Все повече българи наричат държавата си „градобитнина“ – но не заради градушките, а заради политическата партизанщина, която превръща България в територия на несекващи кризи и упадъци, пише Мирела Иванова в коментар в Дойче Веле.
В сайта на Държавната агенция за борба с градушките България е определена като „една от най-градобитните“ страни в Европа. И наистина: все повече от нейните граждани я наричат „градобитнина“ – но не заради тежките градушки, вилнели над столицата и други градове и нанесли в рамките на половин час чудовищни щети, а поради други, протяжни във времето причини.
България действително се превърна в градобитнина, в територия на несвършващите кризи, управленски недомислия и всевъзможни упадъци, а една от основните причини за това е бушуващата политическа партизанщина, която парцелира страната на свои и чужди градове, анклави, крепости. Виждаме го не само в последната година, но и в последните агонични дни на отиващото си управление: изострени сблъсъци в неработещия парламент, раздаване на щедри парчета от свършващата баница на „свои“ общини, наместване на „свои” хора на възлови постове, войни между представители на коалиционното управление.
Два „осветени„ примера – и колко още в тъмното
Така например седмици наред земеделският министър Димитър Греков и изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ Мирослав Николов взаимно се топяха пред прокуратурата, взаимно блокираха работата си и раздаването на дългоочакваните от производителите средства, но за никого не бе тайна, че всъщност тече безогледна борба за надмощие между БСП и ДПС. Партизанщината взе такива отблъскващи размери, че премиерът Орешарски се видя принуден да събере и помири двата лагера.
Не по-малко „впечатляващо“ е разпределянето на 28-те милиона за бедствия, което подмина поразените от наводнения Варна и Добрич, но не и общините, доминирани от БСП и най-вече от ДПС. Тези два примера са пред очите ни, осветени от медиите, но какво да кажем за сюжетите, които се разиграват на тъмно?
Фатално
Партизанщината има и други фатални последствия: превръща голяма част от българите в цинични послушковци и партийни номади; изолира хората с качества и професионален потенциал и ги заменя с посредствени изпълнители на партийни повели; вкостенява партийните ядра, така че отблизо и отдалеч да заприличат на кланови структури, вкопчени единствено в собствените си икономически интереси и напълно отчуждени от дневния ред на обществото, от драматичното съществуване на българите и от политиката дори…
Предстоят избори – ако правителството все пак си подаде оставката. А до провеждането им ще се нагледаме на още много апаратни, демагогски и икономически игри. Дано вече сме достатъчно поумнели, за да не влезем и този път в ролята на апатични зрители.
