на небето, а ти, който си в душата и сърцето. Моля те да направиш така, че те да спрат, Господи.
Днес дойдох при теб в твоя храм. Там подът е от зелена морава, олтарът е езеро, стените са разлистени дървета, а покривът са облаците небесни. Там видях и чаплата свещеник с душа светла, озарена от твоята мъдрост. Тя следваше твоята воля, която тази сутрин за нея беше да лови жаби в езерото на храма ти.
Ти ми проговори, Господи, от олтара езеро с гласа на вятъра, и ми каза, че душата човешка е като това твое езеро. Спокойна ли е повърхността му, в нея се отразява всемирът, като в огледало. Но рядко повърхността му е спокойна, защото ту вятър ще подухне, ту птичка ще прехвръкне и в уплахата си ще изпусне клонче или червей, ту риба от дълбините ще изплува мухичка да си хапне.
Никога не са спокойни за дълго душите човешки, Господи. И затова рядко виждат истината.
Силен вятър духа над езерото на мойта душа. Трудно ми е да видя света от вълните и водовъртежите, Господи. Твоя свят. Размива се той в кривото огледало на човешките ни дрязги и дребнавите ни интереси. Направи така, че те да спрат, Господи. Нека си отидат багерите от Лъвов мост. Нека дойдат там хора с чисти ръце и чисти помисли и нека от там започне възраждането на Родината ми. Искам, Господи, вместо бетон и коли да има там музей на открито, където всеки да може да види и да се убеди, че не сме дошли от нищото. Нека всички разберем, че ние, живите, сме езера, които се пълнят от реките на миналото и се оттичат в морето на бъдещето.
Виктор Хинов
––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Авторът е роден в София и е израснал в района на Лъвов мост. През 1998 г. заедно със семейството си емигрира в САЩ, където живее и работи и днес.
