 |
Министър без портфейл, който да следи честното провеждане на предсрочните парламентарни избори, най-вероятно ще бъде предложен от президента Росен Плевнелиев в служебното правителство.
Според източници на Mediapool, държавният глава и администрацията му са преценили необходимостта от подобен пост поради високата обществена чувствителност по темата и като превенция спрямо скандали от типа „Костинброд“. По закон изборите се организират от администрацията на Министерския съвет (МС). Преди миналогодишните предсрочни избори към МС действаше т.нар. изборен борд – граждански съвет с участие на неправителствени организации и експерти. Предстои да се види ако сега бъде назначен отделен министър за изборите какви ще са неговите правомощия. За поста се обсъждат няколко кандидатури.
Според най-тиражираните неофициални информации начело на служебния кабинет ще застане преподавателят по конституционно право проф. Георги Близнашки. Според източниците на Mediapool обаче се обсъждат и други имена, а окончателното решение не е взето.
Самият Близнашки заяви преди ден пред бТВ, ще даде „ясен и еднозначен отговор”, след като и третата парламентарна партия – ДПС, върне мандата за съставяне на правителство в рамките на 42-то Народно събрание, което се очаква да стане в сряда. „Аз съм дал принципно съгласие, но нека президентът има пълна свобода през тези няколко дни, за да намери най-правилното решение”, каза още Близнашки, който е и бивш депутат от БСП, но се открои като активен участник в гражданските протести и оглави Инициативния комитет за събиране на подписи по искания от Плевнелиев референдум за изборните правила.
Почти сигурно е присъствието в служебния кабинет на Екатерина Захариева, която освен шеф на президентския кабинет, бе и министър на регионалното развитие в служебното правителство на Марин Райков. По неофициална информация Захариева ще държи същия ресор и в бъдещите два месеца и ще бъде вицепремиер.
Поста си от кабинета „Райков“ се очаква да запази и финансистът Илияна Цанова, която отново ще отговаря за еврофондовете. Вероятно проф. Николай Петров, здравен министър от първото правителство, което Плевнелиев назначи, отново ще заеме този пост.
Едно от ключовите назначения ще е това на министър на вътрешните работи. Почти сигурно е, че тази отговорна задача ще бъде поверена на бившия депутат от СДС Йордан Бакалов или на зам.-министъра на от кабинета на ГЕРБ Димитър Георгиев.
Начело на Министерството на външните работи се очаква да стане човек, свързан с Реформаторския блок, но окончателно решение не е взето.
Почти сигурно е обаче, че министър на отбраната ще бъде Велизар Шаламанов, бивш зам.-министър от кабинета на ОДС, който през последните години бе шеф на агенция в НАТО, която подготвя научни разработки и организира търгове за снабдяване с нови оръжия, разузнавателни и командни системи.
Министър на образованието пък най-вероятно ще бъде секретарят на президента по връзки с гражданското общество Румяна Коларова.
След изявата на актьора Владимир Пенев като служебен министър на културата през 2013 г., сега е възможно като такъв да „дебютира“ режисьорът Явор Гърдев. Друга обсъждана кандидатура е на бившата шефка на Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) арх. Йорданка Кандулкова.
С особен интерес се следи кой ще седне на горещия стол в Министерството на финансите. Трите искания, които отправи президентът Пелвнелиев към отиващия си парламент – за актуализация на бюджета, разрешение на служебното правителство да договаря заеми и смяна на управителя на БНБ – показват ясно, че фокусът е насочен към сложната ситуация с държавните финанси и батаците около кризата в КТБ.
Подуправителят на БНБ Калин Христов бе финансов министър в първия служебен кабинет на Плевнелиев. Президентът очевидно продължава да му има доверие и се опита да убеди парламента да го избере за шеф на БНБ на мястото на компрометиралия се Иван Искров. Лидерът на ГЕРБ публично се ангажира с номинацията, на която ДПС не възрази, но БСП остро се възпротиви. Освен социалистите, и други външни наблюдатели изразиха мнение, че като член на управата на БНБ Калин Христов е „виновен колкото и Искров“ за случилото се с КТБ. Освен това не са опровергани информациите, че по време на кризисната среща банките, организирана след като паниката за кратко се пренесе към втора кредитна институция, Калин Христов е поддържал тезата за въвеждане на банкова ваканция и за теглене на заем от 5.5 млрд лева.
Друго обсъждано име е това на финансиста Красимир Ангарски, който бил шеф на софийското данъчно управление, през 1997 г. бе министър без портфейл в служебния кабинет „Софиянски“, а след това е работил за различни банки.
Сериозно предизвикателство е и Министерството на икономиката и енергетиката, което през последните 14 месеца бе шампион по непрозрачност, скандални решения и сделки.
Според източниците на Mediapool всички спрягани варианти за министър все още са предпоследни.
Президентът коментира преди седмица, в служебния кабинет ще бъдат излъчени хора демократи, проеврепейци, силни в направленията, които представляват и готови по приоритетните задачи да постигнат прогрес и резултати. Тези хора като цяло ще бъдат от средите на протестиращите, ГЕРБ и Реформаторския блок, твърдят източниците на Mediapool.
.
