Какво знаем за тях? Освен, че са вредители, всеядни и сеят зарази? Имаше и някаква приказка за плъховете и потъващия кораб…
Спомняте ли си Мадридския гризач, дето щеше да ни оправи за 800 дни? Проявил особен вкус към държавни гори и резиденции, плъхът от Мадрид оправи себе си и шайка алчни тарикати, някои от които днес са горди собственици на десетки хотели, плажове и предприятия. След самооправянето дойде ред за крачка встрани и назад. Дори се отказа от председателското място в партията си. Идеята е – мен вече ме няма, не ми обръщайте внимание, забравете колко съм гризал.
Почти същата картинка се наблюдава и при Драгалевския плъх. Този, въпреки тупането в гърдите, че е вегетарианец, успя да оглозга стотици фирми, заводи и фабрики. „Нефтохим”, БГА „Балкан” са само част от вегетарианското меню, включващо разбойнически приватизации, тлъсти комисиони и скрити участия във вече раздържавени предприятия. Плъхът от Драгалевци също си има бандити, които не се оплакват. Въртейки опашки около командира си, и те загладиха косъма. И той се отдръпна от председателското място в партията си. Явно споделя мечтата да стане невидим.
Идентичен е случаят с плъха от с. Дръндар. Обръчи от фирми. Раздаване на пайове от държавната трапеза на специално подбран кръг от еничари. Дръндарският плъх е известен като най-добрия хидролог сред гризачите философи. Нападнаха го с воден пистолет и той се оттегли окончателно в „Сараите”. Пак по същата логика – нагризал се е предостатъчно и би било чудесно, ако лека-полека го позабравят. И с председателското място в партията се прости. Познато, нали?
Следващият представител на едрите вредители, за когото се сещам, е с руско-украинско-съветско потекло. Въпреки, че е тясно специализиран по ролята на шинелите в Червената армия, той се оказа изключително талантлив заменкаджия. Около 8 млрд. лева в плажове и гори се наляха в джобовете на олигарси, местни феодали и социални милионери. След като се охрани и закръгли до пръсване, плъхът се готви да се скрие чак в Брюксел. Дори обяви, че се отказва от председателското място в партията си. Това пък хвърли в екстаз всички мишки.
Наблюдавайки житието-битието на 4-те плъха, ясно се виждат общите между тях плъхски навици:
1. Грабят, гризат, колкото могат, че и отгоре.
2. Всеки от тях се е обградил със собствени приближени, които също крадат, където и каквото докопат.
3. Рано или късно решават, че са се налапали доволно и се скатават. Оттеглят се от председателските места в партиите си. Спират натрапчивите появи пред камери и прожектори. Скриват се по тъмните ъгли и се хранят от награбеното. Знаят, че никой няма да им потърси отговорност, никой няма да ги накаже. Плъховете са се постарали да назначат свои мутанти – прокурори и съдии. Овъргаляли са ги в мръсотия. Дали са възможност и на тях да грабят. Целият трик е във взаимното пазене и съблюдаване на изконните плъхски традиции.
Плъхът от Банкя, за разлика от гореспоменатите, все още не е решил да сдава властта в партията си. Може би още му се граби или пък не е завършил процеса по бетонирането на задника си. Така или иначе и той, а и всеки следващ гризач ще се движат все по тия стъпки. Такава им е натурата. Въпросът е, след като сме се запознали с начина на живот на носителите на чума, как да се отървем от тях? При това така, че от плъховете и следа да не остане.
Какви ли бяха способите за борба с гризачи?
Ивайло Зартов,
10 юли 2014 г.
