Сговорна дружина планина повдига – четвърта победа – решение на съда в полза на жалба за отказ от достъп до информация за т.нар. златни концесии. Съдът реши, че държавната администрация няма право да крие концесионните договори с частните фирми „Дънди Прешъс Металс“, „Асарел-Медет“, „Елаците-Мед“ и „Горубсо-Кърджали“, защото общественият интерес е надделяващ над частния. Името на съдийката, издала това решение, е Луиза Христова.
Делото този път спечели Милко Болградов от Ямбол.
Той бе един от над 800-те българи от страната и чужбина, които по законов път поискаха българското правителство да извади на светло пълните текстове на договорите за златните концесии на България. И на които Министерският съвет отказа.
Припомням, че по занижена оценка само за 15 години българското общество е загубило над 30 милиарда долара ($ 30 000 000 000) – от 1999-та година насам, защото находищата са отдадени на частни фирми със смешна концесионна такса и не само заради това.
Раковите заболявания в районите на концесиите, освен това, са в пъти повече от тези в другите райони на страната. Средната продължителност на живота на хората, живеещи в тези райони, е най-ниската в страната – около 45 години.
Хората там тихомълком мрат млади, с лъжливия покой, че децата им получават сравнително високи заплати в мините… докато и децата на свой ред умрат преждевременно.
Има ли пряка финансова изгода частният концесионер да инвестира в опазващи живота технологии?
И защо държавната администрация отказва да покаже договорите? От какво се страхува?
.
Сърнела Воденичарова
