Задава се нов преврат

Материал на „Дневник“

.

Граждани висят пред банки, защото някакви мутри се скарали помежду си. Този филм не го ли бяхме гледали вече?

Не, това не е филмът от 1997-ма.

Няма нищо общо. Това е филмът, който ни прожектират откак, преди 5-6 години, Иван Костов констатира, че живеем във „фасадна демокрация“. Просто сега от фасадата падат парчета, толкова големи, че се вижда, какво има отзад.

Държава, в която публичните институции не обслужват интересите на публиката, а някакви свои си, не е лабиринт от правила и забрани, както би трябвало да бъде. А е празен тепих, на който различни хора излизат, за да си премерят силите. В последно време гледаме как двама пехливани, в сблъсък помежду си, се опитват да илюстрират кое е по-ефективно:

да имаш власт, от която да правиш пари;
или обратното – да имаш пари, от които да правиш власт?

Делян Пеевски представя на публиката тежестта на тезата, че за да имаш власт, най-добре е да имаш… власт. Неговата позиция е следната: имам власт – с нейна помощ вземам пари – влагам ги в медии – добивам още власт – вземам пари… и т.н. Цветан Василев градеше доста по-дълга и, както се оказа, по-слаба верига: имам пари – давам ги на Пеевските медии – ползвам част от неговата (на Пеевски) власт, за да имам още пари.

В тази надпревара Пеевски е очевидно в по-добра позиция, защото директно упражнява власт, а не – както Василев – чрез пари, чрез други хора (Пеевски) и партии (ДПС). Пътят от „Аз искам да стане еди-какво!“ до „Стана онова, което искам“ при Пеевски е много по-къс. Ще рече: шансовете да стане онова, което иска Пеевски, са по-големи, отколкото шансовете да стане това, което иска Василев.

Днес става очевидно, че някъде през юни миналата година и двамата сегашни врагове са стигнали до горе-долу едно и също заключение: че

искат по-пряк досег с властта

Дори позицията на Пеевски, макар по-печеливша от тази на Василев, е по онова време прекалено далеч от мигновеното сбъдване на желания. За да постигне желаното, Пеевски трябва да мине поне през две партии (ДПС и БСП), с взети назаем (от Василев) пари и накрая – през своие медии, с помощта на които да заплашва всеки, който би могъл да му попречи. Но и тази заплаха е прекалено непряка.

Друго е да станеш шеф на контраразузнаването, което пък междувременно се е сдобило и с въоръжено крило, в лицето на бившия ГДБОП. Като шеф на ДАНС, Пеевски би разполагал както с безконтролен апарат за събиране на информация за всички противници, така и с въоръжено формирование за налагане на своята воля върху тях. И – най-сладкото в случая – това не би му струвало и лев. Би се плащало от данъкоплатците.

Още тогава направи впечатление изумителното късогледство на останалите замесени в тази схема. Давайки на Пеевски ДАНС и ГДБОП, как точно Станишев и Местан си мислеха, че след това ще могат да го контролират те него, а не – той тях? Поради какви причини той не би обърнал силовия си апарат срещу своите благодетели?

Отговорът е, както обикновено в такива случаи, че

те са си мислили,
че са по-хитри от него

В ДПС са смятали чрез ДАНС и ГДБОП да упражняват реалната власт в страната, натиквайки в миша дупка мандатоносителя БСП. Социалистите пък са били убедени, че с помощта на ДАНС и ГДБОП Пеевски за часове ще вкара в затвора и Бойко Борисов, и Цветан Цветанов.

Ето как паднали парчета от фасадата разкриват гледката отзад. Отговорът на въпроса „КОЙ (предложи Пеевски)?“ днес е очевиден – ДПС (и самият Пеевски). Ясен е, вече, и отговорът на по-важния въпрос – ЗАЩО? За да може, разбира се, ДПС да вземе обем власт, далеч надхвърлящ онзи, който е даден от електората.

Това бе опит за държавен преврат

и затова Протестът, който го предотврати, е от историческо значение.

На този фон, съвсем детински изглежда поведението на БСП, влезнала в тази схема само поради надеждата, че Пеевски ще вкара на топло ръководството на ГЕРБ. На фона на тази пък детинщина, на свой ред, съвсем естествено изглежда последвалото развитие – как ДПС все пак успя, макар без Пеевски в ДАНС, да открадне цялата власт от БСП, стоварвайки й обаче цялата отговорност. Забележително е, че сред фирмите, спрягани като замесени в строителството на Южен поток, няма нито една, свързана с БСП. Всички са от поредицата „Пеевски-ДПС“.

Днес, година по-късно, по всичко личи, че в момента, в който Пеевски решава да поеме пряка власт (ставайки шеф на ДАНС и така – де факто диктатор на България) другият играч, Цветан Василев, също стига до заключението, че ще му е по-изгодно, вместо да упражнява власт чрез различни предавки (пари, партии, медии), да я поеме директно. Да направи така, че да стане – ни повече, ни по-малко – министър-председател, лично или най-много през един човек.

За разлика от Пеевски, обаче, който действа внезапно и от засада, Василев тръгва по дългия път – достатъчно дълъг, за да имат време околните да разберат, каква е играта. Докато ДПС е заета да поглъща БСП като смок – жаба, Василев създава нова партия, чрез която да постига целите си, заобикаляйки ДПС – „България без цензура“ на Бареков. И някъде в началото на тази година, банкерът по изумително глупав начин дава да се разбере, че подкрепя смяната на лидера на БСП Станишев с някой друг, по-управляем (т.е. от страна на самия банкер). Та в един бъдещ парламент, коалиция БСП-ББЦ да може да излъчи онзи министър-председател, който Василев би искал.

Отново, обаче,

схемата на Василев се оказа прекалено сложна,
за да бъде успешна

и при всички случаи – много по-неефективна от стратегиите на Пеевски. Пиар стратегията на Василев е също губеща и, както се оказа – самоубийствена.

Докато Пеевски успява да внушава на основните политически играчи, че той работи за това, те (а не той) да имат повече власт (вчера ДПС и БСП, утре – ГЕРБ), Василев прави точно обратното. Съобщава на основните играчи, вкл. на ДПС и Пеевски, че му е писнало от тях. И че той се бори не за това, те да бъдат велики, а за това, той да им бъде началник. С което, разбира се, още в разгара на пролетта на тази година бетонира всички политически играчи срещу себе си и така обрече на гръмък провал политическите си амбиции.

Ответният удар срещу Василев стана неизбежен в момента, в който се разбра, че наистина ще има предсрочни избори – т.е. че е съвсем близо моментът, в който мустакатият банкер ще може да задейства системата ББЦ-БСП. Онова, което беше крайно неочаквано, беше съкрушителната свирепост на този ответен удар. Системата не цапна по носа, като предупреждение, кандидат-политика Василев; а с един замах унищожи завинаги банкера Василев. Ударът беше нанесен внезапно, от засада и с демонстративна жестокост – типично в стил „Пеевски“.

Отново обаче

падна парче от фасадата и се видя, какво става отзад

Онова, което се разкри пред всички беше, пак, нещо, срещу което застана Протестът – превръщането на публични институции в обслужващ персонал на частни интереси. В унищожаването на Василев и КТБ участваха БНБ, МВР и прокуратурата. Вместо да наложат закона еднакво към всички, тези институции избраха да се намесят на страната на Пеевски срещу бившия му касиер. С което демонстрираха, че превратът, спрян миналата година, всъщност в някаква степен се е случил. Институциите, на които плащаме, за да бранят националната сигурност, се оказаха бранещи сигурността на… Пеевски.

Не ХААРП или рептилите сринаха КТБ. Това сториха институциите на държавата, отговарящи за нейната сигурност. И не виждам, защо днес се чудят, че изведнъж хората престават да вярват в стабилността на банковата система. Та нали хората вече разбраха, че всички държавни институции са наказателни бригади на повикване от частни лица?

В такава ситуация, откъде да знае човек, кого – и в чий интерес – ще отнесат институциите утре? Животът става непредсказуем и това е причината така наречените „похитени държави“ да произвеждат единствено несигурност, бедност и насилие. Защото вместо стабилност и предсказуемост, похитените институции произвеждат нестабилност и непредсказуемост. Никога не знаеш, какво ще стане – макар онова, което трябва да става, да е разписано в куп закони и наредби.

Вече виждаме илюстрация на току-що казаното. Добре, МВР заплаши, че ще се разправя с онзи, който организирал смс-ите, с които е атакувана банката на Цеко Минев. Хайде обаче да се запитаме, точно това МВР какво ще направи, ако в разследванията си разбере, че онзи няКОЙ, КОЙто е организирал атаката, е точно този няКОЙ, КОЙто не бива в никакъв случай да бъде закачан? Няма, разбира се, да го накаже. Ще прибере някой квартален псувач по Фейсбук (това май вече се случи…). И така ще даде сигнал към всички, че всичко е възможно. И – безнаказано.

След толкова много лъжи и будалкания, след контрапротести и контраподкрепящи, след като цяла година министър след министър се опитва да ни докаже, че сме пълни идиоти – как да им се вярва, дори когато наистина казват истината?

Дори в тази изострена ситуация държавата благоволява да демонстрира, че не е плетеница от забрани и правила. Че продължава да е тепих, на който пехливани си мерят мускулите. А ръководителите на институциите играят публика, която бърза да се ориентира – кой ще излезе по-големия бабаит, та да започнем да го обслужваме него?

От тепиха слезе Цветан Василев, но веднага се качи Бойко Борисов, който ни съобщава следното: „Мислите си, че това е криза? Хе-хе… Чакайте, да видите, какво ще стане тепърва. Всичко ще се срине. Всичко ще фалира. И затова още отсега е добре да се примолим на МВФ за едни 5-6 милиарда…“

От тепиха липсва Борисовият противник

Все пак Станишев излезе от този пехливанлък и отиде на по-високото ниво, откъдето в крайна сметка ще се намесят, за да ударят българските играчи през пръстите. Липсата на Станишев обаче не спира Борисов от това, да маха юмруци и да иска, този път – цялата власт.

И това е днес най-голямата от всички конспирации. На този фон амбициите на Пеевски и Василев да се облекат с държавна власт изглеждат почти невинни. Защото в схемата, завъртяна от ГЕРБ, целите са много по-мащабни: масирана финансова криза; катастрофално рухване на икономиката; удавяне в този въртоп на БСП, ББЦ, Атака, РБ; и връщането на ГЕРБ, на бял кон, с пълно мнозинство, като спасител на една рухнала „заради комунистите, дето утепаха дедо ми“ държава. А около белия кон да се върти мулето на оръженосеца, ДПС, яхнато от самия оръженосец – Пеевски. До който пък вече са се подредили пешаците – онази групичка сегашни властимащи, които от седмици обясняват из софийските потайности, че в момента правителството е единствено на ДПС.

Спряният миналото лято преврат се задава отново

този път – в много по-катастрофален вариант. И с по-мощни играчи.

Не са се отказали. Вместо да се откажат те, решили са да накажат нас. Опитват се да произведат такава титанична криза, в която да сме благодарни на всеки, който реши да ни „спаси от комунистите“.

Да се вкараме в тази схема би било точно толкова глупаво, колкото висенето на опашка пред банка заради разправиите между мутри.