Вече съм официално пенсиониран и го играя селски благородник, казва съавторът на “Плана Ран-Ът” пред в.“Български хоризонти” (Торонто)
„Преди близо 25 г. много хора в България с ентусиазъм тръгнаха да я променят. Очакванията и надеждите бяха големи, успехът трябваше да дойде едва ли не веднага. Само някои политици и повече икономисти предусещаха предстоящи трудности, но дори и те не предполагаха, че преходът ще бъде толкова мъчителен и дълъг. Едно от първите значими и затова запомнящи се усилия за качествени преобразувания беше така нареченият “План Ран-Ът”, по имената на американските икономисти д-р Ричард Ран и д-р Роналд Ът. Техният “Проект за икономически растеж и преход към пазарна икономика”, представен през октомври 1990 г., и сега предизвиква противоречиви отзиви. Някои твърдят, че предварително бил обречен на провал, други го определят дори като план за ликвидирането на България.“ Това пише във в.“Български хоризонти” неговият създател и главен редактор Максим Божилов и продължава – „В журналистическата си практика тогава отблизо следях и лично се запознах с ръководителите на проекта, с някои от тях поддържам връзка и сега. Неотдавна Ричард Ран, Роналд Ът и Марк Блумфийлд бяха в България, за да се срещнат отново с българските участници в проекта, да обсъдят могло ли е той да бъде реализиран и какво всъщност е направено. Ето какво сподели д-р Роналд Ът след визитата в София.“
– Роналд, в края на април вие с д-р Ричард Ран посетихте България. Как ви се видя страната почти четвърт век след първата визита?
– Беше интересно посещение, прекарахме там една седмица. Накрая се събрахме на вечеря с няколко авторитетни бизнесмени и ние с Ричард просто слушахме събеседниците ни. Всеки от тях беше на мнението, че влиянието на Русия, независимо дали е от правителството или от частния сектор, е нарастнало осезаемо. Това е нещо, което трябва да се вземе под внимание. А иначе посещението беше, така да се каже, малко странно. Повечето от медиите ни третираха с внимание и уважение. Но имаше и такива, които искаха да омаловажат нашите усилия. Поне шест пъти сега ни попитаха дали не работим за ЦРУ.
– Спомняте ли си вие как точно стана контакта ви с България?
– О, много просто. Мисля, че много от медиите го бяха отразили коректно. Когато Андрей Луканов отчел, че някой от промените вече са направени и управляващите се нуждаят от известна западна помощ, той се обърнал за съдействие към няколко души. Един от тези хора е бил Генчо Димов, който работел в сферата на промишлеността и търговията. Димов споменал, че познава българска бизнесдама, чийто приятел работи във Вашингтон и прави икономическа политика там. Въпросният икономист е Ричард Ран, а приятелката му, която по-късно стана и негова съпруга, беше в компания, която продаваше продукти в Унгария, България и други страни. Така е станала връзката с Ран. Въпросът е бил дали той ще се съгласи и дали ще е заинтересован да прави нещо. Ран се съгласил. По това време аз работех за него в Tърговската камара на САЩ. Така двамата отидохме в България. Набрахме всичките средства за проекта изцяло от частния сектор – някои от български компании, други от американски. През целия период по изготвяне на доклада ние посетихме България 16-17 пъти. От страна на американското правителство не е имало никакво вмешателство, те нито са ни оказвали финансова подкрепа, нито са ни казвали какво да правим. През цялото това време тогава никой не ме е питал дали работя за ЦРУ. Ние бяхме приети заради нашата работа, такива, каквито сме. Това е историята за произхода на доклада.
– Тези, които не харесваха Луканов, се опитваха да изкарат, че докладът ви е рожба на ЦРУ, че самият Луканов е бил троен агент – руски, български и американски, и че никога не е мислел за доброто на България. Според враговете му именно по тази причина той е привлякъл вас. Обвиняват го, че е опортюнист и е преследвал финансови и властови цели. Също бих ви попитал помните ли проф. Иван Ангелов?
– Професор Ангелов беше на едно от събитията, които организирахме, и даже беше говорител. Ние обяснихме на всички как сме привлечени.
– Вярвам, че негативното мнение към вас се породи от факта, че проектът не беше реализиран на етапите и по начина, по който бяха предложени и така не се получи и очакваният резултат.
– Да, ние се опитвахме да обясним, че промените трябва да бъдат въвеждани на етапи и последователно. 7 г. след публикуването на доклада ни валутният борд и приватизационната програма не бяха факт. За какво тогава обвиняват нас? След България ние отидохме в Естония и вижте какво се случи там. Що се отнася до това, че Луканов е бил троен агент, не си спомням да се е говорило такова нещо, когато ние бяхме там.
– Какво е вашето впечатление и усещане за България 25 г. по-късно?
– Трудно е да дадеш правилна преценка. Аз не говоря езика и съм се срещал само с ограничен кръг от хора, така че не мога да кажа. Бях там само 5 дни и и би било незряло да правя заключения. Ходихме на някои места, на които сме били преди, и те изглеждат много по-добре. Видях нов тип пешеходци, нови ресторанти, нови хотели. Различно е. Казаха ни, че много млади и енергични хора са напуснали страната.
– Питал ли ви е някой през годините защо се захванахте с този проект?
– За мен това беше предизвикателство. Беше пределно ясно, че целият разпадащ се комунизъм е епично историческо събитие. Цялата система колабира. Хората започнаха да се ориентират към западната демокрация и пазарната икономика и това беше епохално събитие, което човек може да преживее веднъж в живота си. И бидейки хора, които обичат предизвикателствата, ние с Ричард бяхме привлечени.
– Според някои причина е била и идеята за лично облагодетелстване?
– Не, за нас това беше просто безпрецедентно историческо събитие. Имаше много страни, които са били години под социалистическата система и вече искаха да започнат по-щастлив живот. В по-голямата си част България, Румъния, Унгария изглеждаха доволни от промените. В тези страни все още успяват да пробиват комунистически партии, които се състезават на демократични избори, но аз не съм съвсем сигурен на каква подкрепа се радват те.
– Бившата БКП все още привлича сериозен брой хора, а сред тях млади и интелигентни, които не виждат алтернатива.
– Усещането, което аз имам е, че сините (СДС – бел.ред.) така и никога не станаха достатъчно организирани и конкурентни на добре организираните комунисти. Те никога не бяха в състояние да артикулират визия за бъдещето и както обясних в няколко интервюта, те прекараха 10 години повече в битка срещу комунистите, отколкото в усилия да възстановят страната.
– Хората имат много подозрения към секретна част на доклада и смятат, че тя е била тайна, защото е била срещу народа на България. Имаше ли изобщо такава част?
– Не. Всичко, което написахме, беше представено и публикувано в България, нямаше никакви, дори вербални, тайни договорки. Ние никога не сме представяли доклада си на американското правителство. Той беше направен напълно независимо от него. Да, американското посолство имаше копие от него, но и всеки журналист в България – също. Би било изключително трудно да има секретна част и никой да не разбере за нея. Нека да добавя и нещо важно – ние нямахме абсолютно никаква намеса и от България. С Луканов и проф. Ангелов се срещахме няколко пъти, споменавали сме за идеите си, но дотам. Дори на проф. Ангелов не сме показвали по-ранно копие, той беше напълно изненадан да види готовия документ. Нито той, нито Луканов са имали някаква редакционна намеса. Ние написахме доклада си за хората от частния сектор.
– Не мисля, че имате много добри спомени от посещенията си преди четвърт век. Бяхте под напрежение. Кое е хубавото нещо, което бихте си спомнили?
– Аз харесвам българите – всички са приятелски настроени, внимателни, имахме много страхотни срещи и полезни разговори. Ние все още имаме много добри контакти там. При посещението ни сега получихме голямо медийно внимание, написаха хубави статии за нас, гостувахме в телевизии и радиа. В последния ден от сегашната ни визита организирахме дискусия в “Шератон”. На нея Ричард Ран призова, ако някой твърди, че сме се провалили, да застане срещу нас и да каже къде. Да обясни какво сме направили грешно. Никой не застана срещу нас. Споменаха се ЦРУ и други подобни тези, но нищо конкретно. Всичко, които ние направихме с проекта, беше представено публично и открито.
– С какво се занимавате вие с Ричард сега?
– Аз съм пенсиониран официално, така че го играя селски благородник. Пиша малко, работя над няколко нови книги, давам консултации, но основно се наслаждавам на живота. Имам 3 деца и 3 внуци, пръснати из цялата страна, и използвам ваканциите, за да пътувам при тях. Ричард има много успешен бизнес в Русия за трансфер на технологии. Той е свързан с Cato Institute, пише седмичен коментар на икономически теми за вестници. Той е към 70-те, но все още е много енергичен, пътува, пише.