Какво би се случило, ако в ДКП се въведе услуга издаване на акт за раждане

Миналата седмица писах в Twitter и Facebook за справка от ГРАО за българчетата, родени в чужбина. Ще пиша подробно тези дни за това как я получих и ще пусна интерактивна карта с анализ. Сега обаче искам да обърна внимание на един интересен за мен аспект от данните.

За последните 10 години 96 653 деца са били родени в чужбина и родителите им са изкарали български акт за раждане. Тези деца се вписват в статистиката на НСИ, защото ГРАО вижда, че имат издадени ЕГН-та. Писал съм и други пъти за статистиката около раждаемостта у нас и как почти всички медии се оплитат в цифрите. Приблизително може да приемем, че годишно се раждат 70 000 българчета с лека тенденция на повишение от тази година. Това прави около 95 деца на всеки 10 000 българи. Изключвайки родените в чужбина, цифрата клони към 82-85.

Поглеждайки данните получени от ГРАО, бързо се вижда, че в САЩ и Канада има много по-малко регистрирани деца спрямо други държави. Взимайки предвид приблизителни оценки за българското население там, излиза, че на всеки 10 000 българи се раждат и регистрират съответно 21 и 25 деца. От Германия и Испания са регистрирани съответно 74 и 79 българчета на всеки 10 000. Ще забележите, че тези цифри са доста под статистиката за България, дори отчитайки занижените стойности на МЗ за ражданията в български болници. Има доста причини за това, но тук ще се концентрираме върху тройната разлика между регистрираните раждания в Европа и Северна Америка.

Единствената логична причина за това разминаване са усложнените административни процедури и липсата на информираност. За да се извади български акт за раждане, на този издаден в чужбина трябва да постави апостил и да се преведе. След това трябва да се предаде лично в общината по адрес на майката и след две-три седмици чакане се изважда български акт за раждане. Повечето българи зад граница не знаят, че по принцип служителите приемат документи, подадени от близки, и родителите няма нужда да присъстват лично. Някои се сблъскват с доста по-сложна процедура, защото не са извадили акт за раждане до 6-тия месец. Преди това е лесно, ако си подготвен. Ефектът е, че повечето българи вадят акт за раждане на децата си, чак когато се прибират от чужбина и намерят повече време.

Всичко това може да се улесни неимоверно, ако се въведе услуга за изваждане на акт за раждане в консулските служби. Това вече се прави за паспорти и лични карти. Такава услуга се предлага от консулствата на много други държави. За целта е достатъчно да се предостави акта за раждане с апостил на консулството и те да се погрижат за превода и процедурата в съответната община. Това, разбира се, ще струва повече и ще отнеме повече време, отколкото като се прави на място в България. Улеснението обаче ще е огромно и при получаване на документа ще може веднага да се поръча паспорт за детето. Консулствата пък ще имат още един източник за приходи.

Друга малко известна подробност е, че от декември 2013-та България подписа Конвенция за издаване на многоезични извлечения. Това означава, че актове за гражданско състояние (раждане, смърт, брак) от 23 държави нямат нужда от апостил. Това е допълнително улеснение за родителите. Тъй като обаче най-често са на латиница, документите ще имат нужда от превод, който може да бъде заверен в консулските служби.

Какъв ще е ефектът от подобна марка е трудно да се прецени, но ако предположим, че много родители в Щатите не минават процедурата, защото не могат да пътуват до България, то консервативните оценки са за годишно увеличение от 70% на регистрираните деца. В това число включвам и повишаване на регистрациите в Европа и Азия. Така ще получим около 10% увеличение в статистиката на НСИ за раждаемостта и 20% понижение в сегашния ни отрицателен прираст. Това, разбира се, няма да е реално повишаване в раждаемостта, а по-скоро промяна в начина на броене. Ще отчитаме обаче по-добре реалните стойности за родените българчета в цял свят.

.