Слав Оков, в. „Дневник“
Поправки в Изборния кодекс предвиждат медиите да носят редакционна отговорност за съдържанието на публикуваните материали в предизборната кампания, като не допускат „накърняване на правата и доброто име на другиго, призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.“
Промените, внесени от депутатите от БСП Мартин Захариев, Мая Манолова и Стефан Данаилов, предвиждат медиите да не носят отговорност за разгласени сведения само ако те са получени по официален ред, цитират официални документи и възпроизвеждат точно публични изявления. Не се допускат изменения при цитирането на документи и се задължават медиите да разграничават информационните факти от коментарите към тях.
Подобни правила съдържат етичните кодекси на медиите по цял свят, включително и в двата етични кодекса в България. В поправките, предложени от социалистите, не е обяснено какво значи „точно възпроизвеждане“ на публични изявления и „накърняване на правата и доброто име“. Не са предвидени и санкции за медиите.
Според сегашния Изборен кодекс агитационните материали не могат да накърняват правата и доброто име на кандидатите, а ако това е направено в медийна публикация, засегнатите имат право на отговор, което се публикува без коментар. За изявления срещу „Атака“ в кампанията за евроизборите беше наказан лидерът на „България без цензура“ Николай Бареков.
Поправките на БСП едва ли ще бъдат приети, тъй като не е сигурно, че парламентът ще има време за тях. В последните седмици почти всички заседания се провалиха заради липса на кворум.
Поправките предвиждат регулациите да обхванат както електронните медии и печата, така и новинарските сайтове. Уточнява се действащото задължение медиите ясно да разграничават платените публикации от безплатните в предизборната кампания, като се предвижда задължителен надпис или звуков сигнал „Платен материал“.
Забранява се на медиите, които не са публикували навреме условията и тарифите си за предизборната кампания, да сключват договори за платено отразяване. Ако все пак сключат споразумения с кандидатите, те ще се наказват с глоба от 20 хиляди до 50 хиляди лева.
Предвижда се жалба за нарушения на правилата за кампанията да могат да подават не само изборните кандидати и упълномощени от тях хора, както е в сегашния закон, а и организациите, регистрирали наблюдатели, както и гражданите. Въпреки че не беше изрично записано в закона, досега Централната избирателна комисия (ЦИК) разглеждаше и сигнали от граждани и наблюдателски организации. Такива подаваха „Протестна мрежа“ и „Ранобудните студенти“. Избирателните комисии вече могат и да се самосезират за такива нарушения.
