Чергар Странник, Neverojatno.wordpress.com
Делян-Пеевското Народно събрание излезе с декларация по повод кризата – „Кой ще плати сметката?“. Декларацията бе прочетена от Данчо Ментата в присъствието на Боко Тиквата, агент Павел, главният Мултак, маминото детенце, МАМА, Стани-Шеф, Тетка, пчеличката Мая, Иван Подпалван, Цацата и още куп други месести и слузести представители на висшата политическа краста, мастития бизнес, бандерите и съебната система:
“От името на всички, които сме се изтъпанили тук, заявявам най-отговорно, че е дошло време офцете да се отблагодарят за нашите грижи и да покажат признателност и покорство, като не създават проблеми с опитите си да ринат из лайната. Ние нямаме нищо против тяхнотото напористо блеене, но все пак и нашето търпение си има граници. И да блеят, и да не блеят, офцете ще платят сметката. Това е същността на Офцекрацията. В едно офцество, всеки има право да избере дали да бъде офца или овчар. Когато сте избрали друг да управлява вашия живот, да определя законите и правилата, по които да живеете, вие сами сте признали собствената си простота, леност и нежелание да носите отговорност за собствените си постъпки, вие сте избрали офчия живот. А ние, които нямаме желание да оставим живота си в чужди ръце, и искаме сами да управляваме живота си и да носим отговорност за него, го правим, като най-благородно и самоотвержено се нагърбваме с тежестта да бъдем и овчари, т.е. да се грижим и за вас.
Много от офцете, въпреки че доброволно са избрали да бъдат офце, протестират срещу своята офча същност, като искат да се ползват с облагите на овчарите, но без да се нагърбват с отговорностите на овчарлъка. Те наричат себе активно гражданско офцество и блеят до скъсване, размътвайки и без това простите глави на останалите офце. Ние вече 25 години полагаме усилия за тези, които са избрали да бъдат офце, да водят един нормален офчи живот. И днес, когато сме допуснали грешка, вие офцете скачате срещу нас и едва ли не искате да ни изядете. Това няма как да стане, не поради друго, а поради офчата ви същност, която смята, че с блеене всичко се постига. С блеене нищо не се постига, най-много да се изпотиш. Искате смяна на овчара без да разбирате, че овчарите са си овчари, а офцете – офце, и нито овчарят може да направи от офцете – овчари, нито офцете могат да направят овчаря – офца.
Офцата си е офца, тя не избира овчара измежду някоя от милионите офце в стадото, а одобрява предложените за овчари от средите на овчарите. Това е Офцекрацията и по-добър строй не е измислен. Офцата ражда офце, овчарите – овчари. Сметките винаги се плащат от офцете, защото това е тяхно задължение, което са приели, когато са избрали лесния вариант друг да носи отговорност за живота им. Днес вие блеете, че няма да платите, и вашият офчи мозък се насира от кеф, като си мисли, че е изблеял нещо много умно. Че кой друг ще плати, бе? Нали ние пишем сметките, не вие! Която и сметка да изберете, вие ще я платите, но понеже сте офце, не го разбирате. Няма вариант овчарят да плати, защото той определя правилата и пише сметката, докато офцете блеят и пасат трева. Ние няма да платим, може да понесем загуби, но няма да платим – ще плащате вие.“
