Членът на Временните Обществени съвети на българите в чужбина Стефан Манов коментира за програма „Хоризонт“ на БНР организацията на изборния процес в чужбина за парламентарните избори на 5 октомври. Интервюто е излъчено на 18 август в ефира на БНР. Ето някои от нещата, които казва Манов.
Българските общности по места – това беше въведено с новия Изборен кодекс – могат да правят предложения за членове на секционните избирателни комисии, но основна тежест, така да се каже, по съставянето на секционните избирателни комисии в и извън страната лежи върху политическите партии. Това е основата в днешното съставяне на избирателни комисии – секционни, районни и централна – партиите предлагат свои кандидати. На Евроизборите тази година това бяха основно партийни кандидатури, които не се одобриха в последния момент и трябваше спешно да бъдат заменени.
Ние от Временните Обществените съвети на българите в чужбина съжаляваме, че Централната избирателна комисия публикува своето решение (за местата, в които ще има избори в чужбина – бел.ред.), без да посочи именно прогнозния, предварителния брой избирателни секции по места. Ще има 195 места в 170 града извън страната, в които ще има автоматични секции. Броят на автоматичните секции е минимално 286. Това е неснижаемият минимум, който е вменен от новите текстове на Изборния кодекс, които бяха разписани със сериозното участие на Временните Обществени съвети на българите в чужбина. За което ние само можем да приветстваме, че отново, както и на Евроизборите, ще има голяма възможност за българите в чужбина да изразят своето активно избирателно право. Но, както споменах, съжалявам, че ЦИК избяга от отговорността да обяви предварителния брой секции, именно тези 286 минимален брой секции, защото това щеше да даде възможност за една по-добра организация на изборния процес.
47 дни остават до изборите (към датата на интервюто, към днешна 45 – бел.ред.). А за да се осигури добра организация на изборния процес по места, да се осигурят и помещения, и изборна техника – избирателни кутии, тъмни стаички, мобилен интернет, и членове на избирателни комисии, всеки ден е важен. Някак си това лятно време създава едно усещане за безтегловност, но същевременно хронограмата на изборите безмилостно цъка. А и в ЦИК, и в други институции някак си се подценява сериозността на начинанието.
Електронната страница за подаване на заявления на ЦИК не е готова, при условие, че остават двайсетина дни до крайния срок за подаване на електронни заявления. Има мудност и липса на добра организация, което е неприемливо за една постоянно действаща Централна избирателна комисия. Трябваше да има Изборен борд, който още не е създаден. В самата ЦИК има проблеми, които не са от вчера. Интернет сайтът на ЦИК още не се е преминал на вълна Парламентарни избори – октомври 2014, съдържа главно линкове към предишни избори, липсват важни елементи от Изборния кодекс. Документи от заседания на ЦИК се качват с няколкомесечно закъснение.
В тази Централна избирателна комисия има представители на гражданското общество и в началото бях оптимистично настроен. Пет месеца след това моята констатация за нейната работа е притеснителна.
Цялото интервю на Стефан Манов за програма „Хоризонт“ може да се чуе в звуковия файл.
.
.
Системата на ЦИК вече е налична :-)))