Българка в САЩ не може да превози болния си баща до България

На редакционната ни поща пристигна писмо с молба за съдействие от Гергана Димова, българка, която живее в САЩ и се намира в момента в трудна ситуация, свързана с нейния баща Иван Татарев. Той е получил инсулт, докато е бил на гости при нея, и е трябвало да постъпи спешно на лечение в болница в Лас Вегас, но нито може да остане в тази болница, нито може да бъде превозен до болнично заведение в България.

Г-жа Димова пише, че от болницата – Southern Hills hospital в Лас Вегас – са се обърнали към Българското генерално консулство в Лос Анжелис за съдействие за транспортирането на баща й, но не е имало резултат. Тя вече се е опитала да се обърне и към Ситуационния център на Външно министерство, създаден преди време, за да бъде в помощ на български граждани в чужбина, изпаднали в кризисни ситуации, но не е сигурна дали този център би оказал помощ в случай като нейния.

Г-жа Димова вероятно трябва да се обърне и към местни адвокати за правна помощ и съдействие, но понеже става дума за баща й, който не е гражданин на САЩ, а на Р. България, едва ли българските дипломатически служби не трябва да се чувстват ангажирани по някакъв начин с един подобен казус.

Публикуваме нейното писмо, за да дадем гласност на случая и за да провокираме, надяваме се, някаква реакция от страна на българските дипломатически служби, за оказване на съдействие по случая на получилия инсулт в САЩ български гражданин Иван Татарев, който може и да не оцелее без адекватно поддържащо лечение.

„Какво да кажа на децата си – че американската система може да го убие, за да намали разходите си, а България няма тези средства за дядо им? Уверявам ви, че те ще бъдат възпитани да са лоялни и към двете страни, колкото и недостатъци да имат.“ – пише Гергана Димова.

–––––––––––––––––––––––––––-

Здравейте, казвам се Гергана Димова. Обръщам към вас с молба за съдействие.

Родителите ми дойдоха на посещение в САЩ за няколко месеца, но 5 седмици преди датата за връщане в България баща ми получи инсулт и се наложи да постъпи в болница спешно. Пътната застраховка не покрива завръщането му и сега се опитват да го изпишат за домашно лечение въпреки, че това е невъзможно без застраховка. Преждевременният опит за изписване едва не коства живота му, за което са уведомени необходимите служби. Болницата ще си получи парите за лечението досега, но оттук нататък той ще остане без лечение. Болницата се свърза с консулството в Лос Анжелис, дори им предложи да поеме част от сумата за транспортирането му, но нямаше резултат. Сега това предложение отпадна , а моето семейство няма финансовата възможност да осигури специализиран транспорт. Какво се случва с българските граждани, които са попаднали в такава ситуация на територията на чужда страна? Когато разбраха, че няма да получим подкрепа от българското консулство, положението стана нетърпимо.

Името на баща ми е Иван Татарев. По-долу ще опиша накратко положението ни. Ние сме в Southern Hills hospital в Лас Вегас, казвам ние, защото ние – майка ми и моето семейство непрекъснато сме с него. Болницата няма практика да оказва нужните грижи за пациенти в неговото състояние. Американски гражданин с нужната застраховка би трябвало да постъпи в хоспис или нещо подобно за доизлекуване и рехабилитация. Родителите ми дойдоха с пътническа застраховка, направена в България , която разбира се е нищожна на фона на разходите в болницата. Доколкото разбирам, MEDICARE ще покрие разходите в интензивното отделение, защото той има повече от три месеца на територията на Невада преди инцидента. Преди около две седмици в полунощ (24 часа преди да навърши 3 месеца в интензивното) той беше прехвърлен в друго отделение за пациенти преди изписване. Беше оставен две нощи да се задушава (вследствие на инсулта има проблеми с дишането и е с трахеостомия, но това е друга история), с идеята или да умре, или да се покрият нормативи на хартия, с които по-бързо да бъде изписан, защото застраховката е само за интензивна помощ. Всичко това е координирано само от един от лекуващите пулмолози и case manager, работещ на този етаж . За съжаление това предизвика влошаване на състоянието му и все още се възстановява.

Благодаря на Бог, той все пак е по-добре, благодарение и на хората в болницата, които си вършат работата, доверявайки се на съвестта си, която също Бог ни е дал. Баща ми има нужда от поддържащо лечение, което без проблеми може да получи в България, но не и тук. Майка ми се държи, но също има нужда от медицински обслужване. За съжаление няма как да се прибере в България без съпруга си.

На първата среща, която болницата направи с семейството ми, ни съобщиха, че или трябва да го вземем в къщи в безпомощно състояние, или да намерим 200 000 долара за транспорт до България. Говорили с консулството в Лос Анжелис, предлагайки им някаква сума, за да задействат пътуването на български гражданин до родината му, но оттам им отговорили, че не могат да им помогнат. Беше доста обезкуражаващо… Твърде висока цена и никаква подкрепа от единствената българска институция наблизо. Може би такива са правилата и законите дават право това да се случва.

Не ви пиша, за да се оплаквам от българската политика или американската здравна система, и изобщо никога не съм се оплаквала за нищо. Знам какво е положението и в едната, и в другата страна, и колко хора страдат заради липсата на помощ или финанси. Да, баща ми е възрастен човек, но той е най-прекрасният баща на света и не мога да гледам как се опитват да се отърват от него. За едната страна е гост, без права, за другата – тежест. Какво да кажа на децата си – че американската система може да го убие, за да намали разходите си (въпреки, че болницата ще получи милиони от застраховката), а България няма тези средства за дядо им? Уверявам ви, че те ще бъдат възпитани да са лоялни и към двете страни, колкото и недостатъци да имат.

Няма да се отклонявам повече, в момента съм в болницата и дописвам това писмо в моментите, когато баща ми задреме. Започнах да търся информация за фирми, извършващи специализиран транспорт и още първото предложение беше за два пъти по-малко от поисканата сума – около 100 000 $. Докато бяхме в интензивното, „по коридорите“ се говореше , че може да бъде транспортиран за около 50 000 $ от самата болница, но и това отмина. В края на краищата това са техни пари и те ще си ги харчат, както намерят за добре .Той е все пак български гражданин, макар и на тяхна територия. Разглеждайки сайта на Външно Министерство, от препратка попаднах на следната статия: „Държавата въвежда задължителна застраховка за помощ за българи в чужбина“. (Информацията е от януари миналата година и в нея става дума за това, че МВнР предлага да се въведе нова задължителна застраховка „Помощ в чужбина“, която да се плаща от всички българи, пътуващи зад граница. В публикацията се казва: „застраховката ще обхване рисковете от репатриране, тежко заболяване и спешна медицинска помощ. Тя ще покрива пътните разходи за връщане в България, както и получената медицинска помощ.“– бел.ред. )

За съжаление е било  само добро намерение. А сега накъде?? Може би има много други хора в подобно положение. Всяка информация или предложение би било от полза. Беше ми предложено на същата тази среща в болницата да се опитаме да съберем парите чрез дарения, но предложената сума беше обезкуражаваща, а и едно е да помогнеш на дете или млад човек, друго е на възрастен. Той се усмихва, радва се на внуците и има желание за живот. Той е просто нашият любим баща съпруг и дядо, и иска да се прибере в къщи с майка ми.

7 юли 2014 г.
Southern Hills hospital, Лас Вегас

–––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Бел.ред.:  Линк към тази публикация е изпратен по мейла на Ситуационния център и на Пресцентъра на Външно министерство, както и на Българското генерално консулство в Лос Анжелис.