И само враговете са останали
Да хвърлят шепа пръст върху мечтите ти
Приятелите пътя са си хванали
Или пък никога не са били такива
Въртиш се сам сред толкова послания
Сред толкова сигнали и съобщения
Като изгубен спътник без захранване
Който ще падне някъде във времето
Защо ти бе това високо скитане
Това неизпълнимо обещание
Да те обичат, щото си бил искрен
И да ти вярват, щото си потребен
Там някъде Вселена от мълчание
Събужда нови жертвени човечета
За да пренасят истинското знание
И да угасват като свещ в небето
Мариана Христова
8.06.2014 г., Петдесетница
