България е в политическа парализа

Депутатът Кирил Добрев се е покатерил върху гърбовете на колегите си от БСП в пленарната зала. Заседанието на парламента се провали за пореден път след два опита да се събере необходимият кворум. Снимка: Борислав Николов,  в. „Сега“

Държавата е на път да се парализира напълно заради липсата на политическа воля и партийни разпри. Вчера Народното събрание на практика прекрати дейността си за неопределено време заради отказа на ГЕРБ да осигури кворума, а БСП и ДПС нямат необходимия брой депутати, за да провеждат сами заседания. По-късно шефът на НС Михаил Миков (БСП) призна, че не храни особени надежди нещата да се променят. Той обяви, че ще говори с всички парламентарни групи, но отказа да прогнозира дали това ще доведе до някакъв резултат.

Въпреки че премиерът Пламен Орешарски все още не е подал оставката си, някои от неговите министри започнаха да напускат потъващия кораб на властта. Здравната министърка Таня Андреева обяви, че излиза в дълъг отпуск, подобни намерения имат и други нейни колеги. Напълно блокиран е и фонд „Земеделие“, от който зависи изплащането на милиарди левове за агросектора и селските райони.

Ултиматумът на ГЕРБ за бърза оставка на премиера Орешарски и по-ранна дата на предсрочния вот получи частично решение в късния следобед вчера. Министър-председателят обяви пред бТВ, че ще депозира оставката си на 23 или 24 юли, но не по-рано, за да изчака отварянето на КТБ на 21 юли. Това обаче няма да промени датата на изборите – 5 октомври. Ако Борисов спази обещанието си, това означава, че в следващите две седмици парламентът няма да има кворум, за да работи. И всички уж важни законопроекти, заради които бе удължен животът му, няма да бъдат приети.

На консултациите при президента миналата неделя партиите не се споразумяха за точна дата, на която Орешарски трябва да сдаде поста, а само постигнаха съгласие, че това трябва да стане в конституционно определения срок. Срещу това най-напред изригна Реформаторският блок, а сега и ГЕРБ. „Сега“ научи, че срещу насрочването на дата за оставката се обявили представителите на БСП с официалния аргумент, че това ще засили чувството за нестабилност в държавата. Социалистите смятат, че след като има дата за изборите, няма нужда да се посочва кога да е оставката. Неофициалният им мотив обаче бил, че обвързването на банковата криза с оставка на тяхното правителство ще внуши, че за всичко е виновна БСП и някой друг трябва да спасява държавата в този критичен момент. Затова представителите на левицата се опитвали всячески да разделят двете теми – банковата криза от оставката на Орешарски.

И реформаторите, и ГЕРБ обаче са много възмутени от действията в последния момент на кабинета. Реформаторският блок поиска мораториум върху големите обществени поръчки и концесионни договори. Както „Сега“ писа, само за ден държавните ведомства и фирми пуснаха стотици обществени поръчки. Вчера Борисов възропта и срещу купищата назначения, които няма да могат да бъдат ревизирани от следващите управляващи. „Бях ли ги предупредил да не правят Сметна палата. Помолих ли ги Закона за МВР да отложат за една година или поне до 1 януари. А те виждате ли как брутално действат“, възмути се той. От изявлението му се разбра още, че ГЕРБ няма да се върне на работа заради обвиненията, че „прави завера“ с ДПС и БСП. „Нали виждате заглавията във вестниците: ГЕРБ и ДПС срещу БСП. Те се целиваха, къде викаше баба, на Орлов мост една година, накрая за една седмица ние да им отнесем всичките пасиви. Утре ще кажат: Ами те последния месец си работиха ГЕРБ и ДПС“, ядосано нареждаше бившият премиер. По същата причина се оказа, че не са му грижа и изискваните от ЕС закони, които досега обявяваше за приоритетни. „Те, ратификациите, ще почакат малко. Няма да ме зашиват за една партия заради една седмица“, тросна се Бойко Борисов.

„Ситуацията е абсурдна, несериозна и смешна пред българските граждани, когато тържествено политическите сили договарят дата на изборите преди три дни и една от големите политически партии, каквато е ГЕРБ, се отмята от думата си и аз не знам какво ще им хрумне утре, може да влязат в пленарна зала, може изобщо да направят така, че правителството на Пламен Орешарски изобщо да не може да подаде оставка“, коментира зам.-председателят на парламента Мая Манолова.

„От ДПС ще останем верни на постигнатото съгласие при президента Росен Плевнелиев. Призоваваме и другите политически сили да направят същото. Според ДПС политическата отговорност се изразява в стриктно придържане към постигнатото съгласие на консултации при президента Плевнелиев. Не виждам никаква политическа логика в това да бъдат загубени 17-18 дни парламентарно време, при положение че има много важни теми, които се радват и на политически консенсус,“ коментира лидерът на ДПС Лютви Местан.

.

ПРОВАЛ

Вчерашното заседание на управителния съвет на фонд „Земеделие“ се провали за пореден път заради липсата на кворум. На него земеделският министър Димитър Греков се канеше да поиска оставките на шефа на фонда Мирослав Николов и заместничката му Виолета Александрова. Преди дни Николов обвини министъра, че лобира за проект на личната му фирма. Греков пък отвърна, че шефовете на фонда бавят плащанията към общини и фирми, както и че контактите им с бенефициентите и министерството куцат.

Кадровият проблем е част от големия раздор между БСП и ДПС. От него обаче страдат фермерите и общините, които очакват десетки милиони левове субсидии. Ръководството на фонда трябва да вземе спешно решение за раздаването на около 60 млн. лв. за животновъдството и още 4.3 млн. лв. за компенсиране на пропаднали площи от миналата година.

УС на фонда не е провеждал заседание от 7 май.

.

ПРЕДИСТОРИЯ

Датата 5 октомври за предсрочните избори бе окончателно определена на консултациите при президента миналата неделя, след като на КСНС седмица по-рано бе зададена макрорамката за вота – между 28 септември и 12 октомври. На разговорите преди 5 дни социалистите са били против тази дата, тъй като съвпада с Рамазана и облагодетелства довчерашния им коалиционен партньор, а днес противник – ДПС. Решаваща обаче се оказала подкрепата на ГЕРБ тъкмо за тази дата.