От какво се нуждае най-много България в ден като днешния? От стабилност и от просперитет. Но нито едното е налице, нито другото. Стабилността на държавата 25 години се ерозира непрестанно, а малкото останала такава е атакувана непрестанно и повсеместно. Последната организирана атака срещу банковия сектор е поредния ярък пример в тази посока.
Държавните институции бележат непрестанен спад на доверие, като парламентът с неговите по-малко от 10% е безспорния лидер в това отношение. Знакови власти като съд, прокуратура, полиция – призвани да осигуряват защитата и сигурността на гражданите, отдавна са символ на всичко друго, но не и на работещи и вдъхващи доверие институции. А просперитетът, който 25 години ни обещават едни и същи кръгове и централи, и с който така безславно се разминаваме – не се случва и няма и да се случи при тази политическа система, която така добре обслужва тъй наречения ни партиен елит. Сега се опитват да ни убеждават как ще се променят до неузнаваемост, как ще се обърнат към народа за прошка с ясната мисъл колко са били грешни и престъпно арогантни, и пак ще поискат от нас да им предоставим възможността отново да ни представляват, отново да управляват живота ни и чертаят съдбите ни.
Изведнъж Станишев се вижда в ролята на европейски месия и обединител на някаква нова левица, Бойко – за върналия се на бял кон неразбран и недооценен спасител, Местан – за екзактен откривател на „непожелани девици“, Бареков и НФСБ се обединяват в нов фронт срещу ДПС, настройката на Реформаторите, че отново са в управлението, граничи с юношески сън – изобщо приказката продължава с пълна сила.
Отварят се нови фронтове, чертаят се бъдещи безпринципни коалиции, сутрин се изгарят мостове, а след обед вече текат консултации за възстановяването им. И както винаги досега, когато дойдат избори, народът е толкова ошашавен и невярващ на никого, че освен някакви остатъци от твърди ядра и непоправими оптимисти и наивници – си дига чуковете и през ум не му минава да гласува. И в голямата си степен е прав. Защо да гласуваш доверие на някого, който вече се е провалил и е доказал, че не става за нищо, не може да се очаква.
При сегашната пропорционална избирателна система гражданите могат да избират единствено тези, които им предлагат партийните върхушки. И почти винаги същите тези провалени, некадърни политици, се оказват отново преизбрани, защото са включени на избираемо място в партийните листи, а нашият шанс да попречим на това е нулев. Резултатът от тази система е 25 години постепенно съсипване на държавността, тотално обезверяване на хората и непоклатими позиции на олигархията във всички държавни структури.
Няма съвършена избирателна система, но има такава, която да мотивира максимално хората да гласуват и да виждат смисъл от подаването на гласа си. Това е чистата мажоритарна система в два тура.Това е най-изчистената, най-лесната за прилагане система. За всички ползи от въвеждането на тази система е писано и говорено много, а за това – защо олигархията и партийните централи не искат и да допуснат възможността за въвеждането й – също. Но тази система е носител на още нещо, което в обществото, в нацията и в държавата ни е в пълен дефицит – на обединение.
Съединението прави силата, нали така пише на парламента? А какво е най-характерното за изминалите години? Непрекъснато насъскване на една част от населението срещу друга. Разделяй и владей! През целия 25 годишен преход цялата политическа класа работеше върху това – да няма единомислие, а непрекъснато противопоставяне. Използваха целия арсенал от средства и за съжаление – постигнаха исканото от тях разединение. Нищо ново под слънцето. Разделяй и владей!
Делят ни на българи и турци, леви и десни, бедни и богати, русофили и русофоби. А всъщност единственото смислено разделение е: граждани – мафия. Колкото по-разделени сме, толкова сме по-лесни за манипулации. Това се видя особено ясно през последната година на масови протести и контрапротести. И една важна причина за това разединение се корени в настоящата избирателна система, която толкова храбро брани целият партиен елит.
Защо пропорционалната система действа центробежно, защо при нея народът е разединен и скаран? Защото по тази система партиите се борят за 5-10%. Или за 20% – все тая. За да ги постигнат, са длъжни да си измислят врагове, да насъскват срещу другите, да измислят скандали. 25 години наблюдаваме тази пиеса – на ниво избирател нашите партии са като куче и котка, а на ниво парламент – друго става. Важното е да направят коалиция, в която като правило, определящото са корупционните практики. И която като ефект има за следствие това, че избирателят е предаден и излъган, и от него нищо не зависи.
Мажоритарният вот е напълно чужд на този порочен кръг. За да вземеш 51% от района си, трябва да се бориш за 100%. Това ще рече да се пазиш от противопоставянето, да си умерен, да обединяваш всички интереси. Да направиш коалицията още на ниво избирател. След това в парламента всичко може да си дойде идва на местата честно и почтено. Безпринципните коалиции, родени от пропорционалната система, са генератор на нестабилност и компромиси с предизборни програми и платформи и точно мажоритарната система може да отстрани този факт чрез стабилни мнозинства в парламента.
Примери за това може да се търсят навсякъде, но такъв от близкото минало е обединението на френските левица и десница срещу крайната политика на Льо Пен, както и резултатите от последните евроизбори. И във Франция, и в Англия – по пропорционалната система на първо место са партии с откровено антиевропейски послания, докато на изборите им за национален парламент въпросните партии нямат почти никакво представителство. Но в тези държави системата е мажоритарна и хората предпочитат да изберат това, което ги обединява, пред това, което ги настройва едни срещу други.
Преди време в една статия на Иван Груйкин много ясно бяха разграничени принципите на упражняване на властта у нас и в Америка: „Едни хора, израснали в свобода и отстояване на своята собственост и права, решават да се отърват от колониалната власт, която не са избирали и в която не са представени. И построяват своята нова държава така, че те – народът, да дават всички власти и да отнемат всяка власт, когато трябва. Повечето европейски политици са били убедени, че този наивен американски експеримент няма да успее, че избирането на всички власти от народа е опасно и нелепо. И тогава надменните европейски елити са презирали и отхвърляли простата, справедлива и работеща логика на американските конституция и държавно устройство – по същия начин, по който европейските бюрократи и днес иронизират принципите и практиките на американската политическа система. Обикновените колонисти са били убедени, че народът трябва да има цялата власт и да я делегира по ясен, логичен и прост за разбиране и упражняване начин. И това е направило Америка уникален пример на свобода, успех и богатство.“
Затова въпросът за избирателната система в никакъв случай не е експертен разговор за технологии или целесъобразност, а е част от дебата за начина, по който се упражнява властта. Не ни трябват внушенията на някои политолози за тънкостите на една или друга избирателна система, а това да проявим здрав разум и житейска логика в собствената си преценка – как всички власти да зависят в максимална степен от нас. Да си дадем сметка, че народният суверенитет се проявява в максимална степен при мажоритарния избор на парламент, при отделен избор на изпълнителната власт, при прекия избор на съдии и прокурори – точно обратното на това, което е в България днес.
Боян Атанасов
