След като видях публикуван целия проекто-списък на бъдещите министри в кабинета Георги Близнашки – ексдепутат от БСП (и съветник!?) на Тодор Живков, се обадих на няколко приятели в България.
Неочаквано, вместо дълги коментари, всички ме поздравиха за куража и късмета – за това, че преди 15 години захвърлих всичко и заминах за САЩ само с два куфара.
Един от тях – „щастливец“, който ще трябва да изтърпи и това, а вероятно и не още едно българско правителство ми каза:
„Направо ми идва да викна: Хайде стига с тия перверзии, дайте направо да го изкопаме…“
И понеже в първия момент не го разбрах, той ми разказа вица, който ще публикувам тук. (Внимание: 18+)
След корабокрушение Чапай, Петка и Анка изплували на самотен остров.
Изминала седмица, втора и Чапай викнал:
– Петка, стига разврат!
И застрелял Анка.
След още една седмица Петка казал:
– Стига разврат!
И заровил Анка.
След още една седмица и Чапай и Петка си казали:
– Стига разврат!
И изровили Анка…
Та крайно време е и ние да викнем – стига с тези перверзии и разврат – дайте направо да си откопаме Бай Тошо! – завърши с вица моят човек от София.
А аз още по-силно заобичах ветровитото Чикаго…
.
Петър Димитров
На снимката: Откриването на паметника на Тодор Живков в Правец през 2001 г. Отляво надясно: Георги Първанов, тогава още лидер на БСП и кандидат-президент; Бойко Борисов, току-що назначен за главен секретар на МВР; Евгения Живкова, внучка и осиновена дъщеря на Живков; Младен Червеняков, депутат от БСП и бивш министър на правосъдието. Снимката е от личен архив, разпространява се в Интернет, след като е показана на изложба от музея на Живков в Правец.
.
.
„Въпроса на въпросите днес, драги съфорумници, не е идеологически, нито е дали трябва да гоним като фанатици всеки бивш член на БКП. Въпроса е друг и той е : Защо винаги , независимо от цвета на партията спечелила изборите, се преповтаря управление на най-вътрешният кръг хора, контролирали и управлявали предишната , уж бивша, диктатура? Все хора, от чиито доноси и репресии са се оплаквали дори съпартийците им. Все политкомисари, цензори, почернили живота на хиляди и хиляди семeйства, обвинени в „недостатъчно боготворене на техния собствен режим“, все хора произлезли от смействата на няколкото стотин партизани и дори не от всички, а само вътрешният живковски кръг царедворци? Боята се сменя, лозугите – също, „големия брат“ – тоже, но личностна промяна няма. 2-3 хиляди души винаги са на върха. Някаква непризната и правно не санкционирана „аристокрация“ . Защо корекцията на генофонда на елита е невъзможна? Ето това е въпроса и той се прикрива и замазва всякак – с банове, с тролене, с поръчкова журналистика, с опорни точки, локуми, жалки словесни еквилибристики и т.н. от този ред. Боята няма значение, те мимикрират, пребоядисват се, преобличат се, номера на фурнаджийската лопата им е любим. За има-няма 2 месеца от комунисти стават демократи, после монархисти, после каквото им е най-удобно, според конюктурата. Важно им е само едно – да са ТЕ, да контролират, да крадат, да не допускат никой друг на трапезата, да мачкат опонентите си, т.е. целия 9 милионен, пардон 5 милионен вече народ…….. наивни хора, грабени до кокал, десетилетия на ред.“ Прехода свърши с отказ от преход. грабежа беше узаконен. Това ли е тъжният край на приказката, или има още?“ Написах tozi пост в един от най-популярните про-реформаторски сайтове, при това под статията, съобщаваща ни как Кънев ще се дистанцира от бившите номенклатури. Но единственият отговор, който получих беше полу-прикрита защита на живковизма, под формата на един ниско качествен, но лъхащ на сaмодоволство локум. Преценете сами. Ето поста ми, единственото важно в него е въпроса, който съдържа.
Правосъдният министър не просто е с отнети адвокатски права. Всъщност, и връзките му в задкулисието не се ограничават до „Протестна мрежа”, която е само видимата част на айсберга. Христо Иванов е пряко свързан с офшорните фирми на Прокопиев и Плевнелиев.
Ангел Стефанов Гяуров и Биляна Стефанова Гяурова-Вегертседер са брат и сестра с юридическо образование. Христо Иванов според системата Дакси е съдружник с Биляна във фирмата „Били консултинг“ с предмет на дейност „Консултантска дейност, закупуване на предприятия или части от тях”. Освен това заедно с нея управляват БИПИ – Българския институт за правни инициативи.
Братът на Биляна – Ангел – е съдружник с нея и съпруга й Александър Вегерстедер в консултантското дружество „Обержин“.
Същевременно Ангел управлява офшорката БАЛТО-СЛАВИК ВЕНЧЪРС ЛИМИТИД, собственик на дружеството за недвижими имоти на Иво Прокопиев „Алфа център“ и на 50% от акциите на „Софстрой“.
Освен това Ангел Гяуров е управител на „Бизнес парк София“ – тоест, заема предишната длъжност на Росен Плевнелиев, преди да стане министър в правителството на ГЕРБ.
Христо Иванов, който е в пряка връзка с тази групичка около Прокопиев и Плевнелиев, е най-удобната фигура поради сравнителната си отдалеченост от преки участия във фирмите на двамата олигарси, но същевременно е проверен в битка – той е човекът, написал като юрист сигнала срещу Василев, Пеевски и Бареков, благодарение на който беше съборена КТБ.
В „Протестна мрежа“ той се занимаваше с прокарването на юридически обосновани предложения, свързани с интересите на Прокопиев.
Юрист, изключен от адвокатската колегия, наказан с всички възможни наказания, подвизаващ се в НПО, финансирани от западни тръстове, който в момента заема пост, несъвместим нито с опита му, нито с икономическите интереси на близкото му обкръжение.
Пристрастността му е извън всякакво съмнение – той има пряко отношение към определени събития в областта на правосъдието. Присъствието му на този пост не може да гарантира нито компетентно, нито безпристрастно реформиране на съдебната система.
Просто сменихме едни олигархични интереси с други.
Да ни е честито!
Хе,хе още 2 вица по този повод.
Идва един на гости на вашите приятели в Чикаго и какво да види: зад гърба на емигранта голям портрет на Тодор Живков. Пита го: Абе ти налиот Тодор Живков избяга защо сега си му сложил портрета? Другият отговаря: Ми като ме хване носталгията по БГ поглеждам го и ми минава.
Идват сетните дни на Тодор Живков и от близкото му обкръжение го питат как да е церемонията по погребението. Той им казва искам отпред на мавзолея със задника нагоре и изолиран със стъкло. Питат го ама защо така др. Живков. „Ами като дойде време да ми целуват задника да им е по лесно.“
Ако вървят така нещата това време ще дойде скоро….
Римейкът се повтаря натрапчиво след Нейчо Неев: „Каква е тая държава щом аз съм и министър?!” и Александър Праматарски: „Що да не ставам за министър? Кво като нямам трудов стаж?” и сега…
С тази одеозна фигура Бакалов се запознах по-отблизо през 2001 г. Правехме ОДС парламентарни избори и първият шаш бе, когато той пътуваше от Асеновград до Пловдив, защото убедено си мислеше, че само от Пловдив може да си отвори имейла. Той не го и правеше, а секретарката на СДС–Пловдивска област Жени, която искрено се забавляваше с местния си лидер. По-късно присъствах на областна конференция на СДС като председател на ДП и коалиционен партньор. Предстоеше Бакалов да изнася доклад. До мен дойде поетът Николай Заяков/Лека му пръст!/ и сядайки ми подаде в-к „Труд” като с усмивка сподели: „Пак ще четем вестници”. Съвсем убедително Бакалов изчете статия на Тошо Токин отпреди една седмица, а след това се прехвърли на интервю на Надка Михайлова и с това се изчерпи „отчетния му доклад”. Николай ми сподели, че от години заседанията на ръководството на областната структура на СДС са се превърнали в четене на вестници от „лидера” Бакалов. Бях поразен. По-късно питах приятеля Владо Джаферов/И него Бог да го прости!/, който работеше с Бакалов в Комисията по национална сигурност като как този човек се държи толкова време в парламента и получих логичен отговор „Ами послушно е момчето, знае кой и кога да слуша и изпълнява, безобиден е за всички и много удобен.” Автор: Христо Марков