Георги Котев: Последната ми заплата в АЕЦ „Козлодуй“
Причината да не работя не е, че не мога или не искам, а защото не трябва. Долното писмо, датирано през януари 2011-та година, от канцелария "Приемна" към Министерски съвет на РБ, с председател Бойко Борисов, ме обвинява в изхарчването на повече от 2 000 000 (два милиона) бюджетни лева, за да прикриват разкритите от мен престъпления на ядрената мафия.
Ако си бях затворил очите и премълчал за откритото от мен тогава безпрецедентно престъпление, сега щях да получавам минимум два пъти повече кеш. Знам, че ще ви е трудно да повярвате, но нито за миг през тези повече от шест години не съм съжалил и никога няма да съжалявам за това, което направих...
Абсолютно случайно вчера (18/07/2014 г.) се натъкнах на фиша с последната ми заплата, като служител в АЕЦ „Козлодуй“, който е датиран през месец юни 2008-ма година и се отнася за възнаграждението ми за предходния месец май. На мига реших, че ще го снимам/сканирам и публикувам. По много причини. През годините се е изговорило какво ли не и колко ли не, за това кой, какво, колко и кога ми плаща, за да се противопоставям на ядрената мафия.
Историята такава, каквато е. 5-ти юни 2008-ма година е фактически последният ми присъствен работен ден в предприятието. Същият ден си пуснах едноседмичен (5 работни дни) платен отпуск. След около седмица отидох в предприятието за да си пусна всички останали дни, които са ми се полагали платен отпуск. Вече бях решил, че ще замина за Виена, Австрия, откъдето ще търся съдействие за противопоставяне на престъплението, което бях открил – експерименталната и незаконна експлоатация на рециклирано ядрено гориво. Точно при това последно ходене до АЕЦ-а и съм си получил фиша, който по някакъв случаен начин се е съхранил през годините и вие сега ще го видите първо 1:1, а после и с маркировки, придружени с коментари. (Снимките се увеличават след кликане с мишката върху тях и данните стават по-лесни за четене.)
.
Името ми и основната/щатната/базовата ми заплата.
Всичко, маркирано с червени рамки, се отнася до трудовия ми стаж. Видно от най-горната червена рамка, той е почти пълни 19 години. Тук ще постъпя коректно и ще уточня, че в него е включено и времето, колкото съм прослужил като войник в редовете на Българската (народна) армия. В моя случай службата ми в Б(Н)А обхваща няколко дни по-малко от пълни две години. Така, коректно е да се счита, че пълният ми стаж в АЕЦ-а надминава 17 години. Върху този стаж (18-те години от фиша) ми се начислява съответното възнаграждение (по 1% за всяка година), във втората червена рамка. В третата червена рамка е посочена конкретната сума, на базата на основната заплата, над нея. Под третата червена рамка е месечната ми премия (ДТВ – допълнително трудово възнаграждение).
Колко точно съм получил в онзи месец преди повече от 6 години? На този въпрос отговарят комбинациите от виолетовите и зелените рамки.
Виолетовите рамки включват кеша, който съм получил, без в тази сума да влиза наемът от 170 лева, за ведомственото жилище, който ми е удържан.Разликата между голямата и малката сума в зелените рамки е кеша който съм получил, но в нея е включен и въпросния наем от 170 лв.
Във фиша не са посочени парите за безплатна храна, които към онзи момент възлизаха на около 200 лева на месец. Това е. На който, както му харесва. На служителите на АЕЦ-а им е забранено да оповестяват публично трудовото си възнаграждени. За целта ги заставят да подписват нарочни декларации.
.
Тук е важно да се напомни на злобните ми „фенове“, че никога не съм бил уволняван, а още повече дисциплинарно от АЕЦ-а. Бях освободен по мое „желание“ (всъщност бях изпързалян от лицето Георги Касчиев – бивш шеф на родния ядрен регулатор, да подам оставка срещу лъжливо обещание за съдействие срещу ядрения октопод) едва на 10-ти септември 2008-ма г. Към тази дата вече бях изразходвал и 30-те дни полагащи ми се неплатен отпуск, които си пуснах дистанционно от Виена, по телефона. След тях в продължение на цели ТРИ седмици продължавах да не се връщам на работното си място, но шефовете на АЕЦ-а (същият, който е и сега – пуделчето на Р. Овч. Ив. Ген.) не посмяха да ме уволнят дисциплинарно!!! Заповедта за освобождаването ми беше изпратена в посочена от мен пощенска кутия, в град Флоренция, Италия.Последният ми работен ден, за който ми е платено нещо е 6-ти юли 2010-та година, като ядрен експерт към факултета по инженерни науки, към университета на град Пиза, Италия.Вече започна 5-та година откакто нямам нито стотинка/цент трудов доход. Трудовата ми книжка е в сектор „Личен състав“ на АЕЦ-а.
Причината да не работя не е, че не мога или не искам, а защото не трябва. Долното писмо, датирано през януари 2011-та година, от канцелария „Приемна“ към Министерски съвет на РБ, с председател Бойко Борисов, ме обвинява в изхарчването на повече от 2 000 000 (два милиона) бюджетни лева, за да прикриват разкритите от мен престъпления на ядрената мафия. Ако започна да работя и внасям данъка си в бюджета, то автоматично се превръщам в съучастник на организираната престъпност, владееща България, и враг на самия себе си, а също така и ваш враг.
Ако си бях затворил очите и премълчал за откритото от мен тогава безпрецедентно престъпление, сега щях да получавам минимум два пъти повече кеш.
Знам, че ще ви е трудно да повярвате, но нито за миг през тези повече от шест години не съм съжалил и никога няма да съжалявам за това, което направих, и ще продължавам да правя, до неизбежния крах на ядрената мафия.
Името ми и основната/щатната/базовата ми заплата.
