Както повечето системи и служби в България, и Социалните служби не винаги работят така, че да могат да защитят адекватно хората, които имат нужда от социална помощ и закрила, в многобройните и сложни случаи, с които се сблъскват. И въпреки, че има и какви ли не благотворителни организации и фондации, които може би помагат донякъде, или поне някои от тях – нещата вече са докарани дотам, че обикновени граждани сами, отдолу, не от върха на социалната или институционалната пирамида, са започнали да се организират, за да помагат кой с каквото може на намиращите се в беда. Т.нар. обикновени хора сами се организират и се опитват да спасят от разпадане едно поразено от бедност, морален упадък и институционална немощ общество.
Историята, разказана по-долу, е само един случай, в който Социалните служби изглежда са решили по лесния начин. И един от случаите, показващи, че може би надежда все пак има, но само когато и съчувствието, и любовта, и професионалната помощ, са действителни, а не отиграни. В тази история става дума за двама възрастни хора, отгледали и деца, и внуци, които страдат за правнучето си Славейчо, дадено за осиновяване, без да се спази шестмесечния срок за престой в приемно семейство. Става дума и – ако погледнем нещата в по-общ контекст – за разпаднали се семейни ценности, които понякога само най-възрастното поколение продължава да брани и защитава.
Тази история е разказана от една „обикновена“ гражданка на България, на която й пука, както впрочем и не само на нея, за чуждата болка и беда.
––––––––––––––––––––––––––-
Това са (на снимките вляво – б.р.) Никола Евстатиев Евстатиев, неговата спътница в живота и внучето Славейчо, което по думите на Никола вече е дадено за осиновяване, без да се спази 6-месечния срок за престой в приемно семейство.
Историята, която чух, е достойна за сценарий. Никола започна разказа си с думите:
Аз съм ром. С булката живеем 34 години на семейни начала, тя ми е отгледала децата, внуците. Внучката ми е на 20 години, излъга ни, че отива да прави баници в Драгалевци, и изчезна. Потърсихме я с полиция, но не ни обърнаха внимание, защото е пълнолетна. Свързахме се с нея и ми направи впечатление, че винаги говори на високоговорител, в присъствието на мъж и жена; по-късно стана ясно, че е станала жрица на платената любов (това са мои думи, за да не употребя нецензурния вариант – б.а.). Сутеньорът не й позволява да има контакт с нас. Аз и жената си обичаме внучето… (В този момент очите им се пълнят със сълзи, гърлата им се стягат и разговорът става труден – б.а.).
Разказът продължава за контактите на семейството със „Закрила на детето“ и Социалните служби.
Пламен (адв. Пламен Димитров, член на фейсбук група „Национално сдружение за защита на българските деца и семейства“ – б.р.) взе копие от документите и ги посъветва да се свържат с внучката си, да му направи пълномощно, за да я представлява.
Никола ми каза, че е отслабнал около 15 кг от нерви, плаче без срам от слабостта си, говори чист български език, изразява се грамотно. Бил е музикант и е свирел „по София“. Синът му е в затвора, а снахата си имала друго семейство. Никола и жена му са отгледали и майката на Славейчо.
Думите ми се губят… Чаках да минат часове с надеждата, че напрежението от срещата ще премине – не се получава. Дано съм успяла да пресъздам мъката от безизходната ситуация, в която се намират тези хора.
Очакваме адв. Димитров да получи пълномощно, за да задейства процедура по обжалване действията на „Закрила на детето“ и Социалните служби.
Лилия Нинова,
„Национално сдружение за защита на българските деца и семейства“
