От няколко дни насам войната между Делян Пеевски и Цветан Василев запълни здраво медийното пространство. Изкарани бяха факти, слухове, правени бяха догадки, разнищвани бяха отношенията между тях, какво делят, защо са се скарали, какво означава това през политическата призма и т.н. и т.н. Реално обаче не беше засегнат въпроса какво ще се случи с банковата ни система, ако нещо сериозно се случи с Корпоративна търговска банка.
Защо няма задълбочени и експертни коментари по този въпрос? Отговорът се крие в Глава 15, чл. 152а на Закона за кредитните институции. Там дословно пише следното:
Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв.
(2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено чрез средство за масова информация, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 20 000 лв.
(3) Ако нарушителят по ал. 1 или 2 е юридическо лице, се налага имуществена санкция, както следва:
1. в случаите по ал. 1 – в размер от 10 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение – от 30 000 до 50 000 лв.;
2. в случаите по ал. 2 – в размер от 20 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – от 50 000 до 150 000 лв.
И така излиза, че всяка една медия и всеки един анализатор внимателно си мери думите стане ли въпрос за българските банки – защото само да излезе противоречива дума по въпроса, може да се стигне до съд.
В България един от най-големите страхове на обикновени и не чак толкова обикновени хора е да не се повтори Виденовата зима. Огромното мнозинство от българите помнят какво стана тогава и откъде тръгна сривът – от банките. Тогавашният шеф на БНБ Тодор Вълчев беше доста видна фигура – участник в изработването на националната стратегия „Ран-Ът”, а впоследствие, оказа се, доста близка фигура до Държавна сигурност.
При рухването на банковата система Вълчев се изниза в чужбина, в Швейцария и се отдалечи сериозно от общественото внимание – живее си живота един вид. Но точно той, като управляващ най-могъщия финансов регулаторен орган в България, носеше основната отговорност по опазването на финансовата ни система. Провалът му е ясен – резултатите говорят. Този провал доведе и до един основен извод – финансовата система трябва да се управлява с твърда ръка. И действително, по всички писмени данни – както на БНБ, така и по европейска и световна статистика, регулативните мерки за българските банки след големия крах в края на миналия век са много стриктни.
Сега, след като прокуратурата се активира покрай КТБ, всеки разумен човек си задава въпроса докъде могат да стигнат нещата. Защото банковата система е нещо фундаментално за всяка съвременна държава – ако е поставена под риск, става страшно за устоите на обществото. Това е и идеята за съществуването на чл. 152а – да се предотвратят опасно неверни слухове, които могат да повлияят на доверието. А слуховете и доверието са двата фундамента на финансовите пазари и на банковия сектор – всеки начинаещ брокер ще ви го каже.
Ако обаче някоя банка си позволява да действа през просото, тогава следва ли да не се обелва дума за това? Нещо не забелязвам това да го пише в закона. И въпросът важи най-вече за правосъдните и регулаторните органи – когато нещо не е наред, трябва да бъде поправено. Когато нещо не е както трябва, задължително е медиите да могат да попитат, а не да бъдат притискани от чл. 152a, защото някоя банка отчаяно иска да се скрие от неудобна истина или неудобен въпрос. Но медиите да питат тези, които са експерти, да питат тези, които са отговорни за системата. И те да не се измъкват и да чакат бурята да отмине.
Дотук управителят на БНБ Иван Искров не е казал и дума за КТБ. Говорят хора като Иво Прокопиев, който е експерт, но и хора като Бойко Борисов, който е експерт по всичко – даже арестува директорите на КТБ предварително, но иначе не пропусна да каже как за банките не може да се говори – сакън, няма значение какви ги вършат. А твърдението на главния прокурор Сотир Цацаров, че прокурорите работят активно с БНБ след сигнала на „Протестна мрежа” за Цветан Василев, Делян Пеевски и Николай Бареков, но нещата се бавят от партньорски институции, остават.
И да припомним какво се разследва за Василев – дали КТБ не е отпускала кредити на свързани лица и фирми в пропорции, многократно надвишаващи поставените от закона граници. Досега говорят само хора от ръководството на КТБ, но няма как да се очаква, че някой от тях ще излезе и ще каже „о, да, не са добре нещата“.
Какво става – нека някой отговорен излезе и каже. Защото при продължаващо мълчание ще плъзват само слухове. Да, неофициално, под сурдинка, ненаписано или неказано в национален ефир. Но въпреки това приказките няма да секнат – защото информацията има едно удивително свойство – тя не търпи празно пространство. И ако досега великите финансисти не са го разбрали, да се сетят за Тодор Вълчев, преди да продължават да „стоят над нещата“.
