На 18 юли т.г. съдия Красимира Милачкова от Административен съд – София-град е решила две дела по жалби за отказ за достъп до обществена информация за т.нар. златни концесии в полза на жалбоподателите, оспорвали отказа на правителството да предостави тази информация.
Тези съдийски решения са поредните от няколкото вече решения на различни състави на Административен съд – София-град, в които отказът от достъп до обществена информация за концесионните договори за добив на злато и други ценни метали на територията на Р. България, се отменя от съда и се нарежда тази информация да бъде дадена на поискалите я по Закона за достъп до обществена информация граждани.
Този път делата са били спечелени от жалбоподателите Красимир Коцинов и Антон Рачев. За решението на тези дела в обществен интерес е помогнала и адв. Евгения Григорова, която е оборила доводите на юрист-консулта на Министерски съвет Христо Градинаров, който като представител на правителството се е опитвал да защити незащитима законово позиция за отказ от достъп до обществена информация за т.нар. златни концесии.
Целият текст на съдийско решение № 5022/18.07.2014 г. може да се прочете тук.
За други съдийски решения по дела със същия казус – отказ на правителството за достъп до обществена информация за т.нар. златни концесии, заради който различни български граждани от различни краища на страната са подали жалби и тези жалби са уважени от Административен съд – София-град, може да се прочете тук, тук, тук и тук.
Правителството вече се опитва да оспорва тези решения на Административния съд – София-град във Върховния административен съд, за да опази една дълго и ревниво крита обществено значима информация. И макар, че е твърде тъжно да се гледа как едно национално правителство се държи като лобист на интересите на частни фирми концесионери, чийто интереси са поставяни на практика над интересите на страната и на нейните граждани, подобно дълго и упорито криене само увеличава съмненията, че съответните концесионни договори, за които се крие информация, са били сключени така, че вероятно от тях би трябвало да се срамуват не само това, ами няколко правителства. И това, което ги е сключило със скандално ниски концесионни такси и незнайно още какви нелицеприятни за узнаване от обществеността условия, и всички след него, които са пазили и пазят в тайна съдържанието на тези договори.
Защото все пак ако тези договори бяха сключени така, че в тях да бъдат защитени адекватно интересите на страната и на нейните граждани, едва ли съдържанието им щеше да бъде крито толкова дълго и да предизвика накрая стотици заявления за достъп до обществена информация, десетки жалби заради отказан достъп и дела по тези жалби, заради един и същи казус.
Еврочикаго
