Една от стотиците български граждани, подали заявление за достъп до обществена информация за договорите за т.нар. златни концесии, и една от десетките, подали жалби за отказа от такъв достъп – Павлина Карабоюкова от Хасково, е спечелила делото, насрочено в Административен съд – София-град, по нейната жалба. Съдия Мария Николова от 32-ри състав на този съд е решила, че жалбата й е основателна и условията, при които са били сключени договорите на фирмите концесионери, не бива да бъдат държани в тайна от обществеността. Павлина Карабоюкова е била представлявана от адв. Папазова. Решението на съда е с номер 4588/3.07.2014 г. (Целият му текст може да се види тук – бел.ред.)
Това съдийско решение, че за условията, при които са били сключени договорите за т.нар. златни концесии, трябва да има достъп до информация и българското правителство няма право да крие тази информация, е поредното в същия дух. След като по същата тема са подадени вече около 800 индивидуални заявления на български граждани по Закона за достъп до обществена информация, и след като по част от отказите за достъп до информация, с които отговаря Правителствената информационна служба, бяха подадени жалби – по тази една и съща тема, свързана отказа от информация за златните концесии, различни български граждани се явяват на дела в български съд, за да се опитат на накарат най-накрая българското правителство да предостави отказвана толкова време информация.
Част от текста на решението на съдия Мария Николова по жалбата на Павлина Карабоюкова
Първият, който поведе тази битка за достъп до обществена информация за договорите за т.нар. златни концесии, бе Роман Кендеров от София. Той реши да съди държавата, в лицето на Министерството на икономиката и енергетиката, задето с месеци отказваше да даде информация за съдържанието на договорите с четири фирми, получили концесии да добиват злато и други ценни метали на територията на България – „Дънди прешъс металс“, „Асарел Медет“, „Елаците Мед“ и „Аурубис България“. Министерството на икономиката заяви тогава в лицето на свой представител, че: „Няма достатъчен обществен интерес, за да разкрием договорите с нашите партньори“. След което стотици български граждани започнаха да подават жалби за достъп до обществена информация за договорите на тези концесионери – и доводът, че нямало достатъчен обществен интерес, вече не можеше да бъде използван.
Тези граждански заявления бяха подадени към Министерски съвет. По тях Правителствената информационна служба започна да отговаря с откази за достъп до информация и започнаха споменатите жалби и дела в съда по тези жалби. На практика един и същи казус става за пореден път предмет за различни дела в Административен съд – София-град.
