Антоанета Добрева за Добромир Добрев (1934-2005)
.
Татко ми. Така и не се научих да казвам „баща ми“. „Татко ми“ е правилното – по-топло, по-хубаво ми звучи. Татко ми беше музикант, артист, забавен, красив, талантлив, с прекрасно чувство за хумор, безпощаден към глупостта и простотията.
Татко ми беше вълшебник. Той всичко знаеше и всичко можеше. Навремето нямаше Гугъл, татко ми беше Гугъл. Можех да питам спокойно, понеже той всичко знаеше – от например кой е този бог Пан, през какво значи анагност и иподякон, до що е то епоксидна смола. Можеше всичко – от това да направи проект на мебели, също механизъм за 1-стотинков превоз на тогавашния ни асансьор, да ми подари (на любимата дъщеричка) 200-литров саморъчно изработен аквариум, през видове поплавък за риболов, още през разкошни рисунки, до най-прецизно да изпише партитура и щимове за опери. Можеше, умееше всичко. Беше превъзходен копист. Големите български композитори работеха с него, Операта в Русе и оркестрите в България още ползват негови партитури и щимове. Да са живи и здрави, да жънат успехи, дано си го спомнят…
Татко ми се подписваше с Д.Д., беше скромен човек и смяташе, че името на кописта не е важно… А също смяташе, че Името е много важно. Неговото, моето, на всички. Забавляваше се искрено с всякакви изяви на простотия и глупост, и тежкò на този, който попаднеше под прицел.
Вярвам, че сега и татко ми се смее. С кадифения си глас, някъде там горе. Той беше прекрасен, остроумен и остродумен, талантлив музикант, артист и певец, и широко мислещ човек.
Грешка. Татко ми Е. Той Е прекрасен, остроумен, остродумен, талантлив човек и музикант, голяма красива душа. Татко ми.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Антоанета Добрева е родена в Русе. Живее в София от дете. Има класическо музикално образование. Автор е на поетичната книга „Навреме“ /2006/, пише стихове, разкази, фейлетони. Редактор е в Електронно списание „LiterNet“ и в „Културни новини“. Текстът, написан в памет на нейния баща Добромир Добрев, е публикуван тук в знак на почит не само към него, но и към всички онези, чиито имена не винаги влизат в енциклопедиите и даже понякога остават само като инициали, но са носили Името си с чест.
