След седем години членство в Евросъюза, българските големци прогледнаха. В Европа имало финансова система, която не позволява на банките да фалират. Ще закачим, значи, нашия вагон за европейския финансов влак и готово – и ние ставаме стабилни! Умни хора ни управляват, брей, точно като усвояването/присвояването на еврофондовете. Юруш към Брюксел за пари, но какво правим с тях, то си е наша работа. Това, на пръв поглед лесно разрешение, ми прилича на приказката „Клан клан, не доклан…“!
Стабилността на финансовата система в ЕС не почива върху някакво специално счетоводство, а върху реалната ДЕМОКРАЦИЯ. Централните банки не зависят от политическата власт. Банкова „тайна“ – няма! Няма и „парламентарни квоти“ нито в избирателната система, нито в правосъдието, нито в СЕМ. Изключена е всякаква договореност между представителите на политическата власт с магистрати и медии. Депутатските места не се получават с платени хиляди подписи, платени наблюдатели и платени настоятели. Гражданското общество участва и контролира бюлетините на доброволни начала.
Същото това динамично общество не оставя контрола на банките единствено на финансистите. Чрез потребителските сдружения то поддържа конкуренцията и тежи върху лихвите и таксите . При най-малката грешка, с помощта на медиите, съдебната система отговаря на всеки сигнал за нередност. Самите банки и застрахователи са свързани помежду си с колективна отговорност към потребителите. Това ще рече, че ако една банка или застрахователна институция изпадне в несъстоятелност, другите поемат нейните задължения.
След казаното по-горе, надеждата на българското общество, че управниците му ще открият някой ден Америка – расте…
Божидар Чеков
