Всеки ден радост изпълва ме. Щастието, че съм роден и от въздуха дишам.
Всеки ден мечти във венец преплитам, политам с мисълта за Теб. Давам от себе си и в замяна не искам, дар Божий да усещам и да чувствам.
Има и сълзи по малко и болка даже, и мъка, но нали затова съм роден.
Да усещам и тихичко почти мълчешком да се вричам.
Всеки ден ненаситно отпивам и с разума отлитам – вдъхновение си за мен.
Градината на Любовта с боси нозе да престъпвам, в слова да те наричам, от извора на чувствата ненаситен да пия.
Всеки ден от полъха да взимам, миговете да събирам. И днес, и утре-то да се сливат.
Всеки ден, всеки ден.
.
Нури Джурин
