Протест и контрапротест посрещнаха Лавров в София
Руският външен министър Сергей Лавров поиска дерогация от Третия европейски енергиен пакет за газопровода „Южен поток“, както и подновяване на преговорите по проекта с Европейската комисия.
„ЕК вече е правила дерогация от Третия енергиен пакет за редица други газопроводи. Считаме, че подходът на ЕК ще бъде разумен“, каза Лавров след срещата с българския външен министър Кристиян Вигенин.
Той даде пример с Трансадриатическия газопровод (ТАП), който е бил изключен от обхавата на европейските правила.
„Подчертахме необходимостта от строителството на „Южен поток“ в установените срокове и потвърдихме готовността да продължим конструктивния диалог с всички заинтересовани страни – както със страните, които участват в проекта „Южен поток“, така и с Европейската комиси“, каза още Лавров.
Запитан обаче на какви отстъпки е готова Русия в преговорите с ЕС за „Южен поток“, ръководителят на руската дипломация отговори, че не би искал в съзнанието на партньорите решаването на всеки проблем да започва с това какви отстъпки ще направи Москва.
В отговор на тази позната руска позиция Вигенин повтори позицията на своето правителство, че „Южен поток“ е в интерес и на България, и на ЕС и страната подкрепя изграждането му, но в съответствие с европейските норми.
Преди месец премиерът Пламен Орешарски заяви, че България спира работата по проекта, докато не бъдат изчистени проблемите с Европейската комисия, която започна наказателна процедура срещу страната заради това, че с изграждането на „Южен поток“ на своя територия заобикаля европейските правила, включително по избор на изпълнител. Така съдбата на проекта зависи от разговорите между Москва и Европейската комисия, която е срещу строежа на „Южен поток“, тъй като той прави Европа още по-зависима енергийно от Русия, а след обтягането на отношенията между Русия и Запада заради Украйна стратегията е да се търсят алтернативи на руския газ.
Ситуацията се усложни допълнително и след като Украйна предприе конкретни стъпки за прехвърляне на 49% от газопроводите си на европейски компании, а целта на Русия е чрез „Южен поток“ да заобиколи Украйна и да доставя газ директно на Европа.
Ако съществува добра воля, всеки проблем може да бъде решен, каза Лавров на брифинга във Външно министерство. Оспорвайки тезата на Брюксел, че готвените от управляващите законови промени в полза на „Южен поток“, Лавров каза, че според българското законодателство морският сектор е екстериториален за ЕС.
В отговор на въпрос Лавров отбеляза замразяването на съвместните проекти за АЕЦ „Белене“ и петролопровода „Бургас-Александруполис“, но отбеляза, че все още „стоят на масата“.
Той коментира, че общите проекти трябва да се решават на базата на взаимна изгода, а не с политически съображения.
Сергей Лавров имаше среща и с премиера Пламен Орешарски, който е уверил, че проектът е много важен за България, и се опитал да го зарази със своя оптимизъм, че ЕК ще приеме аргументите на българското правителство, защото те били „достатъчно добри“.
Това става ясно от съобщението на правителствената пресслужба за срещата между Орешарски и Лавров в София, част от посещението на руския външен министър, включващо и срещи с българския му колега Кристиан Вигенин, председателя на парламента Михаил Миков и президента Росен Плевнелиев.
Лавров започна програмата си в София, посрещнат от демонстранти на „Протестна мрежа“ и украински граждани, пребиваващи у нас. Българските протестиращи носеха европейското знаме и държаха лозунги против политиката на Кремъл в областта на човешките права, енергетиката, сигурността. Украинците развяваха националния си флаг и плакат на руски език „Лавров, долу ръцете от Украйна“. Те скандираха „Путин – убиец“.
На ларгото пред МС се събраха и представители на „Атака“, подкрепящи политиката на Кремъл. Те разпънаха транспарант „Братска победа” и носеха листове с разпечатан текст: „Атака е за Южен поток“, „Който е против „Южен поток“ е за шистов газ“, „Кой спря „Южен поток? Кой продаде България?“.
Посещението на Лавров минава при засилени мерки за сигурност, като центърът на София е блокиран в различни локации според движението на кортежа на руския външен министър.
Формалният повод за него е отбелязването на 135-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.
Това е първата визита от двустранен характер на руски външен министър у нас от близо 17 години насам. Тя става на фона на обтегнатите отношения между Запада и Русия заради кризата в Украйна. България осъди руското анексиране на Крим, присъедини се към европейските целенасочени санкции срещу десетки високопоставени руски представители, но същевременно правителството остава твърд привърженик на газопровода „Южен поток“, който според Брюксел не отговаря за европейското енергийно законодателство.
Сергей Лавров, който е една от най-влиятелните фигури в съвременната международна политика, за последно беше в София преди 6 години, заедно с делегацията на руския президент Владимир Путин за подписването на споразуменията за проектите „Южен поток“, АЕЦ „Белене“ и „Бургас-Александруполис“.
Министър-председателят Пламен Орешарски подчертал пред Лавров, че един от най-важните
проекти на наша територия е „Южен поток“. „Нееднократно сме заявявали силната си заинтересованост от осъществяването му. От самото начало на работа на това правителство започнахме да полагаме усилия за наваксване на изоставанията и постигнахме значителен напредък“, е казал премиерът.
Той е отбелязал, че спирането на проекта е заради започнатата процедура от Европейската комисия срещу България. „Страната ни е представила коментари по повдигнатите от Комисията въпроси. Смятам, че разполагаме с достатъчно добри аргументи и оставам оптимист, че те ще бъдат приети“, казал министър-председателят и повторил, че проектът е много важен за България и правителството ще положи всички усилия за реализацията му, но в рамките на европейското законодателство.
Орешарски е приветствал руските инвестиции у нас, нарастващия брой руски туристи и граждани, купуващи недвижима собственост в България, но е подчертал, че във взаимната
търговия се наблюдават отрицателни тенденции по отношение на всички стоки, с изключение на енергоносителите. Той отбелязал, че е коментирал темата при срещата си в Сочи с премиера Дмитрий Медведев, с когото са постигнали договореност за провеждането на междуправителствена комисия за разрешаване на отворените въпроси.
Министър Лавров е посочил различни проблеми на двустранните търговско-икономическите отношения, стоящи на дневен ред. В коментар на тях Пламен Орешарски отбелязал: „Фактът, че част от тези въпроси дискутираме още от 90-те години, показва, че трябва да ускорим работата по тях, да насърчим участниците в преговорите да бъдат по-оперативни“ и е изразил надежда за провеждане на заседание на междуправителствената комисия до края на годината.
По отношение на конфликта в Украйна министър-председателят посочил, че от самото му начало България се е обявила за запазване на териториалната цялост на страната, като в същото време е отправила препоръки към украинските власти за повече интегритетни действия и е осъдила закона за ползването на езиците. „България ще подкрепи всякакви дипломатически усилия за решаването на кризата в Украйна. Колкото по-бързо стане това,
толкова по-добре ще бъде за всички“, посочил премиерът Орешарски.
В обобщение на изразените в разговора мнения Сергей Лавров казал, че Москва не дели правителствата и държавите на про- и антируски настроени. „Искаме да работим прагматично“, добавил руският външен министър.
„Това морално провалило се правителство няма право да взима решения от името на народа си. Да спрем енергийната зависимост от Русия. Да спрем намесата на Русия във вътрешните работи на България. Да покажем на Путин и неговата марионетка Лавров, че са нежелани и, че пътят на страната ни е неразривно свързан с Европа“, гласи разпространеният във Фейсбук призив за днешните протести.
Това българско правителство няма потенциала да води нито национална политика, нито политика в интерес на друга държава, коментира в понеделник пред БНР политологът Огнян Минчев. Правителството се гърчи в мъртвата хватка от необходимостта да обслужва тези, в името на чиито интереси беше сформирано миналата година, а именно руските интереси в направление „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, а от друга страна, все пак българското правителство не може да не се съобразява, че България е член на ЕС и европейското законодателство не може да бъде заобикаляно без последствия, каза Минчев.
„Българското правителство ще обяснява на безмилостния Лавров, че Русия ще трябва да постигне своето споразумение с Брюксел, за да може България да осъществи ангажимента си към Русия, свързан с „Южен поток“. Ако България си позволи директно да пренебрегне европейското законодателство, това ще доведе до много сериозни последствия, включително и големи глоби“, допълни Огнян Минчев.
Според него посещението на Лавров може да окаже въздействие и върху начина, по който това правителство ще подаде оставка и дали изобщо ще подаде оставка: „Ако в Москва е взето решение да се отложи оставката, докато се разчистят облаците над „Южен поток“, не изключвам това правителство да направи завой и да каже, че няма да подаде оставка… На този етап в българските политически консултации няма ангажимент за оставка“.
Българското правителство си позволява лукса да ни постави в центъра на един геополитически спор между страни, много по-мощни от нас, което е категорично несъобразяване с българския национален интерес, подчерта политологът.
Източник: Mediapool.bg
Снимки: BGNES
Чуйте и репортажите на Никола Миладинов (БНР) за посещението.
Запис 1.
.
Запис 2.
.