Стрина Пена и бай Гюро си живеели добре. Всяка сутрин си купували половин хляб от кварталното магазинче. За да стигнат до там обаче, много внимавали по пътя. Тротоари нямало, а там, където някога бил асфалтът, зеели огромни дупки – капани. Дебнели ги и куп други опасности. Гладни старци се опитвали да им откраднат половинката хляб. Банди от сополиви, кирливи дечурлига също се пробвали да отнемат храната от стрина Пена и бай Гюро. Глутници подивели кучета ги нападали неведнъж. Но най-свирепи, подли и жестоки били младите майки с бебета на ръце. Заради тях Пена и Гюро редовно оставали без заветното парченце хляб.
Всъщност страшното не било чак толкова страшно. Само по обратния път от магазинчето ги очаквали евентуални засади. В квартала се знаело, че бабата и дядото „купували” хляба на вересия. Пари нямали. В това отношение животът им бил много спокоен и лежерен. Отдавна били забравили какво е да нервничиш коя сметка да платиш по-напред. Като им спрели тока, парното, водата и телефона, заживели безгрижно като волни птички. По пътя към магазинчето обичали за малко да спрат пред аптеката. Гледали през стъклото различните лекарства и с умиление си спомняли времената, когато се тъпчели с илачи. Вече нищо не ги боляло.
Стрина Пена и бай Гюро имали едно главно, фундаментално удоволствие в ежедневието си. Докато се „разхождали”, обожавали да гледат предизборните плакати на народните любимци. По кофите за боклук, по дърветата, електрическите стълбове, по стените… Отвсякъде им се усмихвали напудрените, добре охранени физиономии на Станишев, Борисов, Доган, Сидеров, Бареков, Костов, Симеончо… Стари и нови муцуни на обещавачи на справедливост. За стрина Пена и бай Гюро не било важно дали е слънчево и топло. Най-хубавото време за тях било предизборното. Тогава им плащали. Тридесет или петдесет лева на ръка – какво по-прекрасно от това? Гласували за когото им кажат, за този, който им плати повече. Все едно за кого. Всичките им били еднакво симпатични, нали пари дават!
Та така си живеели Пена и Гюро. Като се доберели до половинката хляб, бързо излапвали меката среда, а коричките ги скривали по джобовете за по-късно и тръгвали обратно за в къщи. Вече у дома, в кашона под моста, се отпускали на сладки приказки и вкусните остатъци от половинката хляб. Стрина Пена и бай Гюро си живеели добре.
.
Ивайло Зартов,
11 юли 2014 г.
