Български център за джендър изследвания и Българска пратформа на европейското женско роби излязоха на 9 юли т.г. с Отворено писмо до българските политици, обществеността и медиите, в което се казва:
„В продължение на векове на жените са били възлагани роли в обществото, обусловени от господстващия патриархат. Днес продължаваме да живеем и оценяваме другия благодарение на силно стереотипни, шаблонни, клиширани образи за жената, но и за мъжа. Нашите стереотипни представи за мъжа са, че той задължително е решителен, силен, печели парите за семейството и контролира положението. А жените задължително са чувствителни, нерешителни, грижовни, ласкави, разбиращи, но пък и че не може да се разчита много на тях. И понеже характеризираме мъжете и жените като ги противопоставяме едни на други, то всяко професионално постижение и всичко свързано с успеха е поставено в мъжката колона. Нарушаването на стереотипите е шокиращо, неудобно и ни кара да се чувстваме некомфортно, защото ни поставя в нова ситуация, за която сме неподготвени. Затова успехът прави един мъж да изглежда по-симпатичен, а една жена – точно обратното – все по-малко да бъде одобрявана от публиката. За мъжете всяка стъпка по пътя към професионалния им успех е съпроводен от положителна подкрепа и оценка. За жените, дори и когато техните постижения са признати, успехът често се разглежда по-скоро в негативен план. Нека си припомним пренебрежителните описания за някои от първите жени лидери в световен мащаб. Както отбелязва американският журналист Shankar Vedantam (NicerSex’ImageatPlayinPolitics,ChicagoTribune, November 13, 2007) – Маргарет Тачер е наричана „Атила – кокошката“, а първата жена министър-председател на Израел, Голда Майер, е обявена за „единственият мъж в кабинета“. Президентът Ричард Никсън нарича Индира Ганди „старата вещица“. А Ангела Меркел стана известна като „новата желязна лейди“.“
Писмото е провокирано от изявления на български и не само български политици, които се цитират в него:
„На 7 юли 2014 г. депутатът Кирил Добрев, по повод кандидатурата на негова колежка за лидерското място на една от най-големите политически сили в България, си позволи публично да отсече, че той предпочита жените за „други работи“, а не за лидери.“
„На 4 юли 2014 г. друг наш политик, Лютви Местан, обясни колко стабилна и търсена за политически партньор е неговата партия, защото „не е застаряваща селска мома, която чака да бъде пожелана“.
„Европа все повече заприличва на досадна стара жена“, каза един италиански политик и това сравнение с радост е повтаряно, дори и по време на високи форуми, какъвто бе представянето на приоритетите на италианското председателство на ЕС, организирано на 1 юли 2014 г. от ПанЕвропа България и Атлантическия клуб.“
„Уважаеми политици, огледайте се и вижте вашите дъщери, съпруги, сестри. Те също са жени, за които някой, някога ще говори по този обиден начин.“ – се казва още в писмото.
Целият му текст може да се види тук – Отворено писмо
Еврочикаго
