Един осиротял и овдовял баща и съпруг, Стамен Илчев от Ямбол, пуска на 18 август на стената си във Фейсбук коментар, в който разказва своята тъжна история. История за любов, раждане, смърт и намеса на социални служби, отнели единственото, което му е останало – неговия малък син.
Стамен Илчев се свързва и с адв. Пламен Димитров от създаденото неотдавна Национално сдружение за закрила на българските деца и семейства, което има своя група в социалната мрежа. „Здравейте, адвокат Димитров. Разбрах, че наскоро е основано движение за родители, изпатили от отдел „Закрила на детето“. Ще ви копирам историята си тук, както го направих и на профила ви във ФБ. Ще съм ви благодарен да се запознаете с проблема и евентуално да се възползвам от услугите ви, понеже се боря срещу „Закрила на детето“ – Ямбол и отдела им в София…“ – пише Илчев на Димитров. Двамата разговарят по телефона и се разбират на адв. Димитров да бъдат изпратени документи по случая, за да се опита да помогне на Илчев да си върне детето, взето от социалните служби. И което, по неговите думи, той не е виждал въобще, откакто са му го отнели.
„Всичко случило се за тези 2 години пречупи съпругата ми, започна да пие и на 08.06.2013 година тя се самоуби. Животът за мен свърши, останах да съществувам за сина ми. НО сметките отново бяха грешни, от „Закрила на детето“ ми отнеха и него… За един ден загубих съпругата си и детето си. Вече година и 2 месеца се опитвам да го върна при мен, а от отдела „Закрила на детето“ злонамерено действат и бездействат по въпроса, вече година и 2 месеца не съм виждал детето си, отказва ми се и всякаква информация за него. Директно ми се каза в очите, че ще направят всичко възможно да не видя детето си повече… И защо не мога да виждам детето си до момента, в който отново ще живеем заедно с него? Вече е на 3 години и 4 месеца, отнеха ми го, когато беше на 2 години, боли ме, че вече не ме помни, боли ме, че когато си го върна, ще бъде вече голям за да ме приеме за свой баща… Искам да бъда чут, искам случващото се с мен да не се повторя с друг баща, искам гласно и пред всички да попитам как може самозабравила се директорка на отдел за закрила на детето да отнеме 2 деца от едно и също семейство, как ги пише тези заповеди за принудително настаняване на друг адрес?“ – пише Илчев, чиято съпруга вече не е между живите, и който се опитва да си върне сина. Както преди това се е борил, заедно със съпругата си, и нейното дете от първия й брак да остане с нея.
Цялата история на Стамен Илчев може да се прочете по-долу.
.
„Здравейте, името ми е Стамен Илчев от град Ямбол и искам да разкажа историята си пред всички, за да не се случва повече в България това, което се случи на мен. През юни месец на 2010 година се запознах с жена, от пръв поглед се влюбихме и след месец ухажване решихме да се съберем в семейство и да си имаме дете. Заживяхме заедно с Маичка и нейната дъщеря от първия й брак, детето беше на 2 години и половина, и го приех в дома си с мисълта, че това вече е и моя отговорност, не можех да й бъда баща, но й станах родител. Маичка забременя веднага, а щастието ни беше безгранично, особено като разбрахме, че ще си имаме син.
Щастието ни трая кратко, започна се тормоз от бившия й съпруг на Маичка, като използваше за инструменти за тормоза полицията, съда и отдела за „Закрила на детето”. Имаше фалшиви доноси срещу нас, на които ние спомагахме да се решат възможно бързо и коректно. За една година два пъти се състояха проверки от отдел „Закрила на детето” – Ямбол в дома ни, условията, в които отглеждаме децата си, и двата пъти не откриха нередности. За тази една година се заведе дело срещу мен за нанесен побой, отново фалшив сигнал и отново спечелихме, и то на две съдебни инстанции.
Решихме с Маичка, че не се живее в страх кога ще се звънне на вратата от полиция или друга институция и се преместихме в друг град да живеем. Тормозът продължи и там, отново фалшива жалба до Закрила на детето – отдела в град Сливен, в който се преместихме, отново дело, този път срещу Маичка за отнемане на родителските и права над дъщеря й, и отново проверката от Закрила на детето не установи нередности, спечелихме и делото. Всичко това се отрази пагубно върху психиката на жена ми, която е обременена наследствено от баща си с проблем.
В един момент всичко утихна, започнахме да вярваме, че това е краят на тормоза, но тотално грешахме. През месец март на Маичка й откриха тумор на гръбнака. Наложи се операция, възстановяване в болнични условия и за това взехме решение да дадем дъщеря й на бившия й съпруг и за да бъде официално подписа нотариално заверена декларация, че отстъпва правата на детето в полза на бащата. След няма и седмица се разбра, че има отново заведено дело за отнемане на родителските й права, че отново проверка от „Закрила на детето” – Ямбол.
Този път си бяха написали домашното за четвъртата проверка, бяха платили за фалшиви медицински удостоверения, плати се и на директора на отдела „Закрила на детето“ – Ямбол и точно на 8 март с полиция и директорката на отдела отведоха детето. Мая беше съсипана, аз също. Нямахме възможност да се борим съдебно да върнем детето, Мая едва се предвижваше, и то с моя помощ. Адвокатът ни посъветва да се сключи извънсъдебно споразумение, като попечител на детето става бащата, а след като Маичка се възстанови, адвокатът ни обеща да ни върне детето.
Всичко случило се за тези 2 години пречупи съпругата ми, започна да пие и на 08.06.2013 година тя се самоуби. Животът за мен свърши, останах да съществувам за сина ми. НО сметките отново бяха грешни, от „Закрила на детето“ ми отнеха и него… За един ден загубих съпругата си и детето си. Вече година и 2 месеца се опитвам да го върна при мен, а от отдела „Закрила на детето“ злонамерено действат и бездействат по въпроса, вече година и 2 месеца не съм виждал детето си, отказва ми се и всякаква информация за него. Директно ми се каза в очите, че ще направят всичко възможно да не видя детето си повече…
Къде по дяволите се случва това?! В България… Аз не съм се отказал, ще върна детето си по съдебен път и вярвам в успеха си, но кога ще стане това?! И защо не мога да виждам детето си до момента, в който отново ще живеем заедно с него? Вече е на 3 години и 4 месеца, отнеха ми го, когато беше на 2 години, боли ме, че вече не ме помни, боли ме, че когато си го върна, ще бъде вече голям за да ме приеме за свой баща… Искам да бъда чут, искам случващото се с мен да не се повторя с друг баща, искам гласно и пред всички да попитам как може самозабравила се директорка на отдел за закрила на детето да отнеме 2 деца от едно и също семейство, как ги пише тези заповеди за принудително настаняване на друг адрес?
Голямо зло ми се стори, трябва да бъде разказано, аз изпатих, време е чрез моя глас да се даде гласност на това какви функции изпълнява отдел „Закрила на детето“ и как се злоупотребява със закона и служебни правомощия. Мога да пиша още много, но кървя от всичко написано дотук…“
.
Стамен Илчев се опитва да привлече и вниманието на медиите по своя случай. Той може би ще участва утре в предаването „Часът на Милен Цветков“ по Нова телевизия (вж. запис ТУК). Илчев казва, че ще се бори не само да си върна детето, но и за това подобно нещо да не се случва с никого, който заслужава да бъде родител. „Който не го е боляло душата за най-милото, за детето си, той не познава какво е болка…“, пише той. Защо на един изгубил съпругата си човек му е било отнето и детето от социалните служби, и на какво основание отдел „Закрила на детото“ – Ямбол е лишил този баща от единственото, което му е останало, може би ще се разбере повече, ако фокусът на достатъчно медийно и обществено внимание в България се насочи към него. А ако описаното в тази история за тормоза, упражнен към Стамен Илчев и семейството му, е вярно, замесените социални служители би трябвало да понесат отговорност за това.
Горкото дете! С такъв баща как ли ще Живее?
Желая ви много здраве и сили, и много радост с вашия малък наследник. Да ви е жив и здрав, и любовта да се окаже за всички по-силна от омразата.
Аз спечелих,съда ми върна детето,при все всички клевети истината спечели.Бъдете здрави врагове мои…
Интернет е благоприятна среда за развитието на порода наречена хейтъри. djidjo е типичен пример.Коментира без да е запознат с фактите.Не ми пука колко помия ще се излее върху мен,детето ми си заслужава всичко това за да си го върна при себе си.djidjo явно не прави разлика между родителски шамар по дупето и побой. Аз съм удрян при нужда като дете от родителите си с възпитателна цел(не пребиван) и съм им благодарен,че съм станал човек благодарение на тях.Колкото и да се опитват индивиди(не човеци) да изопачат истината това не е по техните сили.Ако съм бил насилник,щеше да има доказателства,а всеки съд щеше да ги уважи,а аз да бъда подведен под съдебна отговорност.При все всички опити това да стане се е доказвало,че са безпочвени доноси,които са били отхвърлени.Аз няма да коментирам повече,не виждам смисъл да споря и да се защитавам от злобари,които се хранят от чуждата болка и мъка!!!
Г-н „Джиджо“, това, което пишете по един конкретен случай, в който са замесени човешки съдби, почва да придобива характер на донос, и то анонимен. Така че, когато един човек, който и да е той, се прави на морален съдник, скрит удобно зад някакъв ник, който си е измислил, е трудно да се повярва в чистотата на собствените му подбуди.
Много ми е интересно така наречения „опечелен баща“ кога тъочно се почувства баща?Вмига в който направи това дете,в който го видя за първи път или може би в момента в който „родителски“ го наби,защото му седи на масата????Родител не е този който прави едно дете,този кйто го отглежда и възпитава с много любов без БОЙ.Този човек не заслужава да се нарече баща,или по-точно това ангелче не заслужава човек като този да присъства в живота му.Моите адмираций за г-н Кирковски,който иска да спаси това невинно дете и да му даде шанс за по-добър живот.За съжаление в България са малко хората,като него и за това има толкова много деца по домовете.Продължавайте все така г-н Кирковски.Пожелавам ви успех в начинанието от все сърце.
balkan1914, изказване мнение и също като г-н Заинтересован се криете под псевдоним ,а не с името си.Може би и двамата се срамувате от имената си…..
Така Заинтересован е Росен Кирковски зетя на Маичка,там където е детето ми.Не очаквам нищо хубаво или достоверно да се каже от него по мой адрес.Няма да отговарям на личните му нападки,има съд в който все още вярвам,жалко че резултатите са бавни,та всякакви негови претенции към мен и мои към него ще се решават там.Тук пише много ,а в самото предаване ънкаше и мънкаше,не каза нищо,развяваше само някакви хартийки без никаква тежест,губеше ефирно време в което можеха да се кажат още много истини.Честно казано в отвореното писмо никъде не съм намесвал роднини нас Маичка,не съм ги нападал словесно. Участието ми в предаването на Милен Цветков,както и по смисъла на написаното и разпространено във ФБ мое писмо беше продиктувано от желанието да се боря срещу агенцията закрила на детето,жалко че с натрапеното присъствие на г-н Заинтересован темата беше подмината.Надявам се да полагат добри грижи за детето ми,да не изливат върху него агресията и омразата която изпитват към мен,така и аз ще бъда спокоен,че детето ми се намира под грижите на семейство,а не на институцията закрила на детето в някой дом за сираци.Аз ще си го върна,няма спор,уверен съм в успеха на борбата си.Чакам с нетърпение да видя записите от така наречената саморазправа….
Г-н Заинтересован, вече ви написах, че нямам чак толкова време за безкрайни дискусии с вас, но ще ви отговоря още веднъж. Що се отнася до това дали съм говорила с този човек, да, говорила съм по телефона с него, ако това има някакво значение. Що се отнася до това, че ви се е нахвърлил след предаването, вие наистина ли смятате, че сте образец на добрина и морал, и че ако неговото дете е при вас и той не е могъл да го вижда повече от година, понеже не сте му дал шанс да го види нито веднъж, а това дете все пак е негова плът и кръв, а искате и да му го отнемете напълно – това е повод той да се изпълни с добри чувства към вас?
Да сте опитвал някога да се отнесете с добро към този човек, не с лошо? Опитвал ли сте? Какъвто и да е той, опитът ви да се изкарате вие целят в бяло, а той целият в черно, не е много убедителен за страничния наблюдател, повярвайте ми.
Предполагам, че вие сте по-уравновесен човек, не чак толкова емоционален. Но въпреки това не мисля, че е добре да заблуждавате сам себе си, че това, което се вижда в този случай, е някаква черно-бяла картина, в която вие стоите като един първи праведник, целият в бяло, а отсреща е грешникът, целият в черно, и на този нали грешник не е трябвало никога да дадете шанс да ви покаже и добрата си страна. На вас не ви и трябва такава добра страна, доколкото разбирам, защото тогава можехте да изпаднете в по-сложно отношение със самия себе си.
Какъвто и да този човек, той е бил притиснат в ъгъла. Загубил е жената, която е обичал, и тази загуба е била голям шок за него, каквито и да са били техните отношения. А вие гледате сега детето на тези двама, както изглежда може би и двамата емоционално по-раними и неустойчиви хора /те може би затова са се харесали, ако въобще сте способен на малко по-дълбоки психологически преценки/, и смятате, че чувствата на този човек, който дори не може да види детето си, не значат нищо.
Чувствата винаги значат, повярвайте ми, особено, когато са силни, и чийто да са, винаги значат.
Вие уважаеми госпожи познавате ли лично Стамен, че толкова пламенно го защитавате? Хора като него трябва да живеят в изолация, далеч от други човешки същества, не да създават деца. Познавам го лично и мога да ви кажа, че това дете заслужава да го отгледат и възпитат нормални хора, в нормална среда, за да стане добър и отговорен човек.Господин Илчев не е способен себе си да гледа, не да отговаря за друг човек.Бях забравил, че го познавам до снощи, когато се появи в ефир да се прави на жертва.Как може въобще някой да му се връзва на глупостите.Насилието и побоя не са му чужди, заплахите също.Доста хора го познават като агресивна и конфликтна личност.Поразпитайте съседите колко пъти са го чували да крещи на момичето и тогава си правете заключения дали някой и е диктувал жалбата или господина се е постарал да и направи живота дотолкова черен, че да се принуди да пуска жалба в съда.Късмет на господина, който се грижи за детето.Дано успеете да се преборите в съда, не заради друго, а защото една майка би искала най-доброто за детето си, а вие ще можете да му го дадете.Да си баща не означава да създадеш живот,а да се грижиш и обичаш това човече, да го възпиташ и направиш отговорен член на това общество.Късмет господин Кирковски.
Mariana, това дете ми е поверено от закона и трябва да се грижа за него. Заинтересован съм и ще го пазя от такъв любящ баща който посяга да бие дете и неговата майка. Защо пропуснахте да обърнете внимание на жалбата която Милен Цветков зачете в предаването? Защо пропуснахте края на предаването когато зададоха въпроса „Как ще биеш чуждо дете?“ Много е лесно да се изразявате от страната на приятелка на Стамен и да ми говорите за безпристрастност. Дали съм майка Тереза или не, не мисля че сте Вие човекът който да ме съди. Имате си мнение, изказвате го. В България законите важът за всички!!! Не Ви ли е странно как идват медици и го упояват и го карат точно в психиатричната клиника? Колкото до осиновяването на детето, всеки човек в България има освен имена и ЕГН. Имената можеш да ги сменяш през ден, ЕГН-то няма как. Дали съм започнал да осиновявам Драган или Петкан документите подадени и приети в съдът са с ЕГН-та. Без да сте осведомени относно делото ще Ви помоля да се въздържате от подобен род изказвания освен ако не гъделичкате някакво свое его по този начин. Делото не е приключило и е спряно именно заради това че детето вече има установен баща, който ще бъде призован в зала. И когато казвате да си помагаме един на друг, опитайте да поговорите със Стамен като се видите следващия път, след предаването се нахвърли на саморазправа пред сградата на НОВА, за което днес се сдобих със запис от охранителната камера на входа.
Лек и успешен ден от мен. Не мисля да отговарям повече на заблудени и безпочвени постове тук.
Г-н Заинтересован,колко сте заинтересован да гледате чуждо дете???
Не ми приличате на майка Тереза или ви интересуват някакви облаги?
Оставете детето да живее с баща си ….вие не сте му баща и няма да му бъдете!Уважавайте желанието на майката,тя е живяла с този мъж и при нея е било детето,ако тя е искала щяла е да ви го даде!!!
Гледах предаването, в което и самият вие най-вероятно участвахте. И си мисля, че би било прекрасно, ако вие като чичо на това дете, в качеството ви на съпруг на сестрата на майка му, както и всичките там роднини по майчина линия на детето, вместо да го криехте от неговия баща, бяхте полагали като роднини на този баща и преди, и след трагедията с Мая, която е заболяла тежко и после се е самоубила.
Как е възможно да не му позволите да го вижда повече от година?
Как е възможно да се криете зад буквата на закона, което е доста лесно в тази заплетена история, като прекрасно сте знаели все пак кой е бащата на това дете, както и, че той иска да си го върне, иска да го гледа и страда за него.
От предаването се разбра, впрочем, че това дете ви е било дадено – на вас и на вашата съпруга, която му е леля, под име, с което, след като сте пуснал молба за осиновяването му, то можеше да бъде и осиновено вече от вас, ако не се бе разшумяло по случая в медиите, при жив баща, на когото това дете се води вече и по документи, и името на детето в тези документи е с бащина и фамилно име на баща си, но това име е различно от името, с което сте го взели, защото тогава де юре бащата се е водел неизвестен. При това вие прекрасно сте знаели през цялото време кой е бащата, както и това, че този баща страда за детето си и иска да си го върне.
Както и да ви изглежда от ваша гледна точка този случай, каквито и грешки или закъснели във времето действия да е извършил бащата на това дете, от човешка гледна точка вашето поведение не може да се приеме като морално неукоримо.
Има впрочем, деца, чиито бащи са ги изоставили и не се интересуват от тях. В такива случаи е разбира се благородно някой мъж, който не е биологически баща на съответното дете, да се реши да поеме отговорност за него, да го гледа и да му бъде като баща. Но този случай не е такъв. И не е нужно да има някакво състезание едва ли не между биологичния баща и приемния кой е по-по-най, и толкова ожесточение, омраза, интриги, обиди, не знам какво. Като роднини на това дете, особено след като неговата майка е починала, вие разбира се с вашата съпруга бихте могли да помагате за него и да му дадете също от своята любов и грижа. Но не и по този начин, опитвайки се с всички сили да отрежете връзката между родния баща на детето и самото дете. Но както и да е. Въпросът в крайна сметка не е в това как виждат този случай хора като мен, нито имам толкова време да си пиша с вас безкрайни коментари.
Би било хубаво все пак, вместо да воювате едни с други, да си помагате едни на други след случилата се трагедия с неговата майка. Както и да не си въобразяват все пак, че едно дете би могло да бъде осиновено под сурдинка едва ли не при жив баща, който вече е такъв и де юре, не само де факто, и който баща може да не е безгрешен, но едва ли някой обича толкова това дете, колкото той го обича. А ако бяхте си подали ръка един на друг, вместо да воювате, това щеше да бъде по-добре и за самото дете.
Нека да го кажа по-ясно.
1. Кой баща няма да припознае детето си?
2. Какъв е този късмет на този злополучен баща че световната конспирация е срещу него? Медицински работници, полиция, социални служби и не на последно място близки и роднини на покойната?
3. С каква цел я представя като негова съпруга при положение, че нямат брак?
4. Защо този баща се противи да приеме предложената му безплатна услуга от Социалните за психологичаска оценка за родител?
По повод на последния ми въпрос мога също да попитам, същите тези закони които споменахте че трябвало да се променят, са променени 2009-та и му дават правото да припознае детето само срещу подпис и никой да не може да му оспорва защото майката е починала а детето няма 14 години. 🙂
Мисля че е нужно да се запознаете малко повече със конкретния случай или поне да гледате предаването в което г-н Илчев сам пожела да разтръби историята си. 🙂
Да, знам, господине, каква е философията на социалните служби. И че под предлога да защитят правата на детето, те могат да решават човешки съдби, без да си дават сметка, че задачата може да е по-сложна, отколкото предполагат, и че властта, която им дава законът, не ги освобождава от отговорността да не гледат на който и да било случай по повърхността. А може би и самото законодателство в тази сфера се нуждае от известно прецизиране. И това е въпрос, който се отнася разбира се далеч не само за един или друг конкретен случай, това е принципен въпрос. Защото животът е пълен с всякакви, нерядко сложни, заплетени случаи, и защото има случаи в България, когато се отнемат деца от социално слаби майки например, за да се дадат на приемни родители. И на приемните родители се плаща да гледат тези деца, а на самите родители не се помага да ги гледат… Което е някакъв парадокс.
Впрочем, ако вие сте замесен в този случай, за който става дума, и ако сте примерно и човекът, при когото е отишло това дете, синът на Стамен Илчев, едва ли може да се каже, че гледате на случая обективно.
Така че помислете по-добре как бихте се почувствал, ако бяхте на мястото на този баща, както и за това, че може да сте заинтересован, но не сте „имунизиран“, както и никой от нас не е „имунизиран“ от това да му се случат едни или други загуби или нещастия.
И не прибързвайте да съдите, нищо, че сте заинтересован, не се оставяйте на лесното допускане за ваш, собствен, да кажем, по-добър психологически комфорт, че това, което е преживял този баща, трагичните обстоятелства, през които е минал, не значат нищо. Кой знае дали при подобни трагични и оплетени обстоятелства щяхте да се справите по-добре от него?
Mariana, както виждам не сте добре осведомена. Философията и дейността на социалните служби е да действат в интерес на детето. Презумцията не е да има родител пък какъвто и ще да е той, нали? Като родител на дете не бих си позволил да имам дете и да не го припозная, случаят със г-н Илчев е че прави постъпки за припознаване на детето 3 месеца след смъртта на майката. Социалните работници са действали правомерно и законно, а историята на г-н Илчев понамирисва, и това ще се разбере тази вечер в предаването на Милен Цветков по НОВА.
Именно сигнала до прокуратурата не е скалъпен, а обвиненията към Закрила на Детето е скалъпено в случая и доста неща са изкривени. Мая не е имала тумор, и няма медицински документи свидетелстващи за наличието на такива.
Загубата и е болка за много хора и това медийно внимание привличано от г-н Илчев единствено и само бърка в раните им.
Господине, философията на дейността на социалните служители би трябвало да е насочена все пак към това да помагат на децата да останат със своите родители, да помагат на родителите да отглеждат своите деца, а не към това да отнемат деца от родителите им.
Вероятно наистина сте заинтересован по случая, както сте се подписал, но се надявам все пак да не преживеете никога това някой вашето собствено дете да вземе, ако имате такова, след като, не дай Боже, загубите и неговата майка…
Що се отнася до сигнала до прокуратурата, за който споменавате, поне от информацията, която имам за това, става дума за скалъпена история.
Интересно защо в тази история която този човек се опитва да популяризира, не споменава и дори изкривява някой факти. Рано или късно те ще цъфнат в процеса на изясняване. Един от тези факти е, че януари 2013 г. Мая подава жалба в Окръжна прокуратура гр.Ямбол срещу него за домашно насилие. Защо този така любящ „баща“ тръгва да припознава детето си месеци след смъртта на Мая? Колко пъти е търсил синът си? Защо оставя детето само в апартамента при смъртта на Мая, а той се качва в линейката и отива в болницата защото е в шок, и поради тази причина показания и оглед му се прави седмици след смъртта и? „Закрила на детето“ си вършат прекрасно работата, това че въпросния господинчо не му се отваря парашута да ги манипулира е довело до тези публикации.
Хубавото в случая е че детето расте в спокойна и прекрасна среда, и за радост в тази държава има институция като „Закрила на детето“ която не позволява на „родители“ като този да използват детето като касичка.