Бай Гюро го нападнали комари, кърлежи, мухи, пиявици и други всевъзможни кръвопийци. Смучели му те кръвта – смучели, а бай Гюро само се вайкал, тръшкал и мрънкал. Все чакал някой да му помогне, да го отърве от убийците. Надявал се, че отнякъде ще дойде помощ, молел се, чакал я тая пуста помощ, дето все не идвала, и неспирно се оплаквал.
През това време кръвосмукачите изпили цялата кръв на бай Гюро и той умрял. Не отишъл нито в Рая, нито в Ада, а попаднал в транзитната зала за тъпанари. В това място се събирали тъпаците, които не се досещат, че сами, със своите собствени ръце са могли да махнат от себе си пиявиците и кърлежите… Огледал се бай Гюро. И какво да види? Около него все познати лица на съседи и колеги от работата. Те му се зарадвали:
– Ааа, и ти ли дойде при нас? А, добре дошъл!
– Ммм – замънкал Гюро – И сега какво? От тая транзитна зала после накъде ще ни отправят – в Ада или в Рая?
– А бе, Гюро, ти и приживе не пращеше от мозък, и като умрял си все същият тъпанар. Къде отиват самоубийците? В Ада, разбира се. Всеки, който е могъл сам да се спаси и не го е направил, всъщност е самоубиец! Съответно няма място в Райската градина. Тук само ни събират, един вид ни групират, и… хайде в пъкъла. Само че не ни пъхат в казаните да се пържим заедно с другите грешници. Нас тъпанарите-самоубийци ни слагат в специално обособени зловонни ями, пълни с паразити да ни смучат и след смъртта. Там ще можем да хленчим и мрънкаме на воля. И ще си продължим да чакаме някой друг да дойде и да ни спаси. Общо взето, нищо ново не ни очаква. И в живота, и в смъртта тъпанарят си е тъпанар. Не се косѝ! Важното е, че никой няма да ни забрани да се оплакваме от съдбата си, никой няма да ни пречи да си чакаме спасението отвън.
– Ох – въздъхнал вече поуспокоеният бай Гюро. – Това е добре, хубаво. Ама кога най-после ще дойде месията да ни отърве от тия паразити?
Ивайло Зартов,
18 юли 2014 г.
