Като се обърне колата, пътища много. Оправдания – също. В изобилие. Природата, незаконното строителство, изсичането на горите, непочистените канали и дъна на реките. Липсата на пари. Неизяснената собственост, спорната граница на отговорност. Ако това не свърши работа – директивите на ЕС или някой международен договор със силата на вътрешен закон. Все едно. Този рефрен го знаем наизуст. Превърнал се е в нещо като шлагер. Само дето от него горчи и боли още повече.
Когато малката ти вселена рухва пред очите ти и изчезва в нищото за минути, оправданията са последното, което искаш да чуеш. Защото при толкова поражения, мъка и смърт, невинни няма как да има. Не може. Не бива.
Преди две години приливна вълна от скъсаната стена на язовир „Иваново“ заля харманлийското село Бисер. 11 човешки живота угаснаха. Щетите са за над 3 млн. лв. Виновни за трагедията обаче няма. Все още.
Тези дни порой „удави“ Варна, Добрич и Велико Търново. Броят на жертвите надмина този от с. Бисер. Щетите тепърва ще се оценяват. За вина и виновни май не ни останаха сили да питаме. Защото на въпросите ни отговарят с оня шлагер, горчивия. От който боли.
Да, въпросите ни не спряха незаконното строителство, но няма да спрем да ги задаваме. Да, питанията ни не ограничиха незаконната сеч на гори, но пак ще ги поставяме. Да, незаконните сметища, затлачили канали и дерета, още са на мястото си. До следващата трагедия, за която ще са дежурните виновни. Те, а не институциите, администрациите и длъжностните лица. Те са… невинни.
.
Светла Василева
