Падна банковата тайна за сметките на 41 фирми в КТБ

Продължават споровете дали и как да бъдат спасени вложенията в поставения под специален надзор трезор

.

в. „Сега“

Софийският районен съд (СРС) разреши безпрецедентно да отпадне банковата тайна за 41 фирми и за едно физическо лице, които имат сметки в Корпоративна търговска банка (КТБ). Това научи „Сега“ от разследващите. Всеки от тези субекти имал в банката средно по 4 сметки. Решението на СРС е изключително любопитно, тъй като обикновено прокуратурата иска разкриването на тайната по движението по сметките на определен субект във всички трезори в страната. В случая обаче искането е било само за сметките в КТБ. Според запознати става дума за фирми, приближени до мажоритарния собственик на банката, поставена под специален надзор – Цветан Василев.

Говорителят на Софийската градска прокуратура Елка Ваклинова отказа информация за това за колко сметки и хора се отнася падането на банковата тайна. Тя се ограничи само с обяснението, че съдът е разрешил прокуратурата да получи цялата информация, която е поискала. Когато е свалена банковата тайна, разследващите имат достъп до цялата информация по сметките, за които се отнася искането. Според разпоредбите на закона „банкова тайна са фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката“. Съдът нарежда разкриване на банкова тайна по искане на прокурор, когато има данни за извършено престъпление.

Преди да стане ясно, че банковата тайна е паднала, прокуратурата и съдът влязоха в задочен спор по въпроса дали е свалена тя. Данните са поискани от държавното обвинение заради разследването за престъпление по служба срещу шефа на „Банков надзор“ в БНБ Цветан Гунчев.

От прокуратурата, цитирани от „Труд“ вчера, се оплакаха, че са поискали падането на банковата тайна преди 8 дни, но съдът не се е произнесъл въпреки законовия срок от 24 часа. Пред „Сега“ от държавното обвинение първоначално потвърдиха тази информация. След това от СРС съобщиха, че прокурорското искане е дошло в съда на 9 юли. Още същия ден делото е образувано, разпределено на съдия и решено. На 10 юли препис от решението, както и копието от разследването, което е било в съда, са изпратени на прокуратурата.

Едва след като дойде съобщението от съда, от прокуратурата уточниха, че вчера са получили съдебното определение. „Има разрешение за сваляне на банковата тайна. Всичко останало са подробности.“ Така прокурор Ваклинова отговори на въпросите на „Сега“ защо съдебното решение е пътувало цели 7 дни.

Междувременно вчера продължиха споровете и размяната на идеи дали и как да бъдат спасени всички вложения в КТБ и възможно ли е тя да бъде оздравена. Всички влогове над 100 хиляди евро ще бъдат обезпечени с активи на самата КТБ. Това предвижда схема, предложена от експерти на БСП, след като между партиите не бе постигнато съгласие за спасяването на вложенията над гарантирания минимум. Схемата предвижда вложенията на физическите и юридически лица в банката до 100 хил. евро, чиято обща стойност възлиза на 3.7 млрд. лв., да се покрият от два източника – 2 млрд лв. от Гаранционния фонд и 1.6-1.7 млрд. лв. от Министерството на финансите чрез емитиране на държавен дълг, обясни депутатът Румен Гечев.

Социалистите мотивираха решението си да спасят и по-големите вложения с грижа за българския бизнес. Според Гечев около 80 хиляди души, които работят в държавни и частни фирми, са засегнати от проблема с КТБ. По негови изчисления тези фирми годишно дават над 1.5 млрд. лв. приходи в държавния бюджет под формата на данъци и такси. Гечев подчерта, че ако техният проблем не се реши, ще последват големи загуби за българската държава. Затова социалистите предлагат да обезпечат големите депозити на граждани и фирми с 2 млрд. лв. от бързоликвидни активи на КТБ. Те били доказано събираеми според одиторите, упълномощени от БНБ да оценят активите и пасивите на банката. Става дума за активи от първа и втора група, което ще рече ДЦК, злато и сигурни вноски по кредити. 2 млрд. лв. от тези активи ще бъдат прехвърлени в „Креди агрикол“, която ще бъде одържавена на 100%. Тези пари ще се използват за разплащане на негарантираните депозити на фирми и граждани, извън обезпечението от 3.7 млрд. лв. за гарантираните.

„Използването на „добрите“ активи от КТБ означава, че българските данъкоплатци няма да бъдат ангажирани с нито една стотинка в решаването на този въпрос“, коментира Гечев. Според него решението на проблема КТБ е в самата КТБ чрез разпродажба на активи. БСП ще настоява влоговете над 100 хил. евро да се изплащат без лихвите. Притежателите на големи депозити освен това ще трябва да доказват произхода на средствата, в противен случай няма да получат нищо. В тази връзка управляващите ще настояват да отпадне банковата тайна за спестяванията над 100 хил. евро.

На въпрос на в. „Сега“ защо е нужно КТБ да бъде фалирана, ако разполага с достатъчно бързоликвидни активи, Румен Гечев заяви, че първата причина е икономическа – държавата вече ще трябва да налее още 2 млрд. лв., ще й струва скъпо и трябва да ги вземе от данъкоплатеца. Според него банката била разсипана медийно. Така че, ако се отвори, всички депозити ще отидат в други банки. „Една банка, която е съсипана имиджово, няма шанс. В световната практика няма такъв случай – да плюете една банка три месеца, да се завърти по медиите и после да я спасявате“, каза той.

От ГЕРБ не потвърдиха дали ще подкрепят така предлаганата схема. Менда Стоянова оспори твърдението на Гечев, че в КТБ има 2 млрд. лв. бързоликвидни активи. Тя обясни, че според доклада на одиторите и доклада на БНБ в КТБ има 2 милиарда лева кредити, раздадени на работещи предприятия, които се погасяват редовно и са с добри обезпечения. „Тези кредити не са високоликвиден актив. Ако това, което г-н Гечев предлага, се случи, означава да поискаме от тези предприятия предсрочно да си погасят кредитите и да ги изправим пред икономическа невъзможност да работят“, коментира Стоянова. Тя беше категорична, че независимо дали ще има нов закон или ще се работи по досегашния, държавата трябва да извади 2 милиарда лева, за да финансира изплащането на парите на гарантираните вложители.

ОХРАНА

Вече трета седмица Националната служба за охрана (НСО) се грижи за сигурността на гуверньора на БНБ Иван Искров. Това обяви вчера началникът на НСО ген.-лейтенант Ангел Антонов. Началникът на НСО не каза какви са конкретните причини управителят на централната банка да има гардове на НСО, само обясни, че винаги, когато се взима такова решение, се посочват конкретните причини. „Има комплекс от неща, които са се случили, и затова сме предприели тези действия“, каза единствено Антонов.

Само преди три дни сайтът „Биволъ“ обяви, че Искров получил заканително послание с sms чрез SIM карта, „регистрирана на името на малоимотна жена от ромски произход“. След като получил посланието, той е сигнализирал ръководството на МВР и прокуратурата. Информацията е била спешно анализирана и е било преценено, че към момента съществува реална заплаха за здравето и живота на банкер номер едно в държавата. Затова и Искров бил охраняван 24 часа в денонощието на 2 смени от НСО. Домът и семейството на охраняваната персона също били под постоянно наблюдение. На името на ромката се водели десетки предплатени карти към различни мобилни оператори. Въпросната карта е била използвана еднократно, след което е дезактивирана. Поради това се предполага, че най-вероятно веднага е била унищожена.

Вчера шефът на НСО на практика потвърди за охраната на Искров. Той заяви и че в момента върви процедура по въпроса за охрана на депутата от ДПС Делян Пеевски. „Да, на първия етап е отказал такава охрана, но в момента има процедура, след която може би в скоро време и г-н Пеевски ще има такава охрана“, каза началникът на НСО.