Материал на в. „Дневник“
.
Преди 8000 години земите, които сега обитаваме, са били дом на древен народ и култура от времето преди траките с необикновени познания за Космоса и звездите.
Цивилизацията, която не е познавала оръжието и в един миг просто изчезва без следа, се превръща в обект на изследване от специална международна експедиция сред каменните светилища и обсерватории в Родопите, която ще се опита да „разчете“ и знаците, оставени от тях в праисторическите светилища като Баленташ, Татул и Харман Кая.
Проф. Ана Радунчева от Археологическия институт към БАН, археоастраномът Робърт Бовал, геологът д-р Робърт Шок и астрофизикът от НАСА Томас Брофи са част от международнaта експедиция, която ще изследва следи от цивилизацията, населявала българските земи преди траките, в района на Източните Родопи.
През 2013 г. БНТ прави документален филм с Робърт Бовал – автор на едни от най-големите бестселъри в областта на египтологията и по-конкретно въпросите, касаещи възрастта и значението на пирамидите в Гиза и тяхната връзка с космологията, вярванията и познанията на древните хора за Вселената. Неговите книги разтърсват научните среди и стават повод редица медии като Би Би Си, National Geographic, Discovery Channel, History Channel, CNN и RAI 1 да заснемат научнопопулярни поредици, свързани с неговите открития.
Робърт Бовал
Миналата година краткият престой на Робърт Бовал и посещението на няколко праисторически обекти в страната събуждат сериозен интерес в него. Той дори изказва предположение, че българските светилища може да са по-древни от египетските, което би могло да обърне цялостната представа за това откъде и в каква посока е тръгнало развитието на човешката цивилизация, допълват от фондацията.
Съчетанието между международно признатите Робърт Бовал, Робърт Шок и Том Брофи и българския учен проф. Ана Радунчева може да доведе до сериозни и сензационни открития.
Заедно с тях отново ще е и екип на БНТ, който ще заснеме работата на учените и ще покаже на зрителите за първи път мистериозната Каменна гора в Източните Родопи.
Документалният филм засега е с работно заглавие „По следите на древните“ има шанс да предизвика и международен медиен интерес към българското древно наследство, което заема важно място в хилядолетния цивилизационен процес.
Археоастрономът Робърт Бовал (роден в Египет, но с белгийско потекло), е автор на редица бестселъри, сред които „Загадката Орион“, „Пазителят на сътворението“, „Египетският код“, „Талисман“ и т.н. Той става световноизвестен с революционната си теория за корелацията между пирамидите в платото Гиза и трите звезди в „пояса“ на съзвездието Орион. Именно неговата теория дава тласък на успешното прилагане на археоастрономията в датирането на праисторически обекти, съвременното разбиране за тяхното значение и не на последно място, разкри подробности за изумителните астрономически познания на техните строители.
Робърт Шок
Геологът д-р Робърт Шок е автор на шокиращата (и до момента трудно оборима) теория за възрастта на Сфинкса. Именно той доказва, че дълбоките ерозионни следи по тялото на мегалита са следствие от дългогодишното действие на „свирепи водни потоци и обилни дъждове“, а не на пустинни пясъчни ветрове. Вертикалните прорези по Сфинкса се оказват една от важните следи, които отвеждат учените до времето на Потопа, а оттам и до т.нар. в египетскта религия „Зеп тепи“, или Първото време. От 1984 г. насам д-р Шок е преподавател в Бостънския университет.
Томас Брофи
Астрофизикът от НАСА д-р Томас Брофи насочва вниманието си към загадъчното плато Набта Плая в пустинята Сахара. С помощта на най-съвременните методи в компютърния анализ д-р Брофи стига до заключението, че един метър от мащаба на светилището съответства на 0,799 светлинни години в Космоса. По този начин той открива звездна карта с точно съответствие между отделните каменни блокове и техни „звездни двойници“ в небето. Не по-малко интересен се оказва и релефът под светилището, скрит под 4–метров пласт пясък. Той представлява изумително точна карта на Млечния път, наблюдаван от позицията на галактическия полюс. С откритието на Томас Брофи отново възниква въпросът: Как жителите на Земята 8 500 години пр. Хр.(и дори по–рано) са знаели как изглежда Млечния път от галактическия полюс? И защо са им били нужни такива наблюдения?
Ана Радунчева
Над 25 години проф. Ана Радунчева от Археологическия институт към БАН изследва праисторическите каменни светилища в Източните Родопи. След дългогодишна работа, в началото на 2007 година проф. Радунчева събира достатъчно доказателства, за да твърди, че скалните структури в Източните Родопи са част от културата и традициите на едно много ранно общество, което принадлежи към най-старите цивилизации от този вид. След мистериозното изчезване на тези праотци, около 2 хилядолетия по-късно там се заселват траките. На тях археологията и досега приписва почти всичко древно, открито в България.
.
