България е в системна криза, 14-месечното управление на Орешарски беше фиаско, страната загуби цяла година – такива изводи четем в коментари в немскоезичната преса по повод оставката на българското правителство, информира Дойче Веле.
„Повече от година демонстрантите всяка вечер минаваха покрай Министерския съвет и Парламента и с призива „Оставка! Оставка!”, който от сряда вечерта вече звучи така: „Победа! Победа!”, пише Франк Щир в кореспонденция за австрийския „Винер Цайтунг”. Според автора изминалата година е била загубена за България, защото ситуацията в парламента беше патова, а това блокираше нужните реформи в здравеопазването, образованието и администрацията.
В друга публикация на същия автор в германския „Тагесшпигел” четем: „Не е ясно дали политическата стагнация ще бъде преодоляна с парламентарните избори на 5 октомври. Според допитванията ГЕРБ може отново да стане най-силна партия, следван от социалистите и ДПС. Както и на европейските избори, „Атака” може да не прескочи изборната бариера, а на нейно място в парламента навярно ще влезе една друга партия – „България без цензура“ (ББЦ) на бившия телевизионен водещ Николай Бареков. Тази партия се финансира от Цветан Василев, шеф на закъсалата КТБ, и се смята за „проект на политическото инженерство” в преследването на чисто властови интереси. Сценарият, който прогнозират социолозите, не дава надежди за демократична пролет в България. Банковата криза през юни, когато разтревожените вложители щурмуваха КТБ и още една банка, показа колко крехка е прехвалената през последните години българска финансова стабилност. А тя е само един от многобройните фундаментални проблеми на балканската страна, за чието решаване е необходимо дееспособно правителство”, четем в тази публикация.
Ипотеката на Орешарски
Сходни акценти поставя и Маркус Бернат в коментара си в австрийския „Дер Щандарт”: „Четиринайсетте месеца на коалицията в България бяха фиаско. Не толкова за обеднялото мнозинство в страната, което получи някои дребни надбавки – повече пари за самотните майки, известни отстъпки в сметките за ток. Повече социална политика от това няма как да се води в една страна, където и до днес се размахва антикомунистическата бухалка. Правителството на експерта Пламен Орешарски беше катастрофа най-вече за икономиката и за институциите в еврочленката България. Оставката и предсрочните избори през октомври няма да сложат край на продължаващата от началото на 2013 година нестабилност в България. Страната е затънала в системна криза и трябва да започне наново да изгражда своята демокрация. Орешарски оставя респектиращ списък от стари и нови ипотеки: затънал в дългове енергиен сектор, Южен поток, една банка с липсващи милиарди, олигарха Пеевски и неговите кукловоди, незадоволителната реформа на избирателното право, свиващите се инвестиции. Но в тунела се вижда и светлинка. Гражданското движение срещу Орешарски няма да остави на мира и неговите правоприемници – то ще притиска и тях за повече прозрачност,” пише Маркус Бернат.
Какво ще стане с проекта „Южен поток“?.
В кореспонденция от София Михаел Мартенс от „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ пише: „В началото беше едно кадрово решение – кабинетът на Орешарски се опита да назначи за шеф на тайните служби 33-годишния медиен бос и бизнесмен Делян Пеевски. Олигарсите като него не са особено по вкуса на българите, но Пеевски, който членува в избираната главно от турци и мюсюлмани партия ДПС, е особено ненавиждан. За длъжността шеф на тайните служби той не притежаваше никаква квалификация, а номинацията му дойде в резултат от тайни договорки между двете партии в коалицията. След европейските избори „партията на турците” се дистанцира от БСП, а разпадът на коалицията се ускори и от юнската банкова криза, разпалена от „сблъсъка на олигарси” с участието на Пеевски – криза, която беше овладяна с цената на големи усилия. По политически причини забуксува и московският газопроводен проект „Южен поток”, който трябваше да мине през България и се подкрепяше най-вече от БСП – партия, открай време клоняща към Москва, когато става дума за пари.”
Ще се промени ли нещо?
Накрая авторът, който е добър познавач на България, прави едно горчиво-саркастично обобщение: „Дали всичко ще продължи по старому? Безспорно е едно: през 2007 година България влезе в ЕС като най-бедната страна-членка и седем години по-късно все още е най-бедната. Страната може да се придвижи нагоре в класирането в един-единствен случай: ако ЕС приеме Албания, Косово или Босна и Херцеговина.”
