Отговорът е много прост, но не го търсим там, където трябва
.
Иван Бедров, Сlubz.bg
Трудно е човек да изпитва пълно доверие към данните от социологическите проучвания, особено когато част от авторите им от години предпочитат повече да са дистрибутори на опорни точки. И все пак, всички данни показват, че ГЕРБ е първа политическа сила и никоя друга не се опитва дори да застраши лидерството й. Това прави и не малка вероятността Бойко Борисов отново да ни се случи/да бъде избран за министър-председател.
Точно тук е разликата – ако сме настроени, че вторият мандат на Борисов просто ни постига без наше участие, то няма никаква причина той да е с нещо по-добър от първия. Дори напротив. Но ако посъбуденото гражданско чувство не заспи отново, тогава въпросът не е дали Борисов ще бъде добър или лош, а дали гражданите ще му разрешат да бъде „още от същото“.
Точки. И опорни, и наивни
Чета какво пишат умни хора в социалните мрежи, опитвам се да следя изявите и в традиционните медии. И откроих две популярни оценки за ситуацията – след оставката на Пламен Орешарски и преди поредната победа на Бойко Борисов.
– Най-корумпираното и най-вредно правителство, което България е имала досега, си отива. Комунистите (както често наричат БСП) винаги довеждат страната до катастрофа. Червените носят най-голямата вина за провала. Всички други са по-добри и е важно да намерят съгласие, за да извадят България от кризата. Трудното мина. Народът победи!
– Протестиращите докараха ГЕРБ отново на власт. Демонстрираха срещу Пламен Орешарски, когато поиска актуализация на бюджета преди година, не демонстрират срещу Пламен Орешарски, когато поиска актуализация на бюджета сега. Питаха #Кой предложи Пеевски, когато депутатът от ДПС бе избран за шеф на ДАНС, а сега не питат #Кой е новият партньор на Бойко Борисов, когато ГЕРБ и ДПС изведнъж заработиха в синхрон.
Най-меката оценка за този тип коментари е, че са крайно наивни. Нито целта за открито и отговорно управление вече е постигната, нито протестиращите от улиците връщат Бойко Борисов на власт. И едната, и другата теза говорят за много ниска самооценка на авторите си – че вярват в етикети, че не вярват нещо да зависи от тях, че не биха направили нещо сами, но биха мрънкали срещу всяко чуждо действие.
Разбира се, че най-добрият вариант е Ангела Меркел да се кандидатира на българските избори, да й дадем доверието си и да легнем да чакаме „да ни оправи“. Също добър вариант е активните граждани сами да си произведат политическо представителство – достатъчно мощно, за да може да задава посока. Но понеже нито едното, нито другото се задава на хоризонта, по-разумно е да видим с какво можем да повлияем на управлението, което и да е то.
Точки. Този път за натиск
Активното малцинство, което има чувствителност към спазването на правилата и приличието в политиката, никога не печели избори. То затова е и малцинство. Два са изборите пред него – или да мрънка как „простаците са мнозинство и винаги избират простаци“, или да се опита реално да влияе на управлението. Последните години показаха как активните граждани могат да влияят на политиката всекидневно, а не само с гласуването или негласуването си веднъж на четири години.
Протестиращите не спряха да питат #Кой, за да разкрият модела на узурпиране на властта от една икономико-политико-медийна групировка. В разговора се включваха все повече хора, част от медиите вече не можеха да заобикалят въпроса, политиците трябваше да дават отговори. Това оголи схемата, повиши напрежението в управляващата конструкция и буквално срина БСП. Да гледаш на загубата на БСП на евроизборите и на скандала Василев-Пеевски като на изолирани явления, също е наивно. Те са част от поредицата. Ако днес БСП отново е в нокдаун, сериозна част от заслугата е на активните граждани.
В следващите месеци и години медиите могат да запазят завоюваните през последната година територии, могат и да ги отстъпят. Ако задкулисната роля на Делян Пеевски в политиката, бизнеса и медиите остане сред най-обсъжданите теми, то всяка власт би внимавала с общуването с него. Това няма да бъде достатъчно за скъсване на всички връзки, затова написах, че „би внимавала“. Ако организациите на бизнеса продължат да поставят публично въпроса за ролята на #Кой в разпределянето на обществените поръчки, то всяка власт би внимавала и в тази посока. Ако гражданите продължат да казват #нямадаплатим на всеки опит за замитане на следите от черната дупка КТБ, независимо коя власт се опитва да го направи, то наистина #нямадаплатим. Ако магистрати, бизнесмени и т.нар. обикновени граждани започнат да притискат правосъдната система и да настояват политиците да предложат решение, то и своеволията в тази сфера могат да намалеят. И още много Ако-та.
Нито една партия не може да издържи на масиран граждански натиск, осъществяван от отделни популярни лица, от медиите, от бизнес организациите, от групи хора на улицата… ДПС е единствената партия, имунизирана срещу подобна съпротива, но причините за това са тема за отделен анализ. Затова сега въпросът не е дали Борисов може да бъде различен от Борисов, а дали гражданите ще имат желанието и енергията да продължат да оказват натиск върху управлението. Дори и то да е на Бойко Борисов. Защото цената на контрауправлението е прекалено висока. Питайте на „Позитано“.
Затова и отговорът на въпроса от заглавието е следният: Ако се успим отново, със сигурност ще се събудим там, където не искаме да сме.
