Имало едно време…
Така започват повечето приказки. Но не и нашата. Има днес и сега. Една чудно хубава страна с прекрасна природа, но с много лоши, направо зли управници – престъпници. В световната история няма аналог на толкова алчни и нагли представители на ОЧЗ (Организация на чудовищата и злодеите). 25 години разграденият двор България е окупиран от бандити, които сами узаконяват престъпленията си.
Данчо Ментата с пяна на уста защитава финансовите пирамиди, наречени банки. Данчо, който всъщност е дупетатът от ДПС Йордан Цонев, проклина всеки, осмелил се да каже лоша дума срещу фараоните. Затвор до 3 години, до 10 години, доживотен. Затвор и след смъртта.
Как така ще въставаш срещу олигарсите-банкери? Цветелина Бориславова, Цеко Минев, Младен Михалев, ТИМ… ще бъдат обявени за свещени крави. Проектът по идея на удобния за разбойниците Иван Искров – шеф на БНБ, който се опитва да играе ролята на минзухарче. Нещо средно между света вода ненапита и непорочната Мадона. Той не бил виновен за нищо. Не знаел, не му влизало в задълженията, не било негова работа… Виновен е само заместникът му – подуправителят на БНБ. Онзи отговарял за банковия надзор, а Искров бил чист. Така си е.
По стара българска традиция пешкирите се опират само от заместниците. Началниците никога нищо не знаят. За справка вижте Станишев. Петдесетина разбойника от върхушката на БСП се преобразиха от политкомисари в социални милионери. Но Сергей е „Ни лук ял, ни милиони мирисал!”. Христо Бисеров, колегата на Данчо Ментата от ДПС, прал някакви кинти. Вършел незаконни работи, ама неговият шеф Доган пак нищо не знае. И хабер си няма агата какви ги е дробил Ицето. При Бойко Борисов – министри, зам.министри, шефове на държавни агенции и фондове може да са крадливи, но той естествено не е. Просто не е знаел какви бандити са тия под него.
Общо взето, се получава следната картинка. Хубави хора са началниците, ама не случиха на подчинени… както и да е. Сега, след като си приемат закон да вкарват в затвора за лоша дума срещу банките, ще рахатясат. Ще се одобрят още няколко жизненоважни за ДОПГ (държавна организирана престъпна група) закони. Затвор за всеки, казал нещо против монополистите от всякакъв калибър. Само да си посмял да ревнеш, че сметките за парно, ток, вода, телефон, храна, лекарства… са ти непосилни, че са изкуствено завишени и… щрак, хайде в затвора до живот.
И така, какво ни очаква? Закон за защита на банките, на монополистите, на политиците, олигарсите и местните феодали, прокурорите и съдиите, държавните чиновници. По този начин ще изчезнат всички дискусии на теми като корупция, цени, доходи, безработица, престъпност по високите етажи от властта. Ще настъпи тишина и благоденствие. Мечта. Шайката от олигарси, политици и магистрати ще продължи да ни ограбва и никой нищо няма да ги пита. Перспективата е прекрасна, нали? Че то не се трае. Някакви си отрепки, роби да имат наглостта да критикуват господарите си. Робовладелците са неприкосновени, богоизбрани, богопомазани и пр. А боклуците, мършите имат правото да мълчат. Да мълчат и да мрат. Тихо да си умират, за да не пречат на кефа на бейовете. Безмълвно да си отиват от този свят, така, както безмълвно са живели.
Всъщност, виждам две възможности. Бандата да си приеме Закон за защита на ДОПГ, което няма да е кой знае каква новост – навремето е имало Закон за защита на държавата и са разстрелвали където, който и когато сварят. Или да приемат Закон за тихата смърт на робите. Да е ясно, че нито приживе, нито по време, нито след смъртта имаш право да задаваш въпроси, да се оплакваш, критикуваш, хленчиш и пр.
Перспективата е прекрасна, нали? Знаех си аз, че светлото бъдеще все някога ще дойде.
Ивайло Зартов,
18 юли 2014 г.
